Из шифрованите документи и секретни телеграми Външно министерство на Руската империя

Из новото, допълнено издание на проф. Ева Соколова

Приложение 1

Из шифровани документи, секретни телеграми и конфиденциални писма на Азиатския департамент на Външно министерство на Руската империя до генералния консул в София и консулите в другите градове*

За намерението на Руската империя да превърне освободената от турско владичество Задунайска област в Задунайска губерния

            За Руската империя решенията на Берлинския конгрес  – създаване на самостоятелно  Княжество „не под върховното управление на Господаря Император“, са неочаквани и неприемливи. Но все пак се възприемат като нещо временно – „защото все едно,  българите ще бъдат наши поданици, рано или късно“**; защото за Русия не може да има никакъв спор, че Задунавието и неговото население по право й принадлежат, това е само една „провинция откъсната по договора от турското владичество, но просто руските дипломати не са си свършили работата“.

„Ние воювахме с Турция, победихме, проляхме толкова кръв и последицата от всичко това ще бъде, че Константинопол ще остане или за Австрия, или за Англия, а ние, руснаците, начело с нашите знаменити дипломати, ще останем с пръст в устата!“ 

…………………………………

„След Санстефанския мирен договор във висшите и военни, и дипломатически сфери, всички бяха убедени, че за управител на провинцията… ще бъде назначен един от великите князе и … до окончателното присъединяване на България, Румелия и Адрианополския окръг към Руската империя, руската армия ще остане в тази страна в качеството си на окупационен корпус.“

……………………………………

,           „Предстои възможност да се измени формата на управление и да се направи крачка към присъединяването на България към Империята и не трябва да се отлага за утре според пословицата „Кови желязото докато е горещо… Трябва да се направи крачка напред в България и сетне да се помисли относно Румелия, а в противен случай ние можем своевмременно да присъединим съседната нам Румелия и по други начини. Целта оправдава средствата!…“

            ………………………………………

            „Щатс-секретарят смята да застави принца да се отрече от престола, едновременно с това да се подготви населението на Източна Румелия за съединението и след извършване на акта на отричането да се обяви Княжеството под върховното управление на Негово величество.“    

Из донесения на руските представители в България за предаността на населението към Русия и нейния император:

“ … Как българският народ съчувства на Русия, че той е искрено предан на обожавания руски монарх и накрая, че българите са готови на всякаква жертва, ако това повели Царят Освободител.“

……………………………………..

„Моля да съобщите на населението за изпращане на поздравителни телеграми… В телеграмите при изразяването на чувствата на преданост към обожавания монарх трябва също така да бъде изразена молба да се поднесе в нозете на Негово величество ходатайството на населението на дарената му конституция и да се изяви неудоволствие против самостоятелното управление на княжеството.“

            И един трезв анализ на руски дипломат доколко българите са готови да се откажат от самостоятелно и независимо управление:

„ … Действително ли българският народ е бил готов да жертва своята свобода заради височайшето назначаване на генерал-губернатор в България? Освен това желателно ли е било българите да се причислят като българска губерния… За да бъде даден правилен отчет за предаността на българите към Русия е нужно да се разгледа времето на последната руско-турска война за освобождение на едноплеменния народ под така нареченото турско иго. Интелигентните българи по време на самата война са гледали на освобождението от страна на Русия с крайно подозрение. Дори и Санстефанският мирен договор от 19 февруари 1878 г. твърде малко е зарадвал интелигентната българска класа; щото турското управление или руското са съвършено еднакви и ако е съдено на българите да бъдат под иго, те винаги биха предпочели да бъдат под турско иго, от което рано или късно е възможно да се освободят, но един път попаднали в числото на руските губернии, макар и не под управление на общо основание, означава завинаги да се откажат от своята националност и от човешките си права.“

             Във връзка с искането на Александър Батенберг за изменение на формата на управление в Княжеството

Първоначално има известни разногласия между руските военни и дипломати. Надделява мнението на дипломатите (Азиатския департамент – б.а.):

Военните (генерал Обручев):

“Нима сме  воювали заради някакъв си немец Батенберг? Нима освобождавахме българите затова, щото от тях да направят крепостници на принц Батенберг? Какво ни влиза в работата това, че някакъв си Петко Каравелов или Драган Цанков в България либералничат? Бог да им е на помощ, техният вътрешен ред не ни влиза в работа. Нашата задача на Изтока съвсем не е завършена. Ние в България само положихме трайни основи за бъдещото построяване на прекрасната сграда…“

