ЗНАЦИ ПО ПЪТЯ
Тапа от шампанско току до входната врата –
застинал фойерверк от щастие –
прескочих го внимателно,
да не разместя пластовете от веселие
и да потече тъга в руслото на реката,
а тя завива точно тук
и си отглежда папрати
за клинописа на водата.
Зачетох се епично, надвесена от моста
и тъкмо да прелистя втора страница,
отнякъде изникна слънце
и си хвърли шапката
сред плуващите патици,
а те усърдно я помъкнаха срещу течението
и позлатяваха следобеда.
Такава ювелирност няма как да срещнеш
във музеите, ни даже
в библиотеката на Борхес –
тя съществува само
в кънтящата ковачница на въздуха
и на земята в тайната лаборатория –
от техните фиали са отпивали Гилгамеш и Енки,
и писарят със име лазуритено,
което косът в този миг се мъчи да си спомни
и от вълнение разравя шумата.
Какъв прекрасен звук в деня на твойто раждане,
любими татко!
03.12.2021г
Възелче за памет
Нагърбваме се с какъв ли не товар –
някои пренасят купища мастилници
и цели гъски с пера,
други носят пергели и триъгълници,
и препоръчителни писма от Хефрен,
а един се нагърбил с лъвове,
жирафи и антилопи, защото
саваната отказала да го последва необитаема
в точката на пресичане
между инстинкта за истинност
и градусът на пиянството.
Аз не спя. Аз не мога да спя
и гласно, съгласно съгласните,
с гласните, казвам:
Хора, нищо не е загубено!
1997г.
***
Искам спокойно да стана, прозореца да отворя,
сякаш Цезар в Отсамна Галия
преди битките, които са винаги поражения,
дори когато бележат победа;
спокойствие искам да гребна отнякъде,
да го включа в шала си, като шарка,
да поръся гозбата с него;
искам напред да излезе името на спокойствието
и тогава аз ще съм първата,
която ще хвърли бомбата на Нова философия,
такава, каквато сега сънувам
в окопите на глобалната несигурност.
14.09.2004 г.
ПРОХОЖДАЩИ ВЪПРОСИ
Не и не, и не. Не те разбира никой,
само мъртвите поети, само те
в очите ти като морета влизат
и тръбят с далечните си брегове,
върху които спи
на промечтаното от тебе пясъка
и крабове го дупчат
с колебливото си настояще,
капят дълги перести листа
и вятърът издига водни статуи.
Не те разбират тука, не –
замерят те с изгнили междуметия
и катинари щракат, и ключа въртят
наместо маргарита между зъбите.
И подивяваш
зад решетките от недоверие,
измисляш имена на птиците,
рисуваш върху пепел безграничното
и се надяваш да възкръсне –
ти, баща на феникса и майка на детето.
Може би не те разбират те,
които са удавени във жаждата
и изворът за тях е
просто воден източник,
а не империя от светлина
с армада сенчеста
и с мокрите следи по камъните обли
на Шива и Лакшми.
Може би не си във поза лотос,
а просто си седиш
и чакаш някой да ти хване вяра
или зайче, да не плачеш –
ти, баща на вечното съмнение
и майка на дъжда.
Какъв порой! Какви светкавици!
За сетивата пиршество.
Ако остане някой сух
във тая гмеж от небеса и пръст –
ще бъде с ръст на превелика тайна
и лице, с така дълбоко вкоренена благост, че
започваш да разбираш – ти,
баща и майка на прохождащи въпроси.
ПОЧТИ
Както си ходиш, почти уморен,
почти неподатлив на изненади –
внезапно потоп от треви те застига
и гълташ пчели, пеперуди,
и лягаш на дъното,
същинска потънала цивилизация,
за която само Платон дава откъслечни сведения,
но и на него не може да се вярва напълно.
08.2002 г.
МАЛКИЯТ СПОМЕН е като котка –
внезапно и съвършено безшумно се появява
върху перваза на прозореца
и радиовръзките се влошават.
Пейзажът се изгърбва, става планински,
зеленоок и пухкав.
Пристигам като река
с ракити и слънчеви кошници,
по пътя изплетени…
На крайната спирка автобусът се чупи,
сякаш някой е носил много внимателно
аквариум и го е изпуснал;
и ръкоперки поемат по сушата,
изпод водата, израсла като магнолия.
Въздухът е различен, гладък отвънка,
отвътре – зърнест, нар същински.
Ухае на утро,
на постоянно местожителство,
на мащерка… Далече отпява кладенец.
Животът стои разкрачен като Родоския колос
и чудесата се надпяват в клоните на дърветата.
Не си отивай, котенце, нека синът ми те види.
2004 г.
СЕЦЕСИОН
Взривени са всички нетрайности.
Слънцето си подсвирква
сред монолитните паяжини
и бродира свръхскоростните отсечки
на водните кончета.
Мускулести треви търкалят
отломъци от историята,
разхвърлят мента
и облачни дрехи.
Безсмислено е да отричам слабостта си
към сецесиона на фазаните.
11.12.2000 г.
