Интелектуалците, репресирани от Народния съд

Из Книга Трета от „Записки за българските страдания 1944-1989“, издадена от незабравимия ПЕТКО ОГОЙСКИ през 2000 г. в София. Милия Петко почина на 22 януари 2020 г. 

БОГ ДА ГО ПРОСТИ! П О К Л О Н!

Веднага и успоредно с унищожението на административно-управленския апарат върви и погрома над интелектуалците, които са служили за културните институции на бившата власт. Те са обвиняеми по наказателно дело No 6 по описа на делата на Народния съд в София от 12 до 31 март 1945 г.

Съдът е в състав: председател Димитър Димитров, подпредседател на Софийски областен съд; Димитър Полянов, писател; Георги Костов, театрал и публицист; майор Веселин Георгиев/Веселин Андреев/, писател и журналист от София и Димитър Ананиев Георгиев, общественик и журналист от София. Народни обвинители са Никола Бронзов, Никола Ланков, Стефан Величков, Калин Цаков и Богомил Тодоров.

Пред мен е препис от присъдата на този съд, произнесена на 4 април 1945 г., в която „на основание чл.чл.1,6, 9 и 10 от Наредбата-закон за съдене на виновниците за въвличане на България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, съдът признава подсъдимите: Асен Цолов Цанков (брат на Ал. Цанков), бивш адвокат и публицист; проф. Асен Кантарджиев; о.з. генерал Никола Жеков; Петър Георгиев Атанасов от София, бивш редактор и уредник на в. „Дума“ и сп. „Илюстрована политика“; Марко Василев Мехлемов, журналист; д-р Константин Овчаров, коментатор по радио „Донау“; Иван Д. Дочев от София; Климент Далкалъчев от София; Богомил Цветков от София; Матей Макаров Ейсев, бивш сътрудник на Дирекцията на националната пропаганда в София; Всеволод Левашев, журналист и бивш сътрудник на същата дирекция; д-р Димитър Вълчев, бивш уредник на телеграфната агенция „Велтпресе“ в София; инж. Димитър Климентов Кръстев от София; професор Любомир Владикин;о.з. полковник Александър Ганчев, публицист; Йордан Бадев,(журналист от София – ВСИЧКИ ПОНАСТОЯЩЕМ В НЕИЗВЕСТНОСТ, за ВИНОВНИ в това, че от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г. със своите действия, писания или слово са допринесли дейно и съществено за изпълнението и провеждането на посочените деяния“. Всички те са осъдени на смърт и да заплатят по три милиона лева глоба.

На доживотен строг тъмничен затвор са осъдени: Антони Минков Николов от София, журналист, бивш директор на в. „Вечер“, Д-р Александър Николов, бивш директор на печата, Христо Дамянов Огнянов, кореспондент на в. „Зора“ от Берлин, д-р Янко Янев, писател и публицист, Найден Ст. Памукчиев, кореспондент-говорител на радио „Донау“, Никола Асенов Панчев, журналист от София-дотук всички в неизвестност, Стефан Дим. Танев, бивш редактор на в. „Утро“, Христо Бързицов, бивш редактор на в. „Днес“, Димитър Ат. Ризов, от гр. Велес, живущ в София, журналист, Панайот Костадинов Чинков от гр. Елена, живущ в София, публицист, понастоящем задържан в Софийския централен затвор, Йосиф Василев Робев, бивш председател на Съюза на запасните подофицери, сега задържан…

На 15 г. затвор са осъдени: Богдан Попов, журналист, бивш -сътрудник на в. „Днес“ и „Вечер“, д-р Атанас Кефсизов, сътрудник на радио „Донау“, Петър Бонев Лунгов, журналист, и тримата по настоящем в неизвестност.

На 10 г. затвор са осъдени: Матей Бончев-Бръшлян, журналист, Димитър Григоров Павлов, журналист, Лука Малеев Малеев, публицист, Атанас Фратев Дамянов, бивш директор-стопанин на вестниците „Утро“ и „Дневник“, Йордан Мечкаров, бивш директор на печата, Никола Конст. Коларов, бивш редактор-стопанин на в. „Целокупна България“, д-р Никола Христов, публицист, последните трима понастоящем в неизвестност.

На 7 г. затвор са осъдени: Георги Петров Генов, Стефан Ангелов Сокачев, публицист, Фани Попова Мутафова, 42 годишна писателка, проф. Стефан Консулов, Борис Дим. Ангелов, журналист, д-р Петър Спиридонов Джидров, адвокат-публицист.