Директорът на Азиатския департамент Мелников:

“Аз съм съвършено съгласен с това, но още по-малко сме воювали заради някакви си Петко, Драган, Степан. Под секрет ще Ви кажа, че не е било и заради каквито и да са братушки. Нашата задача беше да прочистим пътя до известен пункт, в косвен смисъл ние постигнахме това, но в Берлин ни преградиха този път, следователно сме длъжни да го постигнем с други средства, които са избрани сега от нас. Достигането на тези цели е възможно само тогава, когато ще имаме работа с едно лице, а не с уличната тълпа, която българите наричат Народно събрание… Дайте на княза права и тогава искайте изпълнение на задълженията! Дайте му пълномощшя за самостоятелно управление на страната и тогава искайте изпълнение на поставените условия!

Искането на княз Батенберг се подлага на сериозен анализ в Азиатския департамент – не само от гледна точка на интересите на империята, но и как да бъде осъществено.

„В Министерството на външните работи  в настоящия момент (1880 г. – б.а.) са заети с въпроса за необходимостта в България да се измени вида на управлението…“

Интересите на Руската империя са причина да одобри въвеждането в България на режима на пълномощията, а впоследствие и на неговата отмяна, която да стане по искане на Негово величество.                                                                                        

„Що се отнася до съществуеващите по това време безредия в централното управление на Княжеството, произтичащи главно от това, че населението е неподготвено за конституционната форма на управление, в това отношение може да се ограничи до преустановяване на действието на конституцията в България и да се упълномощи  царуващия княз да управлява въз основа на особени правила, но при условие че това упълномощяване е установено от Велико народно събрание за срок не по-дълъг от седем години. Свикването на Велико народно събрание князът е длъжен да обяви на своя народ със специална прокламация по реда, посочен от императорския министър на външните работи в неговия доклад до Господаря Император… В Азиатския департамент да се състави прокламацията на княза за това, че ако народът не изпълни исканията на княза… той, князът, ще изостави българския престол; дават се инструкции на генерал Ернрот за разпускане на Народното събрание, отстраняване на министрите; да се състави временно правителство; да се обяви в страната военно положение; да се назначат извънредни княжески комисари и помощници във всеки окръг изключително измежду руските офицери…     Генерал Ернрот, получавайки от Петербург всички инструкции за предстоящите действия… препоръчал на всички дружинни командири и началници на специални части да подготвят войската за всеки случай и да очакват разпореждания за обявяване на военно положение и обявил Софийски окръг в обсадно положение… В навечерието на събранието на Съвета на министрите генерал Ернрот формирал нов кабинет под своето председателство и разпратил прокламацията на княза до извънредните комисари за обявяване пред народа… Ернрот уведомил министрите за държавния преврат, за тяхната оставка и за съставянето на ново министерство под неговото председателство. Връчвайки на министрите прокламацията на княза, той им казал, че в страната е обявено военно положение и всяка съпротива от тяхна страна влече след себе си предаване на военен съд.“

Шифрована телеграма от генералния руски консул в София Михаил Александрович Хитрово до руските консули в другите български градове:  

„По височайше повеление предприемам пътувания из България за обявяване на населението волята на Негово величество  (за суспендиране на Конституцията и въвеждане режима на пълномощията – б.а). Благоволете да се разпоредите нашето посрещане и прием да се организират по-тържествено…“

През месец май ген. Ернрот, все още военен министър (след утвърждаване на Режима на пълномощията става министър-председател на петото българско правителство), иска и получава разрешение за даване на помощ и месечна издръжка на

„… лица нужни ни за агитационни цели… На тези, които са способни да носят оръжие, да се дадат парични средства за придобиване на такива, по указание на извънредните комисари“.

За отстраняването на княз Александър Батенберг от българския трон

 Още с въздигането на хесенския принц Александър Батенберг за български княз Руската империя планира неговото доброволно оттегляне и превръщането на Княжеството в протекторат на империята. Първоначално Азиатският департамент работи за налагане авторитета на младия принци, като подчертава роднинството му с руския император и по този начин цели да накара народа в княжеството да свикне с представата, че един ден именно императорът ще поеме управлението на България. Впоследствие, когато Батенберг започва да проявява независимост, стратегията на Русия се променя на 180 градуса и от „Юноша любимец и руски генерал послушник“ той се превръща във враг, за чието отстраняване не се жалят нито усилия, нито финансови средства.

