Здравко Чолаков и Милена  Димова за стиховете на Михаил Кръстанов

Михаил Кръстанов е роден в София, от 2002 г. живее и работи в Бразилия. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е редактор в ИК „Феномен“, в. „Наука и Общество“ и Информационна агенция „Балкан“. Участвал е в изготвянето на сценарии за радио- и телевизионни предавания, автор на поетични книги. Първата от тях – „Кръстоносец“, през 1997 г. печели наградата за дебютна поезия на „Южна пролет“ в Хасково. Негови текстове с поезия, проза и литературна критика са публикувани в много български и бразилски издания за литература; превеждан е на португалски, френски и испански. В момента работи като преподавател по западноевропейска литература в университета „Кларинтиано“, Бататайс. Създател е на първото българско училище в Бразилия и основател в сп. „Espaso Horizonte“, на поетичната рубрика „Красива България – страна на поети“, в която се представят съвременни български автори. През 2015 г. е удостоен с Грамота за особени заслуги в литературата, присъдена му от Академията за литература на Бело Оризонте, Бразилия.

С ИЗТЪНЧЕНИ И ТОЧНИ СЕТИВА ЗА ЧОВЕШКОТО...

Проф.Здравко Чолаков

Познавам Михаил Кръстанов още от студентско време. Рядко млад пишещ човек ме е предразполагал към скъсяване на онази неизбежна дистанция
“студент – преподавател“.
Кръстанов се открои още в самото начало като литератор със свой профил,
с оригинален вкус към естетическите стойности. Написа и защити ярко една проникновена, наистина, дипломна работа за Атанас Далчев. В големия наш поет младият му “колега“ определено виждаше нещо сродно, а не само едно благоговейно отношение…
Тия стихове на Михаил Кръстанов трябваше отдавна да видят бял свят. Но
за разлика от много други млади събратя по перо, Мишо не е от напористите, които могат да минат през всичко, само и само да се видят с книга. А и настъпи едно проклето за литературата, за книгата изобщо, дюкянджийско време, което, разбира се, веднага намери своите герои. Кръстанов не е от тях и в никой случай не може да бъде с тях, защото е роден литератор, поет, който пряко всичко, умее да отстоява своята самобитност.
Харесвам поезията му, много от стихотворенията в “Кръстоносец “ знам отдавна. Убеден съм, че тази поезия ще има своя път към читателя – тя няма да стане масово популярна. Но пък кога евтината популярност е била критерий за голяма поезия и изкуство изобщо?
Кръстанов някъде “мъчно“ се чете – той има сложно светоусещане, изпипва поетичния изказ. Образността му е многопластова, порежда интересни асоциации. В стиховете на автора личи особената симбиоза между безспорно поетично дарование и богата литературна култура. Тъкмо това придава и
характерния патос на тази поезия.
Пожелавам “добър път“ на Михаил Кръстанов, не по силата на шаблонната инерция в подобни случаи – при първа книга, а защото съм убеден, че имаме среща не просто с дебютант, а с поет!

Здравко Чолаков, април, 1996 г, рецензия за „Кръстоносец“

 Странните Странствия

  Милена  Димова

Читателите, които не познават добре поезията на Михаил Кръстанов, вероятно ще определят втората му книга „Странствия“ като хаотична. Но онези, които следят автора от появата на първата му стихосбирка „Кръстоносец“ през 1996 г. и чрез многобройните му публикации в литературния печат, няма да бъдат изненадани, защото поетът е различен буквално във всеки свой нов цикъл творби. Съвсем естествено е резултат от тези непрестанни търсения да стане своеобразният калейдоскопичен облик на новата му книга.
„Странствия“ създава усещането за свободно придвижване, „странстване“ във времето и пространството. Читателят „прелита“ над Ребейрао, Витоша, Ориента, покрай „палмите на Барбадос“, разминава се с Ной, танцьорката на самба, с горския дух Матей. В тази книга почеркът на автора се отличава
с подчертано търсене на сюжетност. Книгата е с почти драматургична динамика (изненадващо в сравнение с предишната му книга), спечелила дебютна поезия в Южна пролет. Всяко стихотворение от Странствия има свой герой (бягащият човек, градът, бояджията, старият котарак, палачът и петелът и т.н.), героят има история, преживява емоции, влиза във взаимоотношения със заобикалящите го живи същества и предмети. И тези отношения обикновено са драматични.

На моменти Михаил Кръстанов сразява с внушението за безнадеждност,
за трагична взаимовръзка между елементите, конструиращи света ни. Но тази безнадеждност се преживява не толкова като действащо отчаяние, колкото като философско дистанциране от излишна драматичност.

Сборникът „Странствия“ ще създаде спънки при четенето на хора с по-слабо развито асоциативно мислене. Това е така, защото една от „хитрините“ в техниката на поета е в сложното и непрекъснато смесване на различни културни пластове. Ще направя едно рисковано сравнение – стилът му прилича на сърфиране в Интернет: от един сайт в друг, от една тема в друга, без да губи идеята за онова, което търси.

„Странствия“ издава, че Михаил Кръстанов е от авторите, на чиято творческа организация е по-близка идеята за създаване на книги, отколкото на отделни стихотворения, събирани по-късно в сборници. В този смисъл стихосбирката
е концептуално компактна, стихове от други периоди в творчеството на автора, включени тук, биха стояли като кръпки.

Да странстваш из света, затворен между кориците на новата книга на Михаил Кръстанов, е вълнуващо и предизвикателно. Опасността е да не се изгубиш някъде в далечното минало или в необозримото бъдеще. „Гидове“
в пътешествието ще ви бъдат още издателят Румен Леонидов и редакторът Иван Мeтодиев .

Милена Димова, „Литертурен форум“