Константин Златев: Волята на Върховното Божество е най-висшето проявление на Любовта

На 4 юли тази година проф. д-р Константин Златев пое своето завръщане към своя вечен дом. Неотдавна защити своята професура, но и най-значимата си титла – преданоотдаден ученик на Школата на Всемирното Бяло братство. Елеазар Хараш казва, че Учителя Бейнса Дуно много го обича и че той се пося за едно ново и красиво прераждане. Косьо, както го наричаха приятелите му, дълго вървя по Пътя на Словото на Бога, извисяващо до пребъдването в Словото на вечната Истина. Остави светла диря в пътя на чистото духовно познание, посвети му много години от живота си да изнася лекции на духовна тематика в България и чужбина. Беше дългогодишен лектор и в Портал 12. Беше предан последовател и изследовател на словото и делото на Учителя Беинса Дуно. По- голямата част от неговата работа бе посветена на Пътя в развитието на окултния ученик и неговите отговорности в служба на Цялото. Често припомняше, че задачата на пробудения за Истината човек е да трансформира земната любов в Божествена. И той я изпълни по най-блестящия начин, бидейки до последния си дъх отдаден на своето ученичество в Школата на Бялото братство.

Роден е на 11 май 1958 г. в София. През 1983 г. завършва Висшия Икономически институт, специалност “Международни икономически отношения”, а през 1993 г. и Богословския факултет към СУ “Климент Охридски”. От 2009 г. е доктор на богословските науки, а в последните години защитава и професура. Има издадени 12 книги /между които „Духовното познание”; „Новата цивилизация”;„Кълнове на Новото учение” в 2 части,; „Личността и учението на Петър Дънов”; „Пътеки към истината”; „Николай Райнов – портрет на един мистик” и др./, както  и стотици публикации с християнско-просветителски, богословски, публицистичен и научнопопулярен характер.
Преподава богословие във Висшия евангелски богословски институт, както и в Теологичен колеж „Стефан Константинов”, София. Съчетава научно-популярния подход при изследването на духовно-културното наследство на Учителя с достъпния стил на изразяване. Изследва световните религии и духовните учения. Обективността и качеството на изводите в проучванията му са свързани с гласа на сърцето, надмогващ  емпиричното и рационалното, защото се слива с най-чистите вибрации на метафизичното.
Съвместно с Мариана Везнева издава  книгата „Сакралните послания в житените кръгове”. До последния си дъх работи по Словото на Учителя Беинса Дуно. Последната си книга “Духовно израстване чрез Завета на цветните лъчи на светлината” представи преди два месеца в серия от срещи в цялата страна. Работеше и по „Духовно езотеричен речник”, който  подготвяше с Портал 12, скоро предстои да бъде издаден. Често казваше, че още не можем да осъзнаем ролята и значението на оставеното ни от Учителя знание в словото му, защото то ще се разгърне напълно в бъдещето. Но и това е за добро, защото ако беше обругано, последствията за страната ни щяха да бъдат много тежки. Но поне и той, и много други изследователи, ни помагат все повече да се приближаваме до значимостта на този наш голям духовен учител.

Приема за своя мисия да работи за възстановяване историческата справедливост и поставянето личността и делото на Учителя Бейнса Дуно върху заслужен пиедестал. Не защото той има нужда от това, нали приема награди само от Бога, а защото ние имаме нужда да осмислим оставеното ни от него и да го превърнем неразделна част от нашето битие. Мисията на мировия и световен Учител Бейнса Дуно, според К. Златев, има общочовешки характер, свързан със задачата да се изгради една нова планетарна култура  – тази на Божествената Любов. Тя ще бъде актуална в обществения живот и в мирогледа на хората от Шестата подраса на Петата коренна раса, както и за цялата Шеста Коренна раса. Ще бъде обусловена от дадените от Учителя три направления – слово, музика, паневритмия. Словото му е актуална редакция на Божественото Учение, на Всемирното Бяло братство, опиращо се на 5-те Божествени принципа: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. То изразява езотеричното християнство за нашата епоха и ще обгърне цялата ни планета. И неговото благотворно и обновително въздействие не може да бъде спряно от никого. А след 100-200 години, според Учителя, ще се превърне в наука, която ще се изучава на всички равнища в системата на човешкото образование, припомня К.Златев. Земната мисия на Учителя имаше за задача да продължи и актуализира Христовия еволюционен импулс, доведе и до осъществяването на Второто Пришествие на Христос през първата половина на 20-я век – невидимо, като светлина в душите и сърцата на хората. И до навлизането на Христовото присъствие и енергията Му в етерния план около Земята.Така хората с развито етерно зрение получиха възможността да общуват с Него непосредствено на етерно равнище. Затова ни е свещен дълг да възприемем и следваме неговите завети и повели неотклонно по своя Път към Божия Престол, към върха на Божественото съвършенство. Извършващият се сега глобален преход е свързан и с едно глобално пречистване, казва К. Златев. Освобождаваме се от всичко старо, ненужно, изживяло своето време в световната еволюция. Отправени към вечността, въдворяваме в себе си новите еволюционни импулси.Тази трансформация е свързана и с доста болки, страдания, със сериозни противопоставяния, конфликти, кръвопролития… И всички те са частици от прехода към новото.
Но Божественият план ще се осъществи, независимо от случващото се. Той може да се забави, но не може да се осуети неговата крайна цел и победа, казва достойният ученик на Учителя в последната си лекция в Портал 12. В нея напомни също, че коронавирусът също е елемент от прехода и тласък във вдъхновението, в осъзнаването, събуждането на вътрешния взор към духовното начало.
А нежелаещите да вървят напред, пропадат в бездната на своето невежеството. Но казаното от Учителя Петър Дънов разгръща на всяка крачка своята непомръкваща актуалност. И то ще залегне в основите на новата култура на Божествената Любов.