Указания на Азиатския департамент до руските консули в страната:

1880 г.

„… Да обяснявате на населението при всеки удобен случай, че Господарят Император изисква от него почтителност и уважение към неговия царуващ княз, от когото зависи преуспяването на Княжеството. Да се изтъква също пред българите, че Негово височество княз Александър ІІ е близък родственик на императорското всерусийско семейство.“ 

Април 1883 г.

„…Щатс-секретарят на Азиатския департамент Николай Карлович Гирс смята да застави принца да се отрече от престола… Военните смятат да подготвят войската в случай на отричане за установяване на воеинна диктатура и незабавно да се провъзгласи протекторат.“

Май 1883 г.

„Въпросът за възстановяване действието на конституцията в Княжеството принципно е решен. Действителният щатски съветник Йонин е назначен за извънреден дипломатически агент в България. Той ще предложи от името на Негово величество на княза незабавното възстановяване на конституията…“

„… Ако при обявяването на височайшата воля (за отмяна на режима на пълномощията – б.а.) г-н Йонин не срещне съпротива от страна на княза и конституцията на страната бъде възстановена, тогава ще се наложи да се въздейства върху съзнанието на българската интелигенция за необходимостта от отстраняване на принца, който се явява главна пречка в делото за обединение на България с Румелия и да се обяви на водачите на Народната партия, че докато в България царува принц Батенберг, идеята зя обединението на Княжеството не може да бъде осъществена.“

Ноември 1883 г.

„Главната задача е отстраняването от Княжеството на принц Батенберг. Има два начина: революционен и легален. За революционен начин аз признавам този, когато отстраняването бъде постигнато чрез посредничеството на опозиционната партия. За легален начин – ако правителството предложи на княза отричане и, разбира се, незабавно го отстрани от пределите на Княжеството.“

Юни 1884 г.

„Министерството на външните работи е решило след пристигането на принц Батенберг в София чрез министър-председателя Драган Цанков да му се предложи отричане от българския престол.“

Февруари 1885 г.

„Господата Каравелов и Стамболов… не се решават на извършване на държавен преврат. Първият може би от страх да не загуби властта, а последният поради сляп патриотизъм. Докато г-н Цанков и неговите съмишленици окончателно са решили да отстранят Батенберг от България… Началникът на Азиатския департамент намира за целесъобразно да се действа в такова направление: явно и пред княза да се изразява нашето пълно доверие към настоящото министерство на Каравелов, тайно пък да се оказват всички възможни съдействия на г-н Цанков и неговите единомишленици, снабдявайки ги с нужните парични средства за противоправителствена агитация.“

Октомври 1885 г.

“На Негово величество бе благоугодно да повели на щатс-секретаря Гирс, предвид нарушаването от княз Александър на основните закони на страната и дълга към клетвата, да го признае за незаконен управник на Княжеството и Източна Румелия, да изключи принц Батенберг от руските кадри и да го лиши от званието генерал-майор…“

Април 1886 г.

“… да се отпуснат от сумата на окупационния фонд парични средства за поддръжка на агитацията против принц Батенберг.“

Юли 1886 г.

„Г-н Богданов ме уведоми,… въпросът за отстраняване на принц Батенберг от България е окончателно решен и че изпълнението на това решение зависи от разпорежданията на императорското Министерство на външните работи.“

За създаването в Княжеството на многобройна руска агентура и действията, които тя предприема: намеса в работата на българските партии, привличане на български политици, финансово подпомагане на българи, работещи за интересите на Империята

Из секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България от 9 септември 1882 г.:

„… Генерал-майор Соболев, съобразявайки се с дадените му инструкции, с положението, заемано от него в България в качеството му на княжески министър-председател… смята за целесъобразно да действа на ума на населението и да ръководи партиите чрез посредничеството на нашите дипломатически представинели в Княжеството.“

 „… На генерал Соболев е поръчано при предстоящите избори да отстрани правителствения натиск и агитация от страна на консерваторите, а така също за най-скорошно прекратяване на възбуденото дело против Цанков и завръщането в България на Каравелов и други емигранти.“

Из шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до консула в Русчук от 2 юни 1883 г.:

