Водата като остър предмет, стихове от румънеца Милитару

Петришор Милитару е доцент във факултета по съвременна световна литература на Университета в Крайова. От 2010 г. е доктор на филологическите науки (Университета на Крайова) и доктор по философия (Университет Бабеш-Боляй). Публикувал е две самостоятелни книги: „Ангелското присъствие в румънската поезия“ (Aius, 2012) и „Съвременната наука – непознатата муза на сюрреалистите (Curtea veche, 2012). Член е на Съюза на румънските писатели. Основните области на интересите му са: Европейски авангард, румънски сюрреализъм, литературни списания, публикували творби на модернистите и трансдисциплинарни изследвания.

КАЛИ ЮГА

В края на гробището

Ницше и Чоран

мислеха какво да напишат

върху надгробната плоча на Бога.

СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА

Промъкнал се през камбанарията, облакът се разтвори в здрача.

Тогава аз развързах нощта, обвиваща твоята

люлякова утроба,  на която доброволно предадох всичко,

за което копнееше.

Яйцето в кладенеца тръпнеше, защото ти почука

на входа. Аз скочих от леглото. Светкавично стигнах

до вратата. Очите ти се разтвориха широко. Косата ти, косата ти…

Виждах я. Притиснах ръка върху земята.

Балсамирани змии се пръснаха с нежността на лилия

във вените на любовника. И докоснаха съня.

Предметите в стаята приемат контурите на тялото ти.

Обръщат се един към друг по име.  Скоро ще се скитам навън

сам. Огледала кръстосват образа ми над езерото. Утробата ти е

вселена, отворена за мен. Тя е гост на вечността.

От паметта ми вали дъжд.

ЖЕНАТА ЧИТАТЕЛ

Тя прочита плътта ми.

Устните й се движат бързо.

Приближават –

едната отгоре, другата – отдалеч.

Сълзите разтварят редовете, описващи

родилното петно

под окото й,

тя поглежда картите отдолу

и онези над дюните, от които шепти.

Излива дъха си и думи, родени в утробата й.

Иска да ѝ говоря,

но на мен ми харесва да я вдишвам.

Не я слушам как чете.

Просто безкрайно рисувам контура на устните ѝ.

Лежа в очакване. Всяка дума си отива

с въздуха, който тя познава добре.

Посвещавам своя химн на трите фигури, в които

се превъплъщава Хеката –

богинята на магията.

ВОДАТА КАТО ОСТЪР ПРЕДМЕТ

Понякога докосването,

което пазя дълго под клепачите си,

рухва и го усещам  – череп, изплетен от стоманени

нишки. Черепът хапе устните ни,

зъбите му са зъбчатите колела на днешния ден.

Виковете на монетите заглъхнат някъде там,

ние оставаме с челата си тук.

Открих те. Постигаш целите си,

опитвайки

да добавиш мен към

болките на тяло, което не виждам.

Беше ми оставила едно зърно от олово,

за да не бродя сред сенките.

Една подир друга миех ръцете си,

започвайки

с буквата А  – от самото начало.

Когато часовникът показа, че е дошло времето,

ти прочетох едно стихотворение,

попаднало в мен като Кааба. Като струна,

срязана някъде горе.

Ражданията приспиват прозорците

и бдят над съня им.

Представяне и превод: Здравка Евтимова