Левски има един от най-чистите и виртуозни почерци от известните ни революционери, постигнат чрез самообразование, като силно влияние е оказал френския шрифт Летр Куле. Основните характеристики на почерка му са: силен наклон от 60 градуса – разкрива силна отдаденост на нещо или идея; лекота при свързване на знаците – методичност и постоянство при постигане на целите; ритмичност при редуване на тънко и дебело в движенията на перото – умереност, способност за концентрация и запазване на самообладание; висока хигиена на почерка – чистотата на писмото е и чистота на съзнанието; акценти в писмената картина – плод на неговото вродено и усъвършенствано естетично чувство и деликатност; Левски притежава развита писмена култура и упражняван почерк, тъй като задачата, която си поставя да организира революционната дейност в България изисква огромна кореспонденция, а писмената култура за онова време е била основен белег за интелигентност.“
Дончева, Маргарита. БУКВЕНИЯТ ЗНАК В ДЕТСКОТО ВЪЗПРИЯТИЕ. АВТОРЕФЕРАТ на дисертация за получаване на научно-образователна степен „доктор”. С., 2013, с. 20. PDF.
В процеса на изследването почерка на Васил Левски в така описаните материали, с цел определяне на характеризиращите го родове и видове според класификацията на Жан Крепио-Жамен установих:
Почерка на Левски като цяло е позитивен, четлив, хармоничен, високообработен, групиран. В него преобладават овалните форми. Буквите са дребни и еднакви по размер.В думите те са навързани по 2-3 и устойчиво са изписвани с наклон на дясно.
Линията на реда е вълнообразна. Натискът при писането е засилен, при което се наблюдава и известна релефност при изписване на буквите. Темпът на писане е ритмичен.
От предоставените ръкописи със сигурност бе установено, че Васил Левски е спазвал правилата за писане, като е имал навика при писането да не оставя поле от дясната страна на листа.
При детайлното изследване на почерка, целящо да открие и набележи признаците насочващи към неговата индивидуалност, бе установено, че Левски е имал навика към някои от изписваните букви, като напр. „К“; „Б“, „В“ и др., да поставя допълнителни украси; често да използва и латинската форма на буквата „и“ – „i“, като точката над нея е поставял със засилен натиск; завършващите елементи на букви като „а“; „е“ и др. са изписани с удължени заострени заключителни части; буквата „д“ е била изпълнявана с надредов елемент.
При изследването на подписа беше установено, че същият притежава буквена транскрипция имаща вида: „В. Л-кiй“, като в някои от подписите пред буквата „к“ се изписва буквата „с“, а след буквата „Л“ – буквата „ь“. Така посочения буквен състав Левски е имал навика да подчертава с няколко ъгловото свързани черти.
След извършената оценка и обобщаваща интерпретация на излъчените по-горе признаци, на базата на Системата на Крепио – Жамен бе съставен графо-психологичния портрет на ВАСИЛ ЛЕВСКИ даващ информация за следните качества от неговия характер:
• Тиха скромна и организирана личност обичаща реда, изпълнена с гордост и доброжелателност;
• Личност притежаваща висока интелигентност, проницателност, здрав разум и силна воля; Личност умееща да разбира и ръководи хората; Разсъдлива личност, която преди да пристъпи към решаването на даден проблем е обичала да го анализира най-задълбочено; С великолепно чувство за адаптация дори и при рискови ситуации;
• Личност обичаща да пести време и пари и не страхуваща се да критикува недостатъците.“Биков, Ангел. Графологичен портрет на ВАСИЛ ЛЕВСКИ. – Цит. по: BLOG.
ФИЛОСОФИЯ, ЕСТЕТИКА И КИНЕМАТИКА НА ШРИФТОВЕТЕ
Шрифтовете са ансамбли от повтарящи се и хармонично съчетани графични форми. Метафирично можем да си ги представим като танцов ансамбъл. Очевидно е, че в професионален танцов ансамбъл участниците са подбрани по множество признаци, между които, разбира се, еднаква височина, еднаква стройност на фигурите. Към това се добавя еднаквото или хармонично съчетаното сценично облекло. Следват движенията, които са подчинени на общия замисъл на музиката и хореографията и при всички положения изискват от танцьорите да се движат така, че във всеки един момент между всеки един от участниците да има разстояние, което не нарушава общата ритмика на танца и цялостното усещане за хармония и единство на ансамбъла.