По сведения на департамента в някои градове на поверения Ви консулски окръг са образувани политически бюра на Либералната партия. Моля всички решения на посочените бюра незабавно да доставите на департамента… Смятам, че не е излишно Вие сам или посредством други лица, но не открито, да ръководите действията на Народната партия, направлявайки ги към достигане на възстановяване дйствието на конституцията. Необходимо е също щото от страна на опозицията да се устройват по-често публични събрания на народа за порицаване на правителствените мероприятия, искайки снемане на княжеските пълномощия.“

Из конфиденциално писмо на извънредния дипломатически агент в България до генералния консул в Русчук от 18 ноември 1883 г.:

„При строга преценка на всички предстоящи мероприятия и при внимателно изучаване на направлението на Либералната партия в България аз дойдох до следното непоколебимо решение: а) Да се сформира министерство изключително от лица, принадлежащи  към партията под председателството на Драган Цанков. б)… да се отстранят от власт првърженците на княза и да се назначи руски военен министър в България. с) Решаването на въпроса за отричането на принц Батенберг от българския престол и незабавното му отстраняване от пределите на Княжеството да се предостави на сформираното от Либералната партия правителство, въздържайки се, доколкото е възможно, от явна агитация от наша страна.“

Из конфиденциално писмо на началника на Азиатския департамент до генералния консул в Русчук от 20 февруари 1884 г.:

„Действителният щатски съветник Йонин… успя да възстанови действието на конституцията, да застави принц Батенберг да се откаже от дадените му от систовското (Свищовското – б.а.) Народно събрание пълномощия и да укрепи в страната влиянието на Народната партия, която напълно ни съчувства… Благоприятен резултат достигнат от мисията на г-н Йонин е, че настоящото правителство начело с Драган Цанков се състои от предани нам лица и на съдействието на които ние можем да разчитаме… Що се отнася до отстраняването на принц Батенберг… г-н Цанков се задължи със собствени средства и по легален ред от името на народа и правителството да предложи на княза отричане от престола и незабавно да го отстрани от пределите на Княжеството“.

Шифрована телеграма на извънредния дипломатическия агент в България до генералния консул в Русчук от 10 юни 1884 г.:

„… Моля Ваше превъзходителство след съвещание с бригадните командири от Вашия окръг да ми съобщите за мерките, които Вие намирате за рационално до се предприемат в случай на някаква съпротива от страна на Консервативната и Радикалната партия.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 2 април 1866 г.:

„От императорското Министерство на външните работи е направено разпореждане да се отпуснат от сумата на окупационния фаонд парични средства за поддръжка на агитацията против принц Батенберг и настоящото правителство на Княжеството.“

Секретно донесение на управляващия консулството в Русчук до началника на Азиатския департамент от 28 юли 1886 г.:

„По разпореждане на директора на Департамента на държавната полиция е командирован в България щатският съветник Мишченко за организацията на тайна агентура и конспирация за съдействие на Либералната партия при отстраняването на принц Батенберг. Г-н Мишченко пристигна в Русчук с цел да се отправи за София за организиране там на централно агентство. Във Филипопол, Бургас, Варна, Русчук и Търново ще се учредят тайни отделения.“

За задачата, която Императорът възлага на генерал Николай Каулбарс

„Одобрявайки решението на Министерството на външните работи, Господарят Император благоволи лично височайше да повели на генерал-майор барон Каулбарс да обяви на българите, че… Господарят Император и Русия очакват факти, с които българите несъмнено ще докажат своята преданост, и само в този случай могат да се надяват, че Господарят Император ще благоволи да поддържа преуспяването на страната… Господарят Император се надява, че всички българи… открито и дружно ще се присъединят към Русия и с пълно и неразделно доверие ще се отнесат към единственото намерение на руския Цар, техен Освободител, имащо предвид само благото на България.

Секретната мисия на генерал-майор барон Каулбарс се заключава в следното: 1) да се отстранят от власт незаконните български регенти и управници; 2) да се образува ново министерство от лица, действително предани нам; 3) да се освободят арестуваните офицери и да им се върнат предишните длъжности; 4) … да се отсрочат за неопределено време изборите за Велико народно събрание 5) … новото министерство ще ходатайства пред императорското правителство за попълване на българската армия с наши конни и пехотни полкове и артилерия; 6) да се уволнят в оставка тези от българските офицери, които са се оказали привърженици на княз Александър; 7) след изпълнение на посочените инструкции да се свика Велико народно събрание, на което да се предложи на волята на Господаря Император за приемане от Негово величество на титлата Български велик Княз.“

…………………………………….

