Понякога историкът също може да твори история – въпреки че не е пряк участник в събитията. Книги, написани от историци, сами по себе си могат да се превърнат в исторически събития, създавайки история чрез ефективно и аргументирано изложение на редица явления, свързани последователно, които правят невъзможно за една интелектуално честна личност да пренебрегне или да омаловажи изводите, които произтичат от тях.
Робърт Конкуест (1917–2015), историк, поет, журналист и дипломат, беше – Бог да го прости! – един от тези историци, които създадоха история. С баща американец и майка англичанка (и комунист на младини), той успя да разруши наложилият се мит, че режимът в СССР не е нищо друго освен вариант на европейския социализъм, който евентуално ще се влее в нормите на Запада.
Пет години преди Александър Солженицин да публикува на Запад „Архипелаг Гулаг“, Конкуест издаде в 1968 г. „Великият терор“ (The Great Terror), историята на Сталиновите чистки през 30-те години. Мъчно опровержимите му доказателства разтревожиха мнозинството от интелектуалци, които поставяха знак за равенство между противниците в Студената война, чието начало според тях бе дадено от действията на САЩ.
След 18 години – през 1986 г. – Конкуест издаде „Жътвата на тъгата: съветската колективизация и терорът на глада“ (The Harvest of Sorrow: Soviet Collectivization and the Terror-Famine), тъжната равносметка на умишления глад в Украйна през 1932 и 1933 г., който е убил най-малко 7 милиона души, повече от половината от които деца. Имало е периоди когато ежедневно са умирали повече украинци, отколкото са били ликвидираните евреи в Аушвиц във върха на убийствата през пролетта на 1944 г. А по време на терора в СССР през 1937–1938 г. са разстрелвани по 1600 човека на ден!
В 1992 г. Президентът Ричард Никсън (1968-1974) заяви, че „историческата смелост на Конкуест го прави частично отговорен за смъртта на комунизма”. А на последния пленум на КПСС руският сталинист Александр Чаковски, го нарече „Анти-Совиетчик №1”. Когато Робърт Конкуест се появи в СССР през 1989 г., той разбра, че почти всички, с които се среща, са чели „Великият терор“ и го познават по име. Един руснак даже го ощипал, за да се увери, че това действително е Боб, друг – поет – го дарил с роза на улицата.
Конкуест последователно настояваше, че фактите относно терора в СССР са били винаги достъпни за всеки, който се интересува. Проблемът беше, че дотогава, по неговото време (1968 г.), имаше много малко заинтересувани. Повечето изследователи, общо взето, робуваха на социалистическата идея (макар че мразеха тази с „национализъм” отпред), особено интелектуалците в Париж и Милано и американските университетски професори.
Ако канибалът и диктатор на Уганда (1971-1979) Иди Амин Дада се беше нарекъл социалист, всичко щеше да му бъде простено, без оглед на това колко хора е изял. Даже и днес лиги се стичат от устата на всеки либерал, чул за тиранин или садист, който минава за „социалист” или „прогресивен” (Че Гевара, Мао, Хо, Фидел, Шавец, Ортега…). Да се чуди човек защо хората от „Ал Кайда“ или терористите от „Ислямска държава“ не са се нарекли социалисти. Едва ли биха били толкова мразени или преследвани.
Не са малко и днес тези, които – главно в университетите – отказват да погледнат истината в очите; съществува чувството, че не трябва да се отнасяме толкова грубо към Сталин: „Да, той беше лош, но и американците бяха лоши, също както и Британската империя.”
Конкуест беше прав, той знаеше много добре какво пише и беше напълно сигурен в достоверността на своите факти и заключения. В приложение към изданието на „Великият терор“ от 1968 г. той даде приблизително число 700 000 за „легалните” екзекуции през 1937 и 1938 г. Когато съветските архиви бяха отворени след 1991 г., цифрата за тези две години се оказа 681 692.
Александър Яковлев, член на Политбюро на КПСС, във „Век на насилие в съветска Русия“ (A Century of Violence in Soviet Russia) в 2002 г. пише: „…броят на убитите по политически причини и загиналите в затвори и лагери през целия период на съветска власт е 20 до 25 милиона. И разбира се, трябва да бъдат прибавени тези, които са загинали от глад – повече от 5 милиона и половина през гражданската война и повече от 5 милиона през 30-те години.”
Дмитри Волкогонов в „Аутопсия на една империя: седемте лидери, които изградиха съветския режим“ (Autopsy for an Empire: The Seven Leaders Who Built the Soviet Regime), издадена в 1998 г.: „Между 1929 и 1953 г. държавата, създадена от Ленин и поставена в действие от Сталин, отне животите на 21 милиона и половина съветски граждани.” През 1974 г. Александър Солженицин извежда заключения за над 66 милиона жертви само за периода 1918–1956 г. В изследванията си той използва цифри и документи на руски емигранти. Според данни от 1962 г. на руския историк Косик жертвите, загинали в лагерите, само за времето между 1927 и 1958 г. възлизат на 32 милиона. Според Куманов и Солженицин по изнесените през 1974 г. данни жертвите са между 57 и 69,5 милиона за периода от 1918 до 1956 г. Това са изчисления, които са правени и приемани до края на 80-те години.
Професор Рудолф Рамел посвети научната си кариера на изследване на явлението демоцид и в 2007 г. публикува подробни данни за жертвите на комунистическия демоцид, между които СССР – 62 милиона, Китай – 76 милиона, Виетнам – 2 милиона, Северна Корея – 2 милиона, Камбоджа – 2 милиона, Източна Европа (без Югославия) – 1 милион, Югославия – 1 милион, Латинска Америка – 150 000, Африка – 1 700 000, Афганистан – 1 500 000, международното комунистическо движение и комунистически партии, които не са на власт – стотици хиляди. Общата сума надвишава сто четиридесет и осем милиона. Тя се равнява на повече от 24 Холокоста. Двадесет и четири пъти повече!
