За „Ж-то“ в новия роман на Румен Николов

Ако мислите, че в един съвременен роман трябва да преобладават мракът и пълзящото озлобление захванали в мъртва хватка днешния ден, с цялата известна палитра от антигерои, значи романът „Ж като живот“ не е подходящ за вашия вкус!
В това произведение ще се срещнем с упоритото послание на автора за бродещото сред нас човеците Добро!
Главната героиня Теа е актриса, която по стечение на всеизвестни съвременни обстоятелства няма ангажименти и по необходимост става учител. Тя е основният катализатор, който чрез силата на доброто успява да издуха праха от бетона и негативизма в съвременния живот, наслоен у нейните ученици. Отваря черупките на истинското у тях, преборва се за да ги превърне от фасфууд екземпляри в добри човеци. Да, много от идеите и емоцииите в романа изглеждат невъзможни дори утопични в днешния живот на разделение, егоизъм и насилие в обществото, и конкретно в училищната система.

Да, изглежда невъзможно само за броени дни, една нова неопитна учителка, да преодолее цялата наслоена простотия, незаинтересованост и консуматорски дух в младежите от класа – жигосания 11. Ж

Близо 70% от съдържанието е цветен, емоционален, а когато е необходимо доста цветист и пиперлив диалог. Когато се кръстосват егото и бушуващите хормонални тайфуни у героите, нещата излизат често от добрия тон звучат дори скандално, но има една сила, която постепенно ги увлича и превзема и това е човешкото, истинското. То бавно пробива път, но какъв по-добър смисъл има от това.

Авторовият текст е вкусен и елегантен, с него се изграждат различните цветни герои и някак неусетно сякаш започваме да живеем с тях, с всяка тяхна стъпка, с всеки техен  дъх. Те са ни близки, все едно сме се смесили с пъстрата галерия от онези бодливи „характерчета“, които авторът умело превежда през цялото действие. В различните типове поведения всеки читател би могъл да се идентифицира с някой от персонажите. И наистина на кого ли от нас не са се случвали подобни случки  развити в сюжета на романа.

Действието започва на сцената на едно порутено читалище, така както е порутен моралът в заобикалящата ни действиелност. И завършва на същата, но вече обновена сцена. И ако приемем, че това е сцената на живота, щурият и неуправляем клас 11. Ж изиграва най-важното представление в своя живот.

От Жигосан и отричан, класът се обединява в Железен, после събитията го превръщат Жесток за да стигне до върховното да дари Живот.  Ето това е голямото „Ж“, върху което се гради повествованието, истинското, изненадващото, неповторимото, но и сладкото. Всичко е движение и емоции, приключения и динамика, изненадващи обрати в различните епизоди в училището, в планината, в малкия и големия град и още, и още…

И накрая със сигурност оставаме с внушението, че тази витална история се случва днес, сега, точно в този момент…

„Ж като живот“ е роман, проглас към доброто и някак с това добро погалва и нас читателите.

Откъс от книгата

Там ситуацията е доста унила и смачкана. Някои се опитват безуспешно да се шегуват, да вдигнат настроението като имитират елементи от поведението на Теа. Разбира се първа писта е Насо:

– Ах, само миг… като гъделче. – драпа си маймунски корема той.  Колко важно е за самочувствието му да привлече вниманието на другите с тъпо оригиналничене.

– Какъв е вашият миг, дами и господа? Голяма тъпня тръгна да ни развива онова дребното, дето му казват учителка, но ние сме печени-и.

– Направо сте препечени, чак сте изгорели от простотия и ти, и твоите околни мъдуристи, дето ги влачиш да ти правят вятър на самочувствието! – отрязва го Кейти.

Докато жегнатите от неудобната истина момчета, надигат агресивно глас и почват да ѝ се заканват, в стаята влиза Мама Мери:

– Що за дивотия пак? Къде се намирате? – развиква се тя. Да кажете нещо в свое оправдание?

– Тя започна…Първо тя започна… – дочуват се няколко гласа.

– Какво значи тя започна? Тя е учител! А вие все още сте никои! Да не се намирате на детска площадка, че ще спорите кой първи и кой втори е започнал?

– Ама тя… – не успява да се изкаже Нора, защото Мама Мери я прекъсва:

– Повтарям ви! Тя не ви е съученичка, за да си правите всякакви гадни номера. Набийте си го в главите! И още нещо. Утре на съвета няма да ви защитавам. Бяхте ми симпатични, но дотук! Ако решим, ще изхвърчите и прав ви път! Дори да се смилим над вас, обещавам ви, че никой няма да вземе диплома, докато не ѝ се извините и то пред цялото училище! Ясно!

После излиза ядосано. В класа вече разбират сериозността на положението и посърналите физиономии стават все повече. Насо се опитва да внесе някакъв псевдо оптимизъм:

– Айде бе! Егати блъфа! Тука ще си останем, ще видите! Нали ще им отчетат несправяне в работата, ако ни разформироват. Нека си ги плямпа Мама Мери.

Към него отново яростно скача мъжкараната Кейти:

– А бе, тъпак лъскав! Ти не разбра ли какво направи?! Насилие над беззащитен човек, и контузия, и обида. С какво ги заслужи жената? Че е поела риска да влее малко мозък в дървената ти глава и тези на пръдльовците, дето ти се мазнят. Пука ми дали ще остана в един клас с лайно като тебе и всичките ти подгъзурници. Дори сама ще се махна!