К. Златев ни гостуваше няколко пъти в Кърджали и тогава направих няколко интервюта с него. Извадих и обобщих най-важното в тях.

– Как можем да обясним учението на Петър Дънов на едно дете? Какъв е неговият смисъл, изброен в десетина изречения?

– Ако общуваме с дете и искаме да му обясним Учението на Учителя, можем да му кажем следното: Ако следваш съветите на този мъдър старец, те ще ти помогнат да бъдеш винаги здраво, с ясен ум и светли мисли. Ще разбираш всичко, което ти се случва в живота, ще си го обясняваш и никога няма да обвиняваш другите за собствените си грешки. Това учение ще ти помогне да се научиш да не лъжеш, но и да не позволяваш на другите да те лъжат. Ще ти помогне и да обикнеш не само хората, с които общуваш, но и майката-природа, която е естественият ни дом, в който живееш сякаш с твоите родители. Затова трябва да я пазим чиста и да се грижим за нея и нейните обитатели – растенията и животните. С обич и съпричастие са дадени тези съвети от мъдреца и те ще те научат също така безкористно да обичаш и да следваш своя истински път в живота.

– А какво можем да добавим и за по-възрастните?

– Учението е наречено от своя създател „наука и философия за живота”. То осигурява на неговия последовател безупречно физическо здраве, светъл ум, чисти мисли и благородни постъпки. Очертава контурите на света, в който живеем, в тяхната истинска светлина, а не в мъглата на заблудите, посети от съвременната цивилизация. Поставя основите на една нова планетарна култура, в която ще доминира висшата октава на Любовта – културата на побратимяване между хората и народите, на ново, достойно отношение към природната среда, на хармонизиране между вътрешните начала у човека, на обществото, което не се нуждае от армия, полиция и затвори и в което пробудените за вечните истини хора правят свой свободен избор върху основата на реална оценка за собствения потенциал и потребностите на епохата. З
атова първата ни грижа не е нашето благополучие, а общото благо, от което произлиза и благополучието на всички живи същества. Идва времето на пълно разгръщане на духовния потенциал у човека, когато интуицията, гласът на душата, ще ни води по пътеките на желаното самоосъществяване и ще ни помага да избягваме грешките на миналото. Ще бъде време на един златен век на осъзнатите като духовни същества хора.Учението има ярка практико-приложна насоченост и изисква проверка на всички истини, засвидетелствани в него. Неговият създател твърди, че истинското знание е само онова, което е приложено. Следването на пътя, очертан от това учение, ни води към осъществяване на нашето предназначение като същества, родени от извечната Светлина и призвани да се завърнем отново в нея.

– Кое е най-важното от неговата „Книга за здравето“, което трябва да знаем и да прилагаме във всекидневния си живот?

