
Преди 30 години бяха засети семената на тази изложба.
Тогава семето бе привлякло погледа на Андрей, сякаш изморен от мистичния танц на своите свирачи и овчари, от тежките стъпки на титаничните селски фигури, умислено отправили взор някъде нагоре и поели като песента незнайно накъде… Те идваха и си отиваха, разочаровани в нашата неспособност да последваме легендата.
Освободило се от грубите ръце на сеяча и полетяло към пазвите на земята, семето промени не само ритъма, то преобърна сюжета на Яневата живопис. Движението внезапно спря, космосът застина, защото погледът молитвено бе отправен към земята. И същите тези грамадни фигури, подхванаха друг разказ, разказ на очакването и раждането.
От сетивно съзерцание семето постепенно се превръщаше в метафора на живота, в алегория на нравствено послание, в религиозна притча. То бе донесло успокоението и усамотението, бе повикало мисълта. То бе самата мисъл – най-трудното за всяка живопис, другото отвъд видимия образ, без което обаче същият този образ би бил, освен визуално преживяване, немощна илюстрация на едни чужди слова.
Семето осъществи прехода от дрехата към духа, от профанното към сакралното, от езическото към християнското. С идеята за пътя на семето като пресътворяване постепенно от картините на Андрей Янев започнаха да изчезват подробностите, колоритът ставаше все по-монохромен (с преобладаване на бялото), а сюжетът се затваряше в натрапливо изведен напред детайл – ръцете, краката, очите … и семето. Максимално изчистени от подробности и поднесени като иконични означения на собствени видения за вечния кръговрат на живота, тогава това бяха трудни за възприемани картини, посланията им мъчно се разчитаха. Разстоянието между нас и тях нарастваше. Но можем да си дадем сметка, че с отдалечаването ни семето вече символично е растяло и у нас, търсело е възможност да ни насочи към новите духовни ориентири в пътя на Твореца.
И ето сега сме в преддверието на новия етап от тази тема. Евангелският пласт в творбите е ясен, дори декларативен. Но той трябва да бъде осмислен в самата идея за Евангелието в тебе. Изложбата не го илюстрира, защото Андрей винаги го е носил в себе си. Слово и образ съвместно израстват от драмата на собственият религиозен опит, мълчаливо споделян с нас през годините в отделни изложби.
Семето е покълнало и разцъфтяло, отложило се в тези чисти лица, одухотворение от опита на откровението, пренесли през хилядолетията Благослова на прероденото семе.
Христо Манолакев









































