Керанка Далакманска е автор на 5 книги със стихове: „Отворена врата“, 1993 г., „Сърцето на Каварна е в морето“, 2005 г., „Безсънни мигове“, импресии, фрагменти, есета, стихове, 2007 г.„Нарисувай ми дума“, стихове, 2018 г., „Ще те събудя в седем сутринта“, 2021 г. Членува в авторитетни наши и международни съюзни и творчески организации. Участва в редица литературни четения у нас и в чужбина. Носител на призови отличия. Носител на почетен знак „ Златно перо“ на СБЖ. 
Поетът Сашо Серафимов за книгата: „При Керанка поезията е малко тиха. В стихосбирка е събрала огромно духовно пространство, в което е живяла. Намерила си е лирическите герои, всички неща, с които се е сблъсквала и които са я тревожили, те са влезли като израз, като емоция, като оценки в поезията й. „Нарисувай ми дума” е едно послание за доброта, за мечта, за красиви отношения между хората. Разгръщайки книгата, читателят ще разбере за какво мечтае Керанка Далакманска.“
„Над поезията на Керанка Далакманска свети дълбокото небе на Добруджа. Каварненското море мие бреговете на нейните стихотворения, а в тях се оглеждат радостта от споделеното и копнежът на несподелеността, самотата на утрото – още пълно с обещания.“, пише за поетичната книга редакторът Марин Бодаков.
* **
Счупих стомната – водата изтече…
Птица новоизлюпена
намокри крилете си…
и от глътка вода съживена
излетя смело над пътя.
Молитвата ми е – да се върнеш жаден
при мене…
Грях ли е
Кой знае защо реших,
че искам да ме харесаш –
ей така – без думи…
Смешно ли е?
Измих с море очите си.
Изпълних с думи ръцете си.
Израдвах душата си със слънце.
Реших,
че искам да ме харесаш…
Грях ли е?
Ако и ти не знаеш,
Кой тогава?…
* * *
на Веси – сестра ми
Страхувам се
за думите, които не съм казала,
за хората, които не съм срещнала,
за пътища, които не съм извървяла,
за болестта, превзела този свят,
през граници и брегове и хора.
Страхувам се,
но продължавам да мечтая.
Усмихната,
пресичам граници, превземам брегове,
очите ми се запознават с нови хора,
и думите незнайно накъде
ни пращат болка за любов и път,
в тревожно, безпощадно и красиво време…
Приятелство
на Елена
Важно е в живота
Отсреща да има някой:
да отвори врата,
да говори с часове,
да създава памет за приятелство,
да усеща утехата,
вярата.
И непокътната,
надеждата да продължи
своя път,
някой в живота отсреща
да помни приятеля.
Важно е.