– В „Книга за здравето”, изготвена въз основа на извадки от Словото на Учителя Петър Дънов, могат да се открият рецепти и с конкретно, и с принципно съдържание. Най-важно е да се разбере, че за всичко, което се случва в нашия живот има духовни причини.Това се отнася и за здравето. В повечето случаи те произлизат от нашето минало, от предишни прераждания, но понякога могат да възникнат и като следствие от настоящето, тъй като живеем в епоха на небивало ускорение в развитието на всички процеси.
Но главните фактори за отлично здраве са светлината, въздухът, водата, храната. И не на последно място – мисленето. С мисълта си можем да съзидаваме и да разрушаваме – изборът е наш. В биологическо отношение човек е това, с което се храни, а в духовно отношение – това, което мисли. Светлината пък е нашата изконна същност и затова в нея се крие разковничето за здраво тяло и здрав дух. Посрещането на Слънцето в ранна утрин ни предлага незаменими енергии и устрем за пълноценно съществуване през целия ден. Храната следва да бъде вегетарианска, понеже това е единственият начин да осигурим на организма чисти, неотровени от отрицателни енергии вещества. Дълбокото дишане ни поддържа млади, свежи и жизнерадостни до преклонна възраст. Приемането на гореща, преварена вода (може да се добави малко прясно изстискан лимонов сок) през целия ден, особено сутрин след ставане, притежава мощно профилактично и терапевтично въздействие. Хубаво е, когато се четат книгите на Учителя, да се водят бележки, защото не може всичко да се запомни.

– Какво още препоръчва Дънов за здравословно хранене?

– Много е важно да предпочитаме вегетарианската храна пред местната, безусловно. Както и да е чиста, прясна, да не е консервирана. Препоръчва да се предпочита пиенето на вода пред всякакви други напитки. Също да не се смесват безразборно храните, т.е. да се прилага така нареченото разделно хранене. Никога да не се преяжда, да има разнообразие на храни. Да се отдава предимство на суровите пред готвените храни. Да не се консумират ферментирали храни и напитки.
И най-вече храненето да се възприема с благодарност като свещен процес за усвояване на благата, които Бог така щедро ни предоставя. По време на хранене трябва да сме напълно спокойни, да се храним с пълна концентрация и благоговейно отношение към храната. Препоръчително е да произнасяме молитва преди и след хранене. Чрез нея благославяме храната и спомагаме за освобождаването ѝ от вредните вещества, включително от продуктите на генномодифицираната промишленост, които могат да доведат до възникването на непредвидими мутации в човешкия организъм. Молитвата преди хранене благославя и освещава храната за човека, а молитвата след хранене е благодарност към Бога.
Най-благоприятният период за приемане на храна е след изгрев и преди залез Слънце. Именно тогава организмът усвоява най-добре хранителните вещества, което спомага за нормалния метаболизъм .Най-добрата възможна храна са плодовете. Те пречистват освен тялото и мислите, така също и чувствата на човека.

– Кои мисли на Петър Дънов е добре да знаем наизуст и често да си припомняме?

–  Ще споделя някои мисли на Учителя Петър Дънов, които за мен лично са любими и не бих могъл да ги забравя:

„В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа.”

„Туй, което задоволява душата, е Любовта. Туй, което задоволява духа, е Мъдростта. Туй, което осмисля всичко, е Истината.”

„Мислите определят съдържанието на човека, а постъпките му – неговата цена и устой.”

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.”

„Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг.”

„Вашата задача не е да изправите света – това е задача на Бога; вашата задача е да изправите самите себе си.”

„Истината свети със собствена светлина.” Най-много такива светли мисли-сентенции ще откриете в сборника „Свещени думи на Учителя” и в поредицата „Мисли за всеки ден” на издателство „Бяло братство”.

– В какво се състои силата на мисълта, според Учителя?

– Учителя Петър Дънов употребява израза „права мисъл”, т.е. правилна мисъл – такава, която отговаря най-адекватно на всяка житейска ситуация. Това е мисъл, която е посята в съзнанието от разумните същества, населяващи духовната вселена и са ангажирани с развитието на земното човечество. Може и да е мисъл, възприета директно от обителите на Божественото. Мисълта притежава огромен потенциал, който може да бъде използван както за съзидание, така и за разрушение. Чрез мисълта изграждаме собствения си свят – тя може да ни издигне в рая или да ни провали в бездните на ада. Мисълта е най-мощната творческа сила в Космоса. Целият свят, който познаваме, а по-голямата част от него още не познаваме, представлява една въплътена мисъл на Твореца-Бог. И тъй като ние сме сътворени по образ и подобие на Бога, то обладаваме и същата способност да творим чрез мисълта си, разбира се, в несравнимо по-малки мащаби. Мисълта лежи в основата и на цялата ни жизнена изява. И думите, и действията ни са резултат от мислите ни, превърнати в дела. С мислите си можем да се лекуваме или да се поддаваме на отрицателни външни въздействия.
С мислите си бихме могли да съграждаме непробиваема за агресори от всякакво естество енергийна защита. Съвременната наука все повече се доближава до истини, проповядвани от духовното познание хилядолетия наред. Казаното от Учителя Петър Дънов по темата има непомръкваща актуалност. И затова можем да повярваме на предсказанието на нашата пророчица Ванга, че неговото учение ще стане неразделна част от битието ни и ще покрие като бял цвят Земята, за да донесе спасение за всички хора.