По същия начин и шрифтовете предполагат хармоничност в размера на съставящите ги греди, овали, свързващи конструкции, завършващи и вътрешни форми на буквите, отстояния между отделните букви и ритмично разпределение на отворените и затворените пространства на буквите.
Всеки шрифт има няколко ключови структурни и функционални принципа, дефинирането на които ни приближават до индивидуалните особености на начертанията.
НАКЛОН НА ПЕРОТО
Наклонът на перото определя ъгъла, под който се движи перото отгоре надолу и отдолу нагоре.
При почерка на Левски наклонът на перото при движение отгоре надолу е около 60 градуса, а при движение отдолу нагоре е около 15 градуса и остава относително постоянен и равномерен. Изключение забелязваме при главната буква Н, която обаче в почерка на Левски се появява в 2 разновидности – латинизирана (каквато е показана в посочения на снимката пример) и кирилска. По своята кинематика двата типа начертания се различават съществено. В латинизираната версия изписването на главното Н започва с дълго полегато движение отдолу нагоре (съотносимо с движението при главното кирилско Л и главното кирилско М). Последващото движение на перото в главното латинизирано Н е отгоре надолу и същевременно отляво надясно. Различна е кинематиката на изписване на глявното кирилско Н. То може да започва с късо движение на перото от средата на първата вертикална греда нагоре при много лек натиск на перото и последващо движение на перото отгоре надолу и отдясно наляво с характерния 60 градусов наклон.
НАТИСК НА ПЕРОТО
Натискът на перото определя плътността на буквената греда или на буквения овал. Усилването на натиска оставя по-плътна и по-широка следа. Отслабването на натиска на перото прави следата по-тънка и по-тясна. Натискът се увеличава при движението на перото отгоре надолу и намалява при движението на перото отдолу нагоре.
Натискът определя и степента на контрастност в графичната форма на буквите. За почерка на Васил Левски конкретно е характерна сравнително слаба степен на констрастност.
БУКВЕНИ ВАРИАНТИ
Всяка буква в ръкописния почерк има множество варианти. Изборът на инвариант, който в максимална степен да се доближава до възможния идеален първообраз на буквата, е изключително сложен процес.
Варианти на малката ръкописна буква а
Сравнението между шестте варианта на изпизване на малката ръкописна буква а очертава и някои основни за почерка на Васил Левски инвариантни особености. При изписването на облата форма в буквите а, б, д, о, ю Левски започва движението на перото от вътрешното пространство на буквата, осъществявайки бързо и леко завъртане, чрез което извежда линията на движение на писеца до горна точка и едва тогава пристъпва към изграждането на левия овал на буквите с кръговидна форма. В такъв смисъл кинематиката на изписване на малката буква а има много общи черти с кинематиката на изписване на малката буква е.
Варианти на малката ръкописна буква е на малката ръкописна буква м
Сравнението между седемте варианта на изписване на малката ръкописна буква м показва два инварианта на ръкописното м, които се пораждат от различната кинематика на начертанията. В първите четири примера движението на перото повтаря движението на перото при ръкописните л, и (възприемани като лигатурно свързани в общ графичен елемент). В последните три варианта след първоначалното движение на перото нагоре и надясно до най-горна точка (по подобие на движението при ръкописното л) започва остро спускане по почти права линия надолу и наляво (наподобяващо движението при изграждането на лявата греда на ръкописната буква н). Достигайки до най-долната точка на вертикалното движение, перото поема отново рязко нагоре и леко надясно в стремежа да достигне отново до горна точка на буквената фигура, движейки се по диагонал. При тази кинематика последните три буквени начертания на малкото ръкописно м до голяма степен напомнят съчетаването на л+н в обща лигатура.
Кинематиката на ръкописната малка буква ш следва внимателно да се съпостави с кинематиката на ръкописните малки букви и, л, м, т, у, ц, за да се установи до каква степен се вписва ръкописната малка буква ш в общата кинетична структура на графичното гнездо и, л, м, т, у, ц. Важно е да се установи има ли и какви точно алографи има ръкописната малка буква ш.
