На корицата – фрагмент от картина
на Мария Недкова
ТОГАВА В ТРОЛЕЯ
благодарих на красивото момиче,
подало ми билета си преди да слезе.
Разменихме съзаклятнически усмивки.
Нейната беше такава – и в отговор
опитах да я погледна по същия начин.
Дано съм успял. Още няколко пъти
се усмихвах, докато стисках билета.
В продължение на цели четири спирки
като редовен пътник четох Рьоне Шар.
Чувствах се спокоен. Умен. Избран.
ЕДНА И СЪЩА УСМИВКА
Харесвам лесните игри –
с нищожни печалби
и скромни загуби.
Не залагам в игрални
зали, а на тротоара.
Там малцина ме познават –
и си позволявам
да следя с презрение
играта на заровете.
Напускам с една и същата
усмивка, ако загубя,
или съм спечелил.
КОЛЕБАНИЕ
Седях пред кафене „Флор“
и гледах как хората се движат –
от ляво на дясно – и от дясно
на ляво. Животът може да е
само това – помислих унило.
Безсмислен – макар и без край.
Малка пъстра пеперуда кацна –
замря – до чашата ми с кафе.
Допълнение към движението,
или съвсем отделно събитие.
АНГЕЛИТЕ СА ХОРА
скрили белите си крила,
за да не ги изцапат.
И да не дразнят безкрилите.
Летят само нощем
по тайни маршрути.
Дори заедно
са тъжни и самотни.
Преди да се понесат
към звездите – разговарят.
Или мълчаливо се усмихват.
Сутрин тълкуват
небесните си видения –
тогава най-трудно ги чувам.
Не се интересуват
разбирам ли техния шепот.
АНГЕЛИ И ПОЛИЦАИ
Днес същите отпадъци,
полицейски и всякакви,
смъртоносно замърсиха,
душата ми – и въздуха.
С ожесточение пребиха
реален – небесен ангел.
Заради огромните крила
и желанието му да лети.
Дърпаха, блъскаха го,
ритаха и удряха с юмруци.
Влачиха го по тротоара.
Плячка – улов – трофей.
За тях той не бил истински
ангел – а крилат изрод.
Финият блясък на перата
само утежнявал вината му.
ИСКАМ
бързо да се върна в съня си –
още дълго време да сънувам,
когато сънищата са приятни.
Или да изчезна – да ме няма –
без образ, без следа. Ако само
след безбройни повторения,
движението ми изглежда вечно.
Виждам със затворени очи
как миналото продължава –
с дни и нощи – и не се променя.
Лесно ще повярвам: тази сутрин
смъртта я няма – щом съм буден,
без обвинения за миналото
или напразно изгубеното време.
Палми Ранчев, ОГЛЕЖДАМ СЕ В УЛИЧНИТЕ ЛОКВИ
Българска, Първо издание, Редактор Лъчезар Лозанов
Предпечат Елена Лазаркова, Формат 60/90/16, печ. коли 7.25
ИК ФАМАI,e–mail: igorshemtov@abv.bg
www. fama1publishers.com