– Какво представляват основните молитви и формули в Бялото Братство, сведени от Учителя?

– Молитвите и формулите представляват по същността си форма на общуване с Бога и разумните същества във Вселената. Те са словосъчетания или словесни изрази, посредством които човек общува с Бога и съществата от невидимия свят, осъществява енерго-информационно взаимодействие с духовната реалност. Молитвите и формулите заемат водещо място в духовния живот на човека, търсещ Истината и контакт с напредналите същества във Вселената и в крайна сметка – с Бога.Те изграждат незрими мостове, по които ние, хората, се пренасяме в извисени сфери на необятната космическа реалност, докосваме се до Любовта и Мъдростта на техните обитатели и с тяхна помощ продължаваме по-уверено своя вечен път към съвършенството.
Молитвата е зов на човешката душа към Бога – „дишането на душата”, както я нарича Учителя. Както тялото не може да живее без дишане, чрез което набавя кислород за организма, така и душата не може да изпълни мисията си без общуване с Бога. На друго място пък добавя:„Молитвата подразбира едно разумно общение с разумните сили в Природата.”
Според него формулата е енергиен ключ, докато молитвата е енергиен път. По пътя можем да се придвижваме с различна скорост и да го изминем за различно време – зависи и от темпото ни на придвижване, и от дължината му. С ключа сме в състояние да отключим незабавно всяка заключена врата. И двата метода са незаменими при общуването с Царството на Духа, като конкретната ситуация следва да ни подскаже към кой от тях да прибегнем. Има случаи, когато би било от полза съчетаването им, т.е. да обединим въздействието на молитвата и формулата в едно мощно цяло. Формулите са по-кратка форма на общуване с Бога и духовния свят, в сравнение с молитвите. Те се отличават със своята концентрирана духовна енергия. При молитвата това също е налице, но при тях тя е разпределена в по-голям интервал от време, докато при формулата е събрана в едно – като стрела. В молитвениците, издадени от духовно общество „Бяло братство, са събрани най-важните молитви и формули, дадени от Учителя, изразяващи стремлението на човешката душа към Божественото, към световете на съвършената Любов, към онази Сила, изпълваща всичко съществуващо, сътворила и поела за вечни времена грижата за нас.
Много специална е „Добрата молитва”, която съединява в духовно-енергийно единство материалния, духовния и Божествения свят. Молитвата е храна за душата, нейна насъщна потребност. Тя е пътека, по която се изкачваме от действителността на ежедневието към неизбродимите простори на неугасващата светлина на Сътворението, към владенията на Духа. Молитвите и формулите, предложени от Учителя Петър Дънов, са откровения на неговата велика същност, послания от лоното на Всевишния, сведени от него до съзнанието на неговите последователи.

– Кое е основното в Учението на Учителя за имената?

– Препоръчително е имената да бъдат по-дълги от гледна точка на тяхната вибрационна стойност. Смята се, че всеки от нас идва на този свят с името си, но не винаги е така. Ако човек не харесва името си, това е знак, че родителите или кръстниците му, не са уловили посланието на Небето за неговото действително име. Учителя Петър Дънов дава дълбоки и ценни указания за значението на всички букви в азбуката и за техните числови стойности, разглеждани от окултната наука нумерология.
Името е визитна картичка на личността. Съкращаването му, т.н. умалителни имена, може да окаже негативно въздействие върху притежателя му. Промяна на името е възможна, но това трябва да стане само по съвет на сведущ в тази област човек. Всяка буква в името на човека има свое значение. Обединяването на тези значения в хармонична или дисхармонична цялост обуславя цял букет от различни влияния, които оказват съществено въздействие върху живота на личността.

– Какви са вижданията на Учителя за бъдещото образование?

