ИЗРАЕЛСКИ УЧЕН ЗАЩИТАВА ИМЕТО НА НЪЖДЕХ ВЪВ ВЕСТНИК „ЙЕРУСАЛИМ ПОСТ“
В последно време се наблюдава тенденция да се дискредитира името на арменския национален герой Карекин Дер-Харутюнян, познат повече като Нъждех.
След като имаше реакции от определени среди в Русия срещу паметника, издигнат в негова памет в арменската столица Ереван, преди това вой нададоха и от Азербайджан, започнаха да се появяват и негативни изявления и от страна на евреите. Че турците и азерите не го обичат, е ясно и причините са обясними. Цял живот той се е борил срещу тях, това е била мисията на живота му – да направи невъзможното, за да защити арменците от повторен Геноцид и да спаси от вредните апетити арменските земи.
В последното е успял в определена степен, отстоявайки Зангезур и лишавайки по този начин вековния арменски враг от пантюркистките му амбиции. За жалост Армения губи други ценни територии, но това е друга история…
Защо обаче евреите така силно започнаха да роптаят срещу Нъждех и да играят в едно поле с азерите? Защо го нападат и обвиняват в антисемитизъм, твърдят, без да посочват конкретни доказателства, че е убивал евреи в Крим, че договорките, които се е опитвал да постигне с Третия Райх са били насочени срещу тях и изтреблението им?
Безпочвените обвинения, защото няма изнесен нито един конкретен документ, подкрепят тезата им, все повече се тиражират в стремеж да се обработва общественото мнение и да се насажда виждането, че арменците едва ли не подкрепят един яростен антисемит.
Тук няма да изнасяме факти в защита в Нъждех, те са много, повечето дела в живота са са всеизвестни, но ще си позволим да цитираме една статия. Защото донякъде отговорът на въпроса за отношението, демонстрирано от еврейската страна, дава преподавателят по арменска история и култура в Еврейския университет на Йерусалим Йоав Лоеф в своята статия „Арменският антисемитизъм? Истината е в друго“, която на 28 януари т.г. намери място на страниците на вестник „Йерусалим пост“. В нея авторът реагира остро на един друг материал, озаглавен „При освобождаването на Освиенцим Израел трябва да изучи историята за два паметника“, автор на който е Маян Джофи-Хофман, където се описва Армения като антисемитска държава.
В статията си обръща внимание, по-точно анализира два мемориала – в Армения и в Азербайджан (последното вече говори ясно за поръчителя на материала), опитвайки се да внуши и да изобрази арменците като антисемити в противоположност на азерите, които обичат евреите. Лоеф от своя страна твърди за опонента си, че използва твърде изборно фактите и при това с някои съществени неточности. Но такъв е подходът, ако искаш да докажеш недоказуема теза – базираш се на твърдения от типа „една госпожа каза“, подбираш „факти“, които не са подплатени с доказателства, повтаряш многократно една неистина, докато тя – поне в твоето съзнание и това на привържениците на вижданията ти, се утвърди като реалност. А, и най-основното – прескачаш истини, които са неудобни, защото те те опровергават. Това е отколешен манипулационен подход, удобен за обработване на общественото мнение, особено на хора непросветени и незапознати с историята.
Но да се върнем към двете статии. Джофе-Хофман пише за паметника на Нъждех в Ереван, създавайки впечатлението, че „антисемински“ настроените арменци са решили да прославят наследството му като нацистки колаборационист. „Но Нъждех е бил преди всичко военен герой и централен лидер на арменското освободително движение, което се е стремило да постигне независимост за своя народ след стотици години на окупация. Той се е борил против Османската империя, когато тя систематично е убивала собственото си арменско малцинство и е изиграл важна роля при създаването на първата Република Армения (1918-20), която след Геноцида дава на страдащия арменски народ кратък период на нова надежда“, пояснява в отговор на написаното Лоеф. Какво още пише той в защита на Карекин Нъждех?