„Ако обаче по мирен път е невъзможно да бъдат постигнати желаните цели, да се прибегне до по-радикални мерки. В последния случай ние можем да разчитаме на нашата войска, на която е дадена заповед при необходимост по мое искане да завземе българската територия…“

………………………………………..

По височайша заповед предприемам пътуване из България за обявяване на българския народ волята на Негово величество, а също така и това, че настоящото българско правителство е незаконно. Моля да съобщите на гарнизоните във Вашия и в другите консулски окръзи, че освен отпускането на парични средства за издръжка на войската, на тези от гарнизоните, които гласно се присъединят към исканията на императорското правителство, ще бъдат оказани всички възможн поощрения.“ (Николай Каулбарс в шифрована телеграма до консула в Русчук, 20 септември 1886 г. – б.а.)

…………………………………………

„На Негово величество бе благоугодно величайше да повели … незабавно да се отправят военни параходи във Варна за защита честта на руския флаг в България… На командира на черноморското пристанище е дадена заповед за подготовка на първо време на три военни парахода с боеприпаси за бомбардиране и завземане на Варна.“

…………………………………………..

„… на одеския генерал-губернатор е дадено разпореждане за изпращане във Варна на два военни парахода „Забияка“ и „Память Меркурия“. На командирите на параходите е дадена заповед… да завладеят Варна.“

………………………………………………

„Негово величество благоволи да заповяда: в случай на предаване от българските управници на арестуваните офицери за съд и наказание да се признае това действие за враждебно, да се завземе България със силата на оръжието, без да се гледат никакви,  дори неблагоприятни условия.“

За избора на Фердинанд Сакскобург Готски за български княз

„Ще бъде провъзгласено временно правителство под председателството на Драган Цанков, което незабавно ще повика императорския комисар за поемане на управлението… със задача избиране на княз измежду кандидатите, посочени от императорското правителство.“

………………………………………………..

„Императорското правителство окончателно е решило: да признае принц Кобургски като узурпатор, намиращ се извън всякакви закони, на основание на това и действията, насочени лично против Кобургски за отстраняването му от България, не могат да се считат осъдителни и наказуеми.“

………………………………………………….

„Драгоманът на нашето консулство в Русчук ми предаде, че пребиваващият там руски поданик – артилерийският поручик Порфирий Колобков, има интимни връзки с някои влиятелни офицери в България, чрез които г-н Якобсон (драгоманът – б.а.) смята да действа по въпроса за отстраняването на принц Кобургски.“

……………………………………………………

„За това, щото отстраняването на Кобургски от България по легален или конспиративен начин да последва едновременно с експедицията ня капитан Набоков в Бургас, г-н Новиков се отправя за София с цел да предприеме дейно участие в това дело.

Търговецът Новиков смята за възможно за определено възнаграждение да намери в София хора, способни по конспиративен начин да отстранят принц Кобургски от пределите на Княжеството.

Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане за даване на търговеца Новиков 64 000 франка от сумата на окупационния фонд.“

………………………………………………………

„Председателят на Санктпетербургския комитет на Славянското благотворително дружество се е обърнал към министъра на външните работи с ходатайство за отпускане на оръжие и боеприпаси за експедицията на капитан Набоков в България.“

…………………………………………………………

„Софийският революционен комитет отново ходатайства за отпускане на парични средства в известен размер с цел отстраняването на принц Кобургски от България…“

…………………………………………………………

„Г-н Новиков ходатайства да му се отпуснат динамитни патрони за извършване на горепосоченото действие, а също така парично обезпечаване от 50 000 фр. на семействата на хората, решили и себе си да подложат на печална участ.“

………………………………………………………….

„Г-н Цанков лично ходатайства за отпускане под негово разпореждане на парични средства, необходими за даване на помощи на някои лица, изявили своята готовност да вземат активно участие в извършването на държавен преврат в България и предварително съгласили се с другите за убийство на принц Кобургски.“

Последният документ, изнесен от руското консулство в Русе от драгомана Якобсон, е от септември 1890 г. В него става дума за отстраняване от власт по конспиративен път на Стефан Стамболов и неговите сподвижници.          

  **Потъмняванията в текста са мои – б.а.