Из новата стихосбирка на Михаил Кръстанов „САМБА-МАМБО“

Михаил Кръстанов
САМБА-МАМБО
Творения, Първо издание, българска, Редактор Румен Леонидов, Художник Калин Христов, Дизайн Мая Георгиева, Формат 16/60/84, Обем 3 п.к., Цена 13 лв. Изд. „Факел“, е-mail: fakel.bg@gmail.com, ISBN 978-954-411-339-1

      КАРНАВАЛ  ТРОПИКАНА

В началото е само самба.
Мулатките с коси от черна слама
премигват отегчени от безвремие.
Маслините им под клечачите
проглеждат безразлично към хлапетата
с глави накъдрени от вакса
и бърни на обелени банани .

Потрепват от очакване жените,
защото пак ще дойдат господините
с  де- бели бузи , фракове и пури.
Тук албиносите играят покер,
защото са на безтегловна почит
и трябва да спечелят Антилопата-
една опитомена хищница,
която с мъркане им сваля гащите…
Но този миг е само в предстоящото …
Сега пълзи затишие и палмите
дори не подозират ветрилата си,
узрели бавно, пред първично тайнство
в минутата, когато иде времето,
преди да е изпита още бирата,
преди да овъглеят папиросите,
преди марихуаната да  е олекнала…
Когато ферментирали край банджото
девиците изхвърлят зад верандата
на шатрата  тропическа поличките…
И става изпотено до арената
от люшкане на опращели ябълки
подрусващи се в такта на чинелите.
Гърдите им издишащи лепило
лъщят предизвикателно под лампите
и правят по- задъхана ламбадата
за негрите с увиснали мустаци,
обесили езици-те от жегата
и от рева на виещи тигрици
отхапали духа на карнавала…

Оставам безразличен към фиестата.
Коктейлът ми от блато и бамбуки
превръща ме в обиден Хан Ювиги
пред дона индиана барба доса
обичаща ме с лявото си виме
за глътка спомен
от кобилско мляко…

         ЕКЗИС

Аз идвам от места прекрасни
които още  не познавам .
отивам там където
никога не съм и бил .
но точно по средата   пътьом
ме спира корен на дърво
парче от камък
трън
ухание на   бор
меденият глас на самодива.

И не карибите , и не малдивите,
И нито Рио нито  Рилския
Зад мен изригват  страшни мълнии
Пред мен са планини зелени

Ах, как добре е , че на Тропика
Умираме
Под  водопади

           РИОВЕЧЕР

1.

Витае нещо черно в този град.
Разсичат трамонтини светлините
премигват и дрънчат
опасват напосоки
високите небостъргачи
увиват се около тях.
Опушени магии сладък  въздух
сред гъстотата на вода и нафта
вият се,
където в тъмно обръч се огъва –
на Рио профила – жигосана земя
за праведни души
и мизерабли
сред мескалинов вятър – мек и постоянен.
Който го е вдишвал знае
защо Христос е
по-висок от хълма си.

Долу на пясъка момичето Майра
с руса коса и бронзова кожа
гола и вятърно втренчила
празното
мъгливо се сливала с Копакабана
с ръцете разперили вече
отвъдното,
отдето със свисък и папийонка
долетял Дон Балон,
свалил хвърчилото си
мантия,
покрил девицата, прегърнал я
и скрил опашката си в панталоните.
После отшумели.
А плувците само
Нея да не срещнат все се молели.

3.

На пълнолуние под моста Нитерой
грешници се давят,
щом изплува той
и върже двата бряга в океана
единия със черен восък,
другия със бяла кал.
Оставало е само пяната –
казвали бръснарите,
преди да срежат пъпа на фиестата.
САМБА – а – ой- ой- ой…
МАМБО – о – ай – ай –ай…
Зад вихъра на багрите
по танца на живота
сенките
изтичат
във
Атлантика…

РАЗМИШЛЕНИЕ НА АВЕНИДА ПАУЛИСТА

Живея в странен свят.
Посрещам изгрева еднакво като залеза
и всяка вечер не пропускам
да видя как луната се излюпва
от дългите небостъргачи в Ипиранга .
Спортувам си понякога и пия вино
Момичетата още  ме заглеждат
когато си разхождам кучето
из авенида Паулиста .
Но аз забравих любовта
там някъде сред Санта Урсула
зад пиротска и пет кюшета
в калта на Френска револция
и в ъгъла на Бебедоро
където някаква креолка
изрусена  от живота
ми шепне  че съм толкова замайващ
че няма да ме пусне повече
Но аз не вярвам в еволюции
кафето си го пия бавно

и дълго ме разхождат булевардите
и втренчено ме взират  магазините
като първия питекантроп
прескочил свойта сянка от уплаха
Без да разбере
че тя го следва …

ПАНАИР

На празника свети Себастиан
в небесните тимпани
пропукват пуканки и
пъпеши
В провинцията Рибейрао
след месата, след свещите, след песните, молитвите, надеждите
Отвън пред катедралата
под каменна луна
сервират жертвените маси .
Замъглени с ухание от печените хлебчета
пастелите и шишчетата с бира
Богомолците от седмия покров
ядат и пият тялото Христово
Но ни кръвта , ни жаждата
не стигат
да сложат край на панаира.
A може би едва сега започва .
И лудите, сакатите
И слепите и глухите
Очакват изцелението Божие …
Защото обещаното се сбъдва
щом Пасторът се появи
с кожух от Овчи кожи…