Тотка  Динева e родена през 1972 г. в Казанлък. Живее и работи като начален учител в гр. Павел баня. От дете обича книгите, пише стихове от деветгодишна. Автор е на стихосбирките „Слънчево момиче“ и „Родена през август“. Има издадени и две детски книжки – „Еж и Ежка“ и „Ежковците“. Омъжена, има син.

Звездопад

Отдавна беше… Падаща звезда
целуна детството ми. Беше лято.
Поех натам – по звездната следа,
из пътища без брод се запремятах.
Тогава още, помня, пожелах
деня ми да целува все дъгата…
В полето тичах, из тревите пях
и клех се да съм вярна на съдбата,
която дяволито, с реверанс
ми подари на вятъра мечтите…
Танцуваме лудешкия си танц –
той – стар мъдрец, аз – звездното момиче.

* * *
На пръсти в твоя сън ще вляза,
ще зазвучи мелодия позната
и приказка ще ти разкажа
с вълшебен глас във тишината…
Ще престане за миг да изтича
през пръстите ми пясъкът на времето –
аз още съм щастливото момиче
за тебе – детелините намерило.

И слънчевите капчици по листите
ще заблестят по пръстите, по дланите…
Във този миг засмяна и пречистена
ще те погаля по челото, мамо!
Ще те целуна, твоя сън ще стопля,
ще сложа щастието до главата ти.
Ще грабна твоята лилава рокля
и ще се затичам към съдбата си!

У дома

Когато дъждът ме целува
в очакване на дъгата,
а слънцето си играе
със облаците на жмичка…
Когато дъждовните капки
съчиняват отново  мелодия,
която градът тананика…
Когато щурците замлъкват
и слушат небесната приказка,
за да изпеят привечир…
Тогава вдишвам мириса
на бащиния дом и
благодаря…
За щастието, че не го напуснах.

Предишна статияЗа книгата „Бригадата“ и за живота в Израел на Валентин Меламед
Следваща статияИдат избори, България е пак на Кръстопът, но Пътят е един