На 5 г. затвор са осъдени: д-р Владимир Данчев, бивш съдия, Енчо Ив. Матеев, д-р Тодор С. Вълчев, бивш уредник на сп. „Труд и радост“, Борис Гр. Коцев, Васил Гр. Спространов, Тодор Пешев, о.з. полковник и сътрудник на вестниците „Зора“ и „Днес“, Борис Първанов Маковски, писател, д-р Захари К. Захариев, Константин Коцев Каменов, карикатурист, д-р Кирил Кирков, публицист, д-р Емил Цветанов Попов, бивш редактор във „Велтпресе“…

На 3 г. са осъдени: Васил К. Сеизов, Иван Н. Драгошинов и д-р Любен Диков. Следващите: Богомил Шаренков, Есто Станоев Везенков, д-р Стефан Караджов, Борислав П. Недков, Мико Рангелов, Александър Хр. Добринов, карикатурист, д-р Асен Богд. Божинов, Атанас Бобев, Асен Ив. Боев, Петър Константинов Боев и Евгени Филипов Генчев, са осъдени по на 2 г. затвор, докато: Светослав Нелчинов, челник на съюза „Отец Паисий“, Димитър Симидов, поет, Светозар Димитров-Змей Горянин, писател, Стефан Ат Дамянов, Борис Матеев Андреев, Коста Ат. Купенков, Михаил Лангов, Иван Манов, Йордан Бакалов-Стубел, Кръстю Д. Велянов, Георги Каназирски, Панталей Хранов. Анна Ив. Г.Вълканова, Александър Н. Божилов, Венцислав М. Студенов, Николай М. Николов, Никола Андреев, са осъдени по на 1 г. затвор.

Седем души от обвиняемите са оправдани, а на признатите за починали: Данаил Крапчев, о.з. генерал Христо Луков, Райко Н.Алексиев се конфискуват всички движими и недвижими имущества, като се оставя по една къща за семейството им...

Този пръв и най-масов процес изцяло срещу интелектуалци, показва, че болшевишката власт няма да допуска свобода на мисълта, словото и печата. Впечатляващо е друго, обаче: всички осъдени на смърт са „понастоящем в неизвестност“. Това значи, че или са осъдени задочно и ги няма в България, или са предварително убити?
Или пък има от двата вида, защото е известно, че Асен Цанков, професорКантарджиев, Иван Дочев и други са избягали в Германия, а от друга страна в самата присъда е отразено, че Данаил Крапчев, генерал Христо Луков и Райко Алексиев са „починали“ и им се конфискуват имуществата.

Много от репресираните интелектуалци са обект на други процеси и улична разправа. Борис Руменов (Борю Зевзека) е убит от партизанина Ст. Вихров (Сивриев) в коридора на радио София, Крум Наумов (безследно изчезнал), Ненчо Илиев и други.
Отношението на комунистите към културните ценности и към творците,особено писателите, е ярко изразено и в доклада на Цола Драгойчева пред Политбюро на ЦК на БРП(к) на 24 януари 1946 г.

Тогава още вилнее революционната ярост, та в този доклад, заедно със зверското си ожесточение срещу редица писатели, тя се осмелява да каже и няколко истини за своите, за „партийните“ писатели: Орлин Василев, Георги Караславов, Христо Радевски, нарича ги „ренегати“, „блюдолизци“, пригодили се в партията и писателския Съюз, без никаква борба срещу фашизма.
Крум Кюлявков и Андрей Гуляшки са според Цола Драгойчева „пълни некадърници“, които заедно със „златорожците“ Никола Фурнаджиев и Георги Цачев, както и Орлин Василев са „откъснали от задачите на нашата нова, сталинска епоха“

Но към другите, непартийните писатели е още по-заклеймяваща: Владимир Полянов е „от десницата на „Звено“, Илия Волен, Йордан Ковачев, Паун Генов, Трифон Кунев, Пею Гаджев са „николапетковисти“, Константин Гълъбов е „фашист“, Такива са и Стилиян Чилингиров, Ст. Попвасилев. Други, без конкретно определение, но смятани за „реакционери-опозиционери“ са: Константин Константинов, А. Вълчанов, Мирослав Минев, Петър Карапетров, Рачо Стоянов, Дамян Калфов, Ран Босилек, Малчо Николов, Иван Карановски и други.

Всевалидна аксиома е, че за всяка диктатура писателят е винаги някаква загадъчна опасност.Този сигнален доклад е за Политбюро на ЦК на БКП като програмна инструкция за репресии над писатели, журналисти, артисти и други интелектуалци. Репресиите са различни по вид и по съдържание: от лагер и затвор, до изселване, уволняване, премълчаване, недопускане до печата и до издаване на книги.