– Учителя Петър Дънов отстоява нови принципи, които да залегнат в основата на образователната система не само у нас, но и навсякъде по света. Най-същественият елемент в тях е разглеждането на обучаващите се като същества с неповторима индивидуалност, от което произтича и необходимостта от индивидуален подход към всеки от тях. А също така и откриването, насърчаването, развиването на творческия потенциал у децата и младежите, техните лични качества и способности, насърчаването на самостоятелното мислене, а не приемането наготово на хиляди предъвквани през вековете и нерядко остарели знания и наставления. Има няколко издания, които разглеждат даденото от Учителя за образованието и за нуждата то да претърпи реформа върху принципно нова база. Нагледен пример за прилагане на тези новаторски начала са създадените от духовно общество „Бяло братство” детска градина и функциониращото от есента на 2015 г. основно училище. За всяка възраст той препоръчва на какво да се наблегне в образователния процес и в личното общуване.
Образователната реформа в нашата страна вече е назряла като потребност на равнището на общественото ни развитие. Тя изисква активна позиция от страна на родителите и всички здравомислещи българи, както и подготовка на преподаватели, които да въвеждат успешно принципите на Учителя Петър Дънов в рамките на образователната система във всичките й нива.

– Ролята на музиката в нашия живот и коя е най-подходяща?

– Шестата раса ще победи чрез музиката, тя е нещо като дреха на Духа, според Учителя. Той я определя като съединително звено между ангелските и човешките светове. Разглежда пеенето като най-сложното изкуство на ангелите. Като проявление на Любовта в душите, тя събужда, изгражда характера ни. А класическата музика има дори лечебни свойства.Той разглежда музиката като особено важно възпитателно средство, като фундамент за изграждане на фино естетическо чувство, за оценка на красивото и ценното в живота. Но за Учителя най-висшият предел на музиката е молитвата. Тихото пеене, казва той, произхожда от Божествения свят, а силното пеене – от физическия свят. В нашата епоха се осъществява постепенно обединяване на характеристиките на източната и западната музика.
Настъпва периодът на еволюционната музика. А новата култура на Шестата коренна раса ще победи чрез музиката.Учителя Петър Дънов облагородява редица български народни песни, освобождава ги от мрачните елементи в тях и им придава ново звучене, изпълнено с оптимизъм и вяра в бъдещето. Самият той създава между 150 и 200 композиции, наречени от него „окултни упражнения”, изхождайки от ролята им за духовното израстване на онези, които ги разбират и използват по своята жизнена пътека. Изтъква, че човешката мисъл е построена по законите на музиката. Дава задълбочени тълкувания на степените в гамата. Подчертава, че истинското пеене трябва да включва три елемента: разумната Любов, даващата широта и простор на гласа вяра, както и надеждата, че изпятото може да се реализира. Учителя препоръчва най-вече духовната и класическата музика. В музикалните магазини, както и в книжарницата на духовно общество „Бяло братство” има богат набор от такива музикални произведения – вокални, инструментални и смесени.

– И тъй като Учителя е говорил най-много за любовта, какво е желателно да знаем по този въпрос?

– Наистина той е говорил най-много за Любовта, но въпреки това изтъква, че изреченото от него е само предисловие към великата наука за нея. Любовта във висшето си измерение, според него, е залегнала в основата на изграждането на новата планетарна култура – културата на Божествената Любов. Това е Любов напълно безкористна, самопожертвувателна, изчистена от всичко принизяващо, бликаща от изворите на сърцето, осмислена и насочвана от ума, устремена към върховете на съвършенството.Той разглежда четири проявления или степени на Любовта: като стремеж, свързан с материята, като душевно чувство, влияещо върху духовното естество и нравствеността на личността, като ментална, умствена, сила и като висш духовен принцип.
Развитието на тази последна степен ще доведе до най-същностните промени. Сега е присъща само на висшите духовни светове, но тя обгръща всички живи същества, цялото творение, в нея няма никакви противоречия и е път към съвършенството, предоставя пълна свобода на всички, включва в себе си благото на всички същества. Любовта като принцип е завоевание на великите духовни Учители и най-напредналите по духовния Път хора. Любовта е едновременно и могъща творческа сила, цел на духовното развитие, най-дълбокото ядро на всичко съществуващо. Целият безкраен Космос е сътворен, структуриран и направляван от импулса на Божествената Любов. Тя е всемирен смисъл, цел и съдържание на живота. Мотивира творческата дейност на Бога, както и всяко човешко постижение.
А всичко, което е създадено с Любов, не умира, докато всичко друго е обречено на тление. Целият настоящ Цикъл на Проявеното Битие протича под знака на Любовта. Тя е била преди самото Праначало, извира от Сърцето на Бога и ще надживее всичко, белязано от печата на тленността, и ще продължи да дарява светлина и смисъл на всичко съществуващо, устремено към безкрайността. Волята на Върховното Божество представлява най-висшето проявление на Любовта.

