
Георги Славчев
ПРОГЛАС КЪМ ХОРИЗОНТА
Не ми отказвай да се сгушиш в мен,
недей, не ми отказвай –
така ще продължи да бъде ден,
дори когато слънцето залязва.
Неизличимо си припомням с теб
какви пътеки извървяхме,
как вярвахме, че любовта расте,
как никакви злодеи не успяха
безцеремонно да я умъртвят,
Защото според тях била най-лошата,
как собствен романтичен свят
изграждахме сами и денонощно.
Не зная – ад ли, рай ли ни е отреден
сега, но казвам ненапразно –
не ми отказвай да се сгушиш в мен,
недей, не ми отказвай!
ДОСТОЙНО ЕСТЬ
„Канят ме, мамо, на тежка сватба“
Народна песен
Дойде самата ти и ме покани
да бъда кум на твойта сватба!
В очите ми, към тебе приковани
видя обаче блясъка на брадва?
Не се страхувай – никога, за нищо
не бих убил една любов повторно!
Ще си налея просто скришом
червено вино в чашата догоре
за първото „наздраве“ с теб и с него…
„Горчиво“ няма как да не извикам
със глас, омекотен от топла нега
и няма да се чувствам никой
след толкова щастливи мигове,
и няма да приема равнодушно
на сляпата съдба това намигване,
а моето сърце, тъй непослушно,
влюбчиво и готово пак да страда
след толкова незаздравели рани
ще проговори колко ти се радва
с очите ми, към тебе приковани!
ЕСЕННА МЕЛАНХОЛИЯ
„Не птицата, а полетът.“
Цочо Бояджиев
Дървото, под което се целунахме
за първи път – бе есенна черница…
Надничаше с нахално пълнолуние
нощта и аз, подобно френски рицар,
те приютих завинаги в душата си,
готов да я превърна в крепост
и, колкото и да изглежда шантаво –
да браня с чест любовния си трепет.
Но днес все пак отрязаха черницата
и сякаш нас самите някой ни отряза…
Но има ли това значение – не птицата,
а полетът във паметта се врязва!
ТРИФОН ЗАРЕЗАН
По мелнишкия хълм върви жена
и пясъкът под стъпките й кара
да умъдряват още старите вина.
И ето – приказката се повтаря:
предпролетна мечта за гроздобер
от лозето във кръчмата се връща,
пророчески усмихнато небе
разплисква радост посред къщите,
а южните неустоими ветрове
от слънчева Беласица до Рожен
превръщат и самия Бог в човек…
Но свята и езически безбожна
по мелнишкия хълм върви жена
и с порива на бъдещото мъжко вино
пред мъжки погледи без капчица вина
в деня на Трифон Зарезан ще мине!
ХИРОМАНТИЯ
Твоята малка и нежна ръка,
която познавам до болка,
ми напомня планинска река –
пряма и шеметна. Колко
пъти съм искал докрай
да потъна в нейните бързеи,
но като в любовна игра
ми подсказваше ти да не бързам?!
Твоята малка и нежна ръка
си представям, когато изчезна,
как почиства човешката кал,
разпиляна в космичната бездна,
как разлиства небето така,
че да вникне в тайните Божии…
Твоята малка и нежна ръка
красотата до Бога ще сложи!
ЗАБАВЕН КАДАНС*
Още първият ми поглед към тебе,
бързайки бавно, на глътки изпи
изповедта на тялото. Спасение дебнеше
чувствата ми под цъфналите липи,
автомобилите спряха свойто движение –
миг преди пътя им да пресече
тази плахо нахална любов, натъжена
еднопосочно, че не съм вече момче…
Лудата тръпка, привидно отминала,
южният вятър припомни така –
сякаш всичко беше като на кино
и на разстояние една ръка.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*Забавяне на движението на кинолентата,
за да се откроят отделни филмови кадри.
МИЛИМУНДА РЕВНОСТ
„Нощем иде вятър
и аз те обичам.“
Биньо Иванов
Имам цяло лято
пред теб да коленича –
нощем иде вятър
и аз те обичам.
Толкова приятели
към тебе още тичат –
нощем иде вятър
и аз те обичам.
Ревност непонятна
в душата ми наднича –
нощем иде вятър
и аз те обичам.
Денем питам лятото
на тебе ли прилича –
нощем иде вятър
и аз те обичам.
ОПТИКА
Не затваряй прозореца, нека
още веднъж те погледам…
Ще си тръгна аз после полека,
разнебитен от тази победа
на годините срещу онези
няколко мига, които пропуснах!?
Не, не може да има протези
там, където е имало чувства!
ЕДНА НОЩ В РАЯ
На моите ученици
Каква щастлива участ ни постигна
в онази майска нощ със младо име,
която преживяхме, без да мигнем –
пияни от любов необяснима.
Сега наистина ще ви призная,
че в земния живот, обидно кратък –
една такава нощ, открадната от рая,
ще топли дните ми оттук нататък.
А детското, което много строго
със поглед съм убивал, в мен се върна
и мисля, значи съществувам, за да мога
по детски всичките да ви прегърна.
Така раздялата ще бъде просто ничия
или ще бъде дребен частен случай
и който казва, че не ви обича –
той нищо във училище не е научил!





