В различно време по-страдали от тези репресии са: Димитър Талев (премълчаван и лагерист), Георги Жечев, Димитър Шишманов, Асен Христофоров, Борис Йоцов (убит), Владимир Василев (сп. „Златорог“), Симеон Радев, Дамян Калфов, Матвей Вълев, Димитър Бабев, Звездалин Цонев, Трифон Кунев, Константин Гиндев, Константин Кацаров, Йордан Стратиев, Цвети Иванов (умрял в Белене), Чавдар Мутафов, Борис Кърджиев (умрял в следствие на побой в ДС), Паун Генов, Йосиф Петров, Пею Гаджев, Йордан Русков, Георги Марков (със „Задочни репортажи“, убит в Англия), Йордан Хаджиев, Александър Жендов (художник), Малчо Николов, Владимир Свинтила. Йордан Вълчев, Владимир Костов. Румяна Узунова -двамата саизгнаници, Константин Цанев, Георги Мицков, Делчо В. Демирев (анархист), Атанас Мочуров,  Йордан Ковачев, Михаил Арнаудов. Славчо Красински, Коста Църнушанов. Тодор Цонев (художник), Фани Попова Мутафова, Димитър Симидов, Атанас Далчев, Трифон Силяновски –музиколог…

––––––––––––––

Петко Георгиев Михайлов-Огойски е роден в село Огоя на 1 ноември 1929 г. в местността Войкин дол. Произхожда от огойския род „Заяците“. Учи в родното си село, гимназиално образование започва в гр. Своге, премества се в София и завършва Пета софийска мъжка гимназия през 1948 г. През 1949-1950 г. отбива военната си служба в гр. Видин, Трети бдински пехотен полк и в Учебното граничарско поделение „Тополница“, но през март 1950 г. е арестуван за разпространяване на позиви. Осъден е на 5 години затвор за “вражески стихове и заговорническа дейност”, които излежава в различни затвори (Плевенски затвор, затвор край с. Дивдядово) и в Първи и Втори обект на лагера за принудителен труд Белене на остров Персин.

След освобождаването му през 1953 г. поради изтърпяване на присъдата, смятано с трудовите дни, дослужва войнишката си служба като трудовак. Работи в селското стопанство, като общ работник и сондьор към държавни предприятия, строителен бояджия и стига до позиция „началник склад“ за бои в кооперация „Домукраса“.

През 1955 г. сключва брак с Ягода Петкова Данова-Юсова от с. Чепинци, през 1956 г. се ражда първият им син Петко; през 1959 г. – дъщеря им Мария.

Започва висше образование като задочник в Историко-философския факултет на Софийския университет и завършва семестриално. Но дипломирането му е осуетено – през 1962 г., след отказ да сътрудничи като агент-доносник на Държавна сигурност, е отново арестуван и осъден на 2 години затвор.

След излежаването в затвори на втората присъда, през 1963 г. Петко Огойски става член на Литературния кабинет към дома-музей „П. К. Яворов“ в София, впоследствие е избран за негов председател. Кабинетът е разтурен през 1970 г. след като двама от неговите членове, приятели на Огойски от затвора – Милчо Присадишки и Никола Бежански, бягат на Запад.

Като бивш политически затворник Огойски намира работа единствено в индустриални предприятия. През 1960те – 1980те години Огойски работи като бояджия, стига до позицията началник склад на боите и инструментите в ДПУ „Багра“, но и там е под непрекъснато наблюдение на Държавна сигурност.

През 1966 г. се ражда третото дете на Петко и Ягода Огойски – Христо. През свободното си време Петко Огойски провежда етнографски изследвания и записва регионален фолклор. Става член на редица организации: на Софийското регионално литературно дружество, на Съюза на регионалните краеведи, на Дружеството на краеведите в България и на Българското историческо дружество. Някои от текстовете му, критикуващи режима, са публикувани във вестници и списания под псевдоними като Мицо Гицин, Петко Мургашки, Драгослав Братски и Ярослав Персински. Домът на семейство Огойски става място за среща на опозиционни интелектуалци.

След рухването на комунистическия режим през 1989 г. Огойски е сред учредителите на възстановения Български земеделски народен съюз „Никола Петков“, който влиза в Съюза на демократичните сили, основната антикомунистическа коалиция. През 1990 г. Огойски е мажоритарно избран за депутат в Седмото Велико народно събрание (10 юли 1990 г. – 2 октомври 1991 г.), което приема новата Конституция на Република България. Огойски е приет за член на Съюза на българските писатели. Избран е за главен редактор на вестник „Земеделско знаме“, издание на БЗНС „Никола Петков“ (1991-1993 г.)

Стихове и текстове от Петко Огойски са включени през 2013 г. в Христоматия по литература за 12 клас „Забранените писатели“, съвместно издание на Център „Хана Аренд“, Център за европейски изследвания на Европейската народна партия и фондация „Конрад Аденауер“.

През 2015 г. Петко Огойски, заедно с български политици (Йорданка Фандъкова – кмет на София, омбудсман Константин Пенчев), журналисти (Георги Коритаров), историци (Ивайло Знеполски, Антонина Желязкова, Валери Тодоров), писателя Георги Господинов и други обществени личности е удостоен с почетната награда на вестник Заман за „принос към обществения мир и етническото разбирателство в България“ – http://zaman.bg/bg/vzamanv-vratchi-edinstvenite-nagradi-za-prinos-kam-obshtestveniya-mir/  

На Петко Огойски е посветено биографично изследване (Иванова 2012); с филм за него през 2014 г. започва документалната поредица на БНТ „Отворените досиета“ на разследващия журналист Христо Христов.