-А, освен епохата на любовта, какво друго важно е предсказал Дънов и кои от неговите предсказания за България и света са се сбъднали и кои очакваме да се случат?

– Предсказанията на Учителя Петър Дънов за България са многобройни и достатъчно конкретни. Всички те до момента са се сбъднали, а за тези, които предстоят да бъдат изпълнени в бъдеще, можем да сме уверени в тяхната достоверност. Предупрежденията на Учителя страната ни да не влиза в Първата световна война, понеже това ще доведе до национална катастрофа, не са били послушани от цар Фердинанд и правителството, ала са се оказали верни. Това че България е духовен център с планетарно значение, в това вече всички са се уверили; това е подчертавано многократно от него и с необходимата аргументация. Предрича, че
София ще се превърне в Новия Йерусалим, имайки предвид ролята й в духовното пробуждане на нацията и човечеството като цяло.

Предвижда създаването на Европейския съюз в годините преди Втората световна война, когато никой дори и не би помислил за изграждане на такава структура.Тогава са били актуални политическото напрежение и подготовката за война, а не стремежът към обединение на народите върху основата на запазването идентичността и пълното равноправие. Нарича го по примера на държавата отвъд Атлантическия океан „Европейски съединени щати”. Извайва облика на човека на бъдещето – освободен от низките си страсти и животинското в природата си, отнасящ се с разбиране, уважение и обич към ближния и към природата. Предрича две земетресения на българска територия и не само това, но чрез личната му намеса разрушителните последици от тях са сведени до минимум. Своите предсказания черпи непосредствено от Божествения Първоизвор и затова можем да му гласуваме пълно доверие.

– Но и много се спекулира с казаното и предреченото от Учителя Петър Дънов. Разпространяват се доста небивалици и ужасни прогнози…

– Спекулациите са нещо обичайно в смутни времена, като нашето. За да сме напълно сигурни, че информацията, която достига до нас, е достоверна, трябва да черпим от извора. А той е представен с живото Слово на Учителя – неговите хиляди лекции и беседи, с автентичните записки на негови последователи-съвременници, като Боян Боев, Борис Николов, Савка Керемедчиева и други. Към думи, предадени от първа на втора или трета ръка, преразкази и неясни спомени, следва да се отнасяме доста резервирано. Духовните Учители от ранга на Петър Дънов винаги са били извънредно внимателни, когато прогнозират съдбоносни събития от бъдещето. Те като правило не се обвързват с точна датировка, понеже отлично знаят, че Божият План е съобразен с въплътената свободна воля на хората и може да претърпи промени. Аз лично съм скептичен към гръмките прогнози и лесните тълкувания от този род. По духовния път нищо не се дава наготово. Нужни са нашите осмислени усилия към промяна на самите себе си и на света, в който живеем, за да станем достойни за Божието предначертание. А когато Той реши да ни разкрие волята Си, това става недвусмислено и ясно за всички. Пък и трябва да имаме вярата, че рано или късно Бог превръща всичко в добро. Дори и това, което възприемаме като невъзвратимо, като катастрофа, в някакъв момент бъдещето го трансформира в своята противоположност. Такива са законите и на диалектиката, и на космическото развитие.

– Как се обяснява активирането днес на т.н. „зло“ и как реагира на него един истински последовател на Дънов?

– Злото никога не възниква самоцелно, то винаги е следствие от наша грешка, от престъпване на Божия закон и нарушаване на всемирната хармония. Злото е напълно съвместимо с принципа на Божията Любов, понеже се явява наш чудесен учител. Длъжни сме да си признаем, че по-голямата част от уроците в земното училище усвояваме по линия на отрицателния опит, а по-малката – по линия на положителния. Бог би могъл да унищожи злото само за един миг, но го допуска, за да бъде фон, на който да изпъква доброто, да ни помага в случаите, когато не разбираме и не прилагаме средствата на доброто. А истинският последовател на Бялото братство посреща спокойно злото, наясно е, че сам го е предизвикал и че последствията му имат за цел да го научат на още неусвоеното. Когато някой му причини зло, той си припомня езотеричната пословица: „Никой не е наш приятел или враг, а всички са наши учители.”

– Как така за повече от един век не успяхме да оценим напълно делото и мисията на Учителя Петър Дънов? Заради това ли закъснява и нашето благословение ?