Професор Гунар Хайнзон: дори при сравнение с чудовищните престъпления на нацистка Германия “комунистическите еднопартийни правителства са извършвали 4,5 пъти по-често и многократно по-големи масови убийства, отколкото всички други авторитарни режими” (по информация на историка професор д-р Файн през 1993 г.).
В „Речник на масовите убийства“ професор Гунар Хайнзон твърди, че броят на жертвите за 70 години съветски комунизъм и за 45 години в другите комунистически страни е само с 5 милиона души по-малко от общия брой жертви, дадени от човечеството от всички природни бедствия, епидемии (като чума, едра шарка, холера, малария) и от всички войни за период от 5 хиляди години.
Интересна е и българската следа в живота на професор Роберт Конкуест. Той е бил в България към края на Втората световна война, а след това – аташе по печата в английската легация в София и даже се е оженил за българката Татяна Михайлова. В 1948 г. е трябвало да бъде отзован в Лондон заради оказана помощ в бягството на двама българи от страната.
Непрежалимият Алекс Алексиев, самият той известна фигура в кремлиноложките среди в САЩ, дългогодишен изследовател в корпорациите Ранд, Хувър и Хъдзън и директор на Свободна Европа е бил в близки отношения с Боб и три дни след смъртта му (3 август 2015 г.) помести във Фактор спомени за него, озаглавени Отиде си Анти-Совиетчик №1, пееше за Крали Марко на български. Ето откъси:
Аз имах щастието да познавам Боб Конкуест и съм убеден, че той наистина изигра ключова роля в провала на човеконенавистния комунистически тоталитаризъм…бях изненадан, че западен човек може така добре да познава комунизма, докато не научих, че Конкуест има четири-годишен личен опит и то не където и да е, а в България като британски дипломат, член на Контролната Комисия на Съюзниците (Allied Control Commission) и офицер за връзка при българската армия под съветски контрол веднага след окупацията през 1944 г….
Прочетох всичко което Конкуест беше писал, а те са около 20 книги, както и няколко сбирки от неговите поеми. Без преувеличение мога да кажа, че Конкуест беше една от причините аз да реша да стана професионален анализатор и разобличител на комунизма и империята на злото.
Бях старши анализатор в Ранд Корпорейшън и ръководител на проекти, когато чух че Конкуест се е преместил в Хувър Инститюшън в Станфорд и веднага го поканих да изнесе лекция в Ранд, така и се запознахме. След официалната вечеря останахме само двамата за по още едно питие и той ме порази като започна да пее Крали Марко на български.
Разказа ми, че наистина е намразил комунизма, от това което е видял и преживял в България. Иначе към България имаше големи симпатии, бил е женен за българка няколко години. Говореше много порядъчен български и може би една от причините да се сприятели с мен, въпреки, че аз бях г-н Никой в сравнение с него, беше шансът до говори на български. Веднъж го попитах защо говори български значително по добре от руски, а той отговори:„Защото харесвам България“ .
В годините след това се виждахме сравнително често – или в Хувър или в Ранд, или по разни конференции, а през 1993 г. аз бях цялата година гост в Хувър и се виждахме едва ли не всеки втори ден…Три години преди това, империята на злото рухна и Боб Конкуест мигновено стана знаменитост в Русия.„Великият Терор“ беше издаден на руски в милионен тираж, а преди това списанието „Нева“, чрез което се реализира книгата вдигна тиража си от 100 000 на един милион. И може би най-важното за един автор – дори отварянето на архивите на КПСС и НКВД не наложиха никакви съществени корекции на „Великия Терор“ …
Междувременно, Конкуест още преди това беше станал съветник на Маргарет Тачър. И президентът Рейгън също се е консултирал с него, както и редица демократи антикомунисти като Скуп Джексон и Патрик Мойнихан…
Като човек Боб Конкуест беше изключително непринуден и скромен, с убийствено чувство за хумор. Веднъж на една вечеря с доста хора попита какво общо имат Сталин, Мао, Хо Ши Мин и Кастро освен, че са убили милиони. Отговорът е, че всички те са писали поезия, а тъй като Хитлер е имал претенции да бъде художник, предложи да се издаде антология с поемите им, илюстрирана от Хитлер.
Друг път когато някой му каза, че историкът Пол Джонсън го е нарекъл най-големият жив историк, Боб отговори че това не е добре тъй като няма на какво да се надява след като умре. На хора, които го тупаха по рамото, защото е предрекъл сгромолясването на комунизма, винаги казваше, че това право принадлежи на Джордж Оруел.
Не можеше да понася западните интелектуалци, които служеха като „полезни идиоти“ на Москва и ненавиждаше политическата коректност от наши дни, но имаше добри приятели левичари както в Европа, така и в Америка. Най известният от тях може би беше Кристофър Хитченс, който аз също познавах, а преди да умре от рак преди няколко години написа една прочувствена статия за Конкуест, в която го нарече „Побеждаващият герой“ (The Conquering Hero).
Робърт Конкуест си отиде след дълъг и плодотворен живот. Един от малкото историци, за които може да се каже, че не само са описали историята правдиво, но и са успели да ѝ повлияят. Лека му пръст!
Конкуест остава в историята и с неговите Трите закона на политиката:
-
Всеки е консерватор относно това, с което е най-добре запознат;
-
Всяка организация, която не е категорично дясна, рано или късно става лява;
-
Най-лесният начин да се разбере поведението на всяка бюрократична институция е да се приеме, че тя е контролирана от нейните врагове.