„Тази надежда е била жестоко прекъсната от нахлуването на Червената армия през 1920 г. и младата република Армения е била анексирана от Съветския съюз. По време на това навлизане Нъждех оглавява борбата, за да предотврати опитите на Съветския съюз да предаде основните райони на юг в Армения на нововъзникналия Азербайджан, страна, която е била създадена от съветите. Тази борба е частично успешна, макар че два исторически арменски района – Планински Карабах и Нахичеван (мястото, където е роден Нъждех, бел. ав.), са предадени на азербайджанците в рамките на съветската политика „разделяй и владей“…
…Истина е, че Нъждех влиза в армията на нацистка Германия, където той служи за кратък период. Няма никакво оправдание за това сътрудничество, макар че е съвършено очевидно, че мотивацията му за присъединяване към Вермахта не е имала нищо общо с антисемитизма, а само наивна надежда, че това сътрудничество може да доведе до освобождението на арменския народ.
Това е единствената грешка, която той извършва, но скоро след това осъзнава, че този път няма да бъде ефективен и отново се опитва да установи сътрудничество – този път със Сталин.
В Армения почитат Нъждех не за сътрудничеството му с нацистите, а за непрекъснатата му борба за освобождението на арменския народ…“, пише Лоеф. И уточнява: „… Джоеф-Хофман продължава своята теория за антисемитизма в Армения. Аз доста много пътешествам из цяла Армения – както самостоятелно, така и с други евреи и израилтяни. Винаги поясняват, че съм евреин и израилтянин и никога не съм чул дори намек за антисемитски изрази и отношения. Ако има някаква критика, то тя по правило е за това, че Израел не се решава да признае геноцида над арменците, извършен от Османската империя и довел до изтреблението на около милион и половина арменци по време на Първата световна война и явяващ се нещо като своего рода „генерална репетиция“ за Холокоста.
Другата посока на критика се отнася до съюза на Израел с азербайджанската диктатура, враг на Армения. За съжаление вие можете да намерите в Армения силно чувство на национализъм, който не се отличава много от това, което ние преживяваме тук, в Израел.
Малката еврейска общност в Армения никога не е страдала от антисемитизъм в своята втора родина. Повечето от нейните членове заминават в началото на 90-те години след силното земетресение в северните части на страната през 1988 г. и разпадането на Съветския съюз. По това време започва Карабахската война и Армения страда от тежка икономическа криза и недостиг на предмети от първа необходимост.
Много хора напускат страната в търсене на по-добър живот зад граница. Заминават не само евреи, но техният път е по-лек – към Израел. Те отпътуват не защото се сблъскват с антисемитизъм, заминават, защото търсят по-добър живот.
Джофе-Хофман се позовава на това, което нарича „жестоко нахлуване“ в Планински Карабах от страна на Армения. „Забравя“ обаче да спомене, че този регион е бил заселен от древни времена основно с арменци. И те като преди са били там мнозинство, дори след 70 години на суверенитет на съветските азери, стремящи се да променят демографската ситуация.
Също игнорира факта, че карабахските арменци са настоявали за освобождение след дългата история на устроените от азербайджанците погроми над арменците в Баку, Шуши, Сумгаит и други места, започвайки от 1900-те години, след това през 20-те години и през 1988 г. Историята – това е забележителен холивудски филм с ясно различаване на добрите и лошите момчета, когато вие игнорирате фактите, които не потвърждават вашата теза…
В заключение бих искал да обърна внимание на три факта.
Първо, в течение на много години в центъра на Ереван стои паметник с надписи на иврит и арменски език, посветен на Холокоста и Геноцида над арменците. За съжаление в Израел такъв паметник няма.
Второ: Армения изпрати своя най-високопоставен гражданин на Световния форум за Холокоста в Йерусалим. Това е гражданинът Армен Саркисян – президентът на Армения.
Трети: Армения реши в близко време да открие посолство в Израел, независимо от това ще открие ли такова Израел в Ереван. Не може да има по-ясни свидетелства за това, че Армения е против антисемитизма“.
Място за повече коментари няма. Еврейският учен го е казал много ясно и аргументирано. А за арменците по света Нъждех ще остане винаги Героят, Арменецът, чийто живот бе посветен на народа. За Родината, народа си, запазването на арменското самосъзнание и за вярата в Бог той пише в своите многобройни статии през целия си съзнателен живот. Те и до днес звучат актуално и трябва да бъдат четени, за да знае младото поколение кредото, на което той се бе посветил и което се опитваше да предаде на тези след него.
Подготви: В. Топакбашян