– Ние, неговите последователи, все още сме в дълг към заветите му. Макар че се стараем да даваме най-доброто от себе си, имаме да извървим още дълъг път в тази насока… Но няма място за скептицизъм, та нали Учителя ни остави метода на малките стъпки, който осигурява успеха. А благословението идва, след като си изпълнил достойно поставената от невидимия свят задача. В нашия случай тя се състои в разпространението на неговото Слово, музикалните му композиции и Паневритмията навред в България и по цялата планета.

– Той  е говорил за тази идваща хармонизация в съответствие с вселенските закони, с Божия план. Можете ли да кажете в какъв период на тези преобразувания се намираме сега?

– Процесът на хармонизация е в ход и ние всички сме свидетели на неговите признаци. Периодът може да бъде обозначен като преходен към изграждането на Новата култура на Шестата подраса от Петата коренна (окултна) раса – културата на Божествената Любов. В съответствие с космическите закони и съответствия, тази Нова култура ще се превърне в доминанта на цялата бъдеща Шеста раса. В нея от решаващо значение ще бъде израстването на общочовешкото съзнание и пробуждането за Истината. Наближава времето, когато злото ще бъде окончателно надмогнато и то ще започне да служи на Доброто. Всяка подобна трансформация, обаче, е свързана с глобални сътресения, климатични, социални, политически, икономически кризи и катаклизми, чиято цел не е да заличат човечеството, а да насочат вниманието ни към най-главното – повишаването на духовно-нравственото равнище на живота и по-мъдрото общуване помежду ни и с Природата. Колкото по-бързо достигнем до такава степен на осъзнаване, толкова по-безболезнен ще бъде преходът и ще си спестим значителна част от изпитанията и страданията, през които преминаваме сега.

– Днешният повсеместен хаос не е ли предвестник на това време? Готови ли сме за него, можем ли да си помогнем и сами?

– Има една пословица с дълбок езотеричен контекст: „Най-мрачно е преди зазоряване.” Хаосът е факт, но от него ще се роди прекрасната зора на Новото време. Преди Бог да сътвори света, също е царял своеобразен хаос, ала от него Създателя е извлякъл есенцията и е поставил началото на Всемирното развитие. А хората понасят безпорядъка в съответствие с духовния си ръст. Ниско еволюиралите души, наричани от Дънов „старозаветни”, се озлобяват и ожесточават. Те неизменно търсят причините за несгодите извън себе си. Средно развитите („новозаветни”) или се усъмняват и разколебават, или се натъжават и наскърбяват. Първите са готови да забравят всичко добро, което са получили в живота, а вторите смятат, че достойнството им е погазено и че са длъжни да го защитят с всички средства. Но духовно напредналите („ученици”) приемат съвършено спокойно всички изпитания, учат се от тях и се радват на случващото се, понеже знаят, че рано или късно то ще се превърне в добро. А всички ние можем да си помогнем, ако осъзнаем, че сами предизвикваме събитията, чиято тежест понасяме в момента. Че вътрешният ни живот съгражда външния и всяка радикална промяна на обществения живот започва от промяната на личността.

– Учителя казва, че духовната промяна ще формира все повече златната среда на хармонията, на баланса, т.н. от него златни плодове. Но преди това се изчистват негодните, червивите…

– Всеки процес и всяка епоха на преход предполагат приемственост и обновление в хармонично единство. От старото остава само онова, което има място в новите, изграждащи се сега условия – остава непреходното. Ненужното, излишното, вредното изгаря в огъня на пресътворението. Всичко това действително се случва пред очите ни, а и у самите нас. В новата култура трябва да влезем с нов облик, с нов морал, с нов мироглед.

– Дали пък такива духовидци, като Учителя, не идват много рано, или ние закъсняваме в тяхното следване, след като не можем поне малко да се доближим до техния висок образец?

– Всеки духовен Учител, особено от ранга на Петър Дънов, дава образец за мислене и поведение, за начин на живот. Да го следваме, обаче, не означава сляпо подражателство, а мъдро заимстване на онова, което наистина ни приляга и бихме могли да реализираме със собствени сили. Никой от великите духовидци не идва по-рано или по-късно, а неизменно в хармония с Божия План за Земята и човечеството.

– Но защо тъкмо своите ти не могат да те разбират добре, както се е случило и с Христос?

