Мащабно изследване за „непознатия“ като писател проф. Симеон Янев

Симеон Янев дебютира в началото на 70-те години със сборник разкази, възприети като успех за тогавашната млада проза. По-нататъшният му творчески и професионален път е свързан със занимания и интереси и в други сфери – литературознание, история, народопсихология, чийто резултат е поредица от разновидови и разножанрови книги: наред с художествените творби, литературноисторически и литературнотеоретически трудове, есеистика и публицистична документалистика. Свидетелство за разностранно дарование, всяка от тях има своето самостоятелно място в съответната област, същевременно притежава интегрираща енергия, насочена към цялостния авторски контекст.
Настоящето изследване оценява синтезиращото съзнание като същностен белег на твореца Симеон Янев и поставя в центъра на своето внимание тетралогията „Биография на мъртвия век“(2022), където това съзнание получава върховния си израз. Аналитичните наблюдения защитават и аргументират тезата, че при цялата си дълбока и страстна съпричастност към българската съдба, към българската литературна традиция, Симеон Янев е с открити сетива за най-актуалните естетически и художествени търсения в европейската литература, за процесуалното и плодотворното в чуждия художествен опит. Синтезирайки различни форми на познание и отражение, той сътворява романов епос от нов тип, в който историческата фактология е органично сплетена с научни, културологични и философски пластове, поднесени с блестящо и артистично боравене със словото. Детайлното вглеждане в съдържателната многослойност и в поетиката на романа „Биография на мъртвия век“ води до извода, че
той има има съществен принос в жанрово-стиловото обогатяване на съвременната българска литература.

Романът „Биография на мъртвия век“ е главното произведение на Симеон Янев не само заради всеобхватността на съдържанието, но и в плана на авторовата биография, на пътя му на творец, който дори и тогава, когато работи върху други теми, всъщност работи и за Книгата. Още по повод на „Биографии на писатели, генерали и трети лица“ (1986), когато Янев е автор на значителен брой литературоведски текстове, Елка Константинова определя романа като неговото „найсериозно и обемно дело“, а Иван Карадочев пише: „Създава се впечатление, че всичко написано от Янев до „Биографии на писатели, генерали и трети лица“ е имало задачата да го подготви за амбициозното усилие при създаването на този роман, синтезирал опита на всичките му дотогавашни занимания.“
В много по-късната статия на Светлана Стойчева „Сътворителят на контексти“, когато романът „Биография на мъртвия век“ вече е факт, е изказано следното обобщение: „По правило контекстите на Симеон Янев творят литературноисторически и теоретически редове, но в частен смисъл се превръщат в контексти и на собствената му проза, без които тя едва ли може пълноценно да се осмисли.“

Може да се допълни: ако отделните частни контексти органично се вграждат в художествения синтез на романа, то е, защото във всеки от тях стои същностното ядро на авторовата личност, а именно – цялостна, безусловна, непроменима при всички промени във времето отдаденост на участта български писател. Мисълта за съдбата на отечеството дава направление на всичките действия на човека и интелигента Симеон Янев; от нея са пронизани всички жанрови превъплъщения на духа му – разказите, повестта, психографските есета, литературноисторическите и теоретическите изследвания. Всички те, в крайна сметка, водят до главната цел на живота му – Книгата. В нея той е вложил любовта, съвестта, синовната си отговорност. И тайната надежда, че тя ще се впише в Книгата на българския дух.

Проф. Дора Колева е автор на книгите: „За поетиката на Багряна“ (1983), „Лириката на 60-те години. Стилови тенденции и многообразие“ (1998),
„В художествения свят на Андрей Германов“ (2000), „Лириката на Павел Матев“ (2001), „Блага Димитрова: човек, общество, всемир“ (2003), „Български писатели. Естетика и поетика“ (2004), „Атанас Далчев – поетът философ“ (2014), „Яна Язова и Александър Балабанов. Двуединството на духа“ (2020)..