Даскалът по математика, Запрян Припрянов, наричан от гимназистите „Бялата смърт“, вече втора година си късаше нервите с обученията он-лайн.
Прякорът му остана от времето, когато пишеше двойки на когото свари и ходеше наметнат с бяла манта, да не се цапоти с тебешир. После се започнаха реформи. Първо замениха тебеширите с флумастри, а дъската стана „смарт“. Назначиха психолози, педагози, спуснаха се евродирективи, делегираха бюджети, докато накрая изпозатвориха всички у дома.
-
– Найдене! Би ли повторил какво току що казах? – решава да провери учителят вниманието в час. – Найденеее, на теб говоря! Тук ли си?
Отсреща никой.
– Ще ти тресна едно отсъствие, а после двойка – заплашва той. – Последно повикване!
– Извинете, господине – включва се гласът на Найден след дъълго бавене.
– Къде ходиш? Защо те няма като те викам?
– Ходих до тоалетната, по голяма нужда! – оправдава се момчето.
Урокът продължава. Минават десетина минути и даскалът отново се напряга:
– Найдене, няма как решението да бъде отрицателно число! Не може търсената площ да бъде с минус!
Припрянов знаеше, че който предната вечер не e спал, сега си доспива, който не e пил, в часовете му си допива, обаче някои неща му идваха в повече:
– Найдене, на теб говоря! Как ти дойде на акъла да оставиш този отговор? Това е все едно да си купиш минус два хлябя! Чуваш ли ме? Къде изчезна? Стига с този клозет!
– Извинете, господине – пак се включва ученикът, – върнах се, да се избърша!
И така по седем часа, ден след ден. След уроците Бялата смърт похапваше кисело мляко с канела, а вечер си налагаше темето с мокър пешкир. Понякога гледаше втренчен тавана или ровеше шкафа с вехтории, сякаш да изнамери смисъл във всичко това.
Картинки от дъвки, колекция гуди, играчки от „Пиф“ – вадеше, подреждаше ги, броеше и като че все смяташе нещо наум.
Точно там откри едно напълно забравено детско писмо.
Изпадна от стар лексикон. Пожълтял и оръфан лист, пълен с правописни грешки и накрая с подписа на малкия му братовчед:
Здравей, батко Запряне,
Как си? Аз съм отлично. Имаш ли нови бележки? аз да. Спомняш ли си, че на село ми каза, че искаш да станеш космонавт Аз също се присъединявам ком твоята мечта.
Мисля да мечтаем заедно.
Но с мечти до никъде няма да стигнеме, а трябва да се действа!
Да се действа!
Но как? Аз имам един план за действие ето го:
-
Като отидем на село да започнем да правим космически тренировки
а/качване на дървото чак до върха за без страшие
б/Да се въртим до спукване на стола в работилницата
в/ и др.
-
Да се занимаваме усърдно с ракето-моделизъм, авио-моделизъм и ракето-техника. Да прочетеме книгите за космоса. Космическата азбука-аз я имам, само че е на руски
-
Да решаваме изключително много задачи по математика
-
Понеже ние още не учиме „физика” , ти учи и се занимавай много с нея – тя е една първа необходимост за астронавтиката. Още трябва да четем и списание космос
