Писмо от Западните покрайнини до български приятел

Скъпи приятелю, българската държава има исторически шанс поне малко да подобри ефекта от османската окупация. Нека си припомним: преди освобождението от турците сърбите са били нация с население от 680 000 души спрямо около 7 000 000 българи. След присвояването на района от Тимок и Поморавието сръбското население се увеличи до 2,5 милиона спрямо 5,5 милиона от българското. Това е положението преди Балканските войни.
Днес и двете страни имат около 7 милиона, но сръбският говорят 12 милиона, а български –  9 милиона. През последните 30 години в Черна гора броят на черногорците е намалял от 70% на 43,8%, а броят на сърбите се е увеличил от 3% на 28,7% (официално преброяване). Черногорската държава е с 2 века по-стара от сръбската, но има всички шансове Черна гора да стане втората (дори третата) сръбска държава.

От маргинална балканска нация сърбите стават абсолютни господари на Балканите. Чрез интриги, манипулации, злоупотреби, присвояване и безпрецедентен шовинизъм към всички и най-вече към българите, защото както пише Гарашанин в Начертание: „пътят към сръбското господство на Балканите води през България …“ Създаването на „македонската нация“ е най-силно антибългарско оръжие на Сърбия. От сто и петдесет години българите говорят за братство със Сърбия, докато „братът“ завзема територии и население и насилствено го асимилира. Днес най-накрая дали са узрели българските политици да се противопоставят на „македонизма“ и сръбското господство чрез него? Надявам се. „Братът“ нае всичките си васали от вчера, за да плюят българите и както винаги се открояват послушните словенци (особено някои институти IFIMES, но и „либерални интелектуалци“), така също „честни хървати“ (Радио Горни град)…

Какво означава приемането на „македонизма“ от България и българската нация? Това означава, че утре на Балканите ще има 15 милиона сърби и може би 2-3 милиона българи, които няма да имат друг избор, освен да емигрират на гръцки остров, ако гърците ги приемат. Става дума не само за оцеляването на  десет вековната българска култура, а буквално за борба за голото ни национално съществуване

.
За щастие официалната политика на България изглежда обединена около „НЕ на македонизма“ в ЕС. Съществува обаче пета колона под формата на неизбежните, слепи на очите , „либерални интелектуалци“ (чети: конформисти). В продължение на 28 години гърците не искат да чуят за македонизма. А сърбо македонците разчитат, както винаги, на интриги, манипулации и натиск от страна на по-силните. След 150 години страдания, имат ли българите достатъчно зрялост и опит, за да се изправят пред сръбските планове? Иска ми се да е така.

Поздрави! Димитър

Димитър Анакиев е роден през 1960 г. в Белград. Гражданин е на три държави – България, Сърбия, Словения, но се чувства българин от Западните покрайнини. Става инициатор на няколко балкански хайку-проекти като „Хайку новине“ (Сърбия), „Приятели“ и „Апокалипса хайку издание“ (Словения). Той е един от основателите на Световната хайку асоциация. Носител е на европейските награди: Медал на Франц Кафка и Награда на Музея за хайку литература, на награди от Токио – „Mainichi Daily News“ и „Daily Yomiuri“, и от Осака – „Azami“, както и на годишната награда за книга на Haiku Society of America. Печелил е няколко награди за филми, сред които наградата на Словения за най-добър документален филм.