– За да разбираш, трябва да имаш нужното равнище на съзнание. Не можем да очакваме един такъв Учител да бъде разбран от всички, и то на момента. Само най-напредналите в еволюционно отношение души, които са изминали дълъг път в своето духовно развитие, биха могли да осъзнаят значимостта на Учителя и неговото послание. И то отчасти… Пълното навлизане в дълбините на такава Личност и на Учението му, става само след продължителни усилия, изследване на неговото наследство, проникване в тайните на Космоса, предадени от него, и най-вече – след упорита духовна работа над самите себе си в името на еволюционните цели, които стоят пред нас.

– Явно, по-далече стоящите от пророка, както се казва в Библията, повече осъзнават неговата общозначимост…

– На Божията нива всичко е от значение. Няма малки и големи задачи, има само такива, които водят към търсеното израстване в Духа. А общочовешкият характер на духовно-културното наследство на Учителя ще се възприеме напълно, когато достигне до всички кътчета на планетата, до всяко човешко сърце. И макар че българите, все още не познават достатъчно добре този велик Пратеник на Небето, все повече хора у нас разбират кой действително е той и защо е бил сред нас. Има мнозина наши сънародници, които, без да участват в организационния живот на духовно общество „Бяло братство”, четат беседите на Учителя и прилагат наученото. А и самият той продължава да работи от невидимия свят с огромен размах и мащабност и резултатите от тази негова незрима инициативност са налице, поне за онези измежду нас, които внимателно следят събитията на родна почва и извън нея. Никой от кохортата на Учителите на човешкия род не изостава делото си след напускането на този свят. И нашият Учител е тук и обгръща със свръхсъзнанието си всички процеси на развитие и ни насочва по пътеките на личното и колективното ни самоосъществяване.

– Мнозина съзират в учението на Учителя магическо разковниче за постигане на баланса в обществените, социалните, духовните отношения, но не и това как неговото слово може да се материализира…

– От гледна точка на духовното познание, магически разковничета няма. Има само индивидуални и колективни усилия на пробудени за Истината хора, които не щадят сили и време за сбъдване на Божиите намерения за един човек, за една страна, за един континент, за планетата като цяло. Индийската духовна традиция нарича това „предано служение”. Великите Учители ни дават принципите, методите и средствата, а нашата въплътена свободна воля е тази, която следва да ги превърне в реално духовно израстване. Вълшебни пръчици, чудеса, извършени с тях, и прочие има само в приказките. Истинското чудо е да осъзнаеш действителната стойност на едно Учение, да го прегърнеш и да го направиш свой меч и щит в битката за съвършенство. А изреченото приема плът, когато умът осмисли стойността на Словото, сърцето възприеме импулса на себеотдаването, а волята го превърне в действителност.

– Можем ли да завършим с надеждата, че посятото семе в учението на  Петър Дънов ще даде своите плодове в предвиденото за това време?

– Това не е просто надежда, а обективен ход на събитията, който пресъздава съществуващата действителност в нещо по-красиво, по-стойностно, по-справедливо. В един нов свят, за какъвто са мечтали множество поколения хилядолетия наред.
Самият Учител ни уверява, че Словото му е обгърнало цялата планета в своята искряща в Истината дреха и никой не би могъл да възпрепятства победоносния му ход към човешките сърца и души.
И не е далеч денят, когато посятото ще поникне и ще даде плод. Нашата задача е да направим всичко по силите си този процес да протича последователно, успешно и повсеместно. А кое е предвиденото за това време – това знаят само Всевишния и самият Учител. Важното е, че неговото Учение на Любовта и обновлението променя нашето битие към по-добро, към един свят, в който ще царуват Божествените принципи на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Венецът на това еволюционно сбъдване ще бъде поставен именно в периода на Шестата коренна раса. А дотогава ни очаква още много, много работа на Божията нива. И всеки да работи за собственото си повдигане и за общото благо.

– Учителя Петър Дънов е предричал, че и кармата един ден ще прерасне в дихарма…

– От определена гледна точка дихармата е обратното на кармата. При кармата има разплащане, възмездие за нарушаването на някой от Божиите закони или за извършеното зло. При дихармата, обратното, има възнаграждаване за спазването на тези закони или за извършеното добро. При кармата изплащаме дълг, а при дихармата получаваме даровете на разумния живот. Кармата може да прерасне в дихарма само при един напълно осъзнат човек, който изцяло е съединил своята воля с Божията и никога не я нарушава, който пълноценно изпълнява своето предназначение, според Неговия план за Вселената и Земята. Що се отнася до целокупното човечество, подобна перспектива може да се очаква едва в зрелия стадий на Шестата коренна раса, когато ангелското начало у човека ще надделее окончателно над низшата му природа.

Интервюто взе: Лияна Фероли