– Я си затваряй човката! – ядосан ѝ крясва Насо.

– Какво бе, всичко ли ще мачкаш по пътя си? К’во се правиш на голяма работа, скапаняк нещастен?! – не му остава длъжна Кейти.

Насо настръхва и скача да я удари, но тя го отблъсва:

– И с жени ли ще се биеш бе, мъж!?

В скандала се намесва и Роси:

– Айде стига, стига! Тая си го получи още в началото. Да ѝ държи влага! Стратегия, Кейти! Сега ще има респект!

– Егати  стратегията, да се пребие жената! Майната му на вашия респект!

Гацата, който всъщност минава за голям темерут и досега без да се намесва гледа случващото се, изведнъж спонтанно констатира:

– Всъщност тъпо си стана отвсякъде! И какви ще ги дъвчем сега? Като в оня виц за заека – „Ами щом ти не искаш, Лъвчо, аз ще изям лайното!“

Дандо се изхилва, но бързо усмивката му замръзва:

– Да бе, като ни запилят… „Пак онези от  11-и “Ж“.

– Ами, щото сте голяма работа, вие от 11-и “Ж“. Ти ли първи пусна музиката бе, Дандо? Направи се на много печен пред всички, пък сега, ау „ще ни пилят“…на нас, как е възможно? – забива го Кейти

Насо се опитва да намали напрежението:

– Що бе, Кейти, ти не си ли от този клас?

Тя обаче не му остава длъжна:

– Лошото е, че съм и си го отнасям заради това. Сбирщина сме, всеки го е грижа за собствения му задник, така че само формално сме клас, без нищо да ни свързва. Обаче край, оправяйте се, като сте толкова гяволи! Мене ме нема у вашата тъпашка схема.

Намесва се като пълен непукист и Джери:

– Ей, споко, де. Не могат толкова лесно да ни изхвърлят. Ще помрънкат, ще викат родители и к’во – всяко чудо за три дни…

Галя го прекъсва:

– Как да ти се обясни, уважаеми, че юридически такава случка се дефинира като насилие по хулигански подбуди. Дано тя няма здравословни проблеми, защото тогава жална ни майка. Има и педагогически стаи, и общежития за това. На мен пък тази жена ми харесва. По-добре ли е да ни сложат някой дърт вампир за класна. И да ни скъса нервите?

– Правилно, Гале! – мазно ѝ загуква Дандо. – Айде сега насили си нежната, интелигентна главица и кажи к’во да правим…

– Да я поканим извън училище и да си поговорим? – отвръща му Галя.

– Що я слушаш тази лигла, Дандо? Щом онази кака е дошла  тук, ще си носи последствията. За това ѝ плащат. – виква Насо.

Но Кейти пак се разпенва:

– Не ѝ плащат да си рискува здравето с катили като теб, ясно ли е?!

На Насо това му идва в повече и ядно дръпва косата на Кейти. Тя обаче се обръща и неочаквано му обърсва още един шамар:

– Няма ли да се спреш, бе бабаит гаден! Ай стига! Повръща ми се, като ме пипаш с гнусните си ръце!

– Я млъквай, кокошке смотана! – издивял вече я пуска Насо.

Ненадейно обаче, си го отнася Захари, който не взема участие в разговора, а със слушалки на ушите съсредоточено пише нещо. Той изобщо не подозира какво ще му се случи. Пред него на чина с все сила се стоварва юмрука на Насо:

– Ей, това се отнася и за тебе!

Захари подскача изненадано и маха едната слушалка.

– Какво?

Насо му изтръгва слушалките и ги запокитва в стената. Захари скача и се нахвърля към Насо:

– Защо бе, нещастник тъп!? Само ти ли ще се правиш на велик!

Двамата се сбиват. Няколко момчета скачат да ги разтървават. Започва яко меле. Момичетата ги дърпат, разпищяват се. С мъка ги разделят. Издърпват Насо от мелето. Изправя се и Захари, избърсва си кръвта, потекла от носа му и крясва към него:

– Искам си слушалките здрави! Щото ще ти се стъжни, нафукан гадняр такъв. Ще се хапеш там, дето не можеш да се стигнеш.  Разбра ли!

Насо пак налита към Захари:

– Ти ли бе, мръвка?! – но другите го удържат.

– Вземи си напъни някоя и друга мозъчна гънка. Мускулите и тъпотията в комплект създават точно такива примати като тебе, които освен да произвеждат материал за пречиствателните станции друго не могат. Егати смрадливата твар!

Класът се захилва от засуканата гавра на Захари, а онзи съвсем се вбесява и налита пак на бой.

Кейти ги спира:

– Ще престанете ли най-после! Писна ми от всичко! Видяхте ли се на какво сте заприличали? На зверове, и тъпи, и диви!

На по-ниска гама вече Захари промърморва:

– Скапаняк!

– Стига, вече! Да изчезваме оттук, че вече ми се повръща от простотии! – слага край на инцидента Кейти и тръгва към вратата.

Всички се разпиляват из стаята, грабват чантите си и излизат.