Повечето мои приятели и познати са се забили единствено в политическите си мишени, за тях стрелбата е едниственото им проявление на дух и на праведна духовност, нямат време и миг желание да похвалят прочетена от тях книга или да споделят магията на нещата, които дишат над обществения бит. А инак тези мои другари са беспорно интелигентни, умни и талантливи люде.

Другият тип мои сътрапезници, с които съм се разположил край софрата на творчеството – претрупана с деликатни деликатеси, каквито са слово, палитрата, лирата, сцената и екрана, които са влюбени в избраните напитки и тяхната магия на световни шедьоври, тези мои сроднодушници обичат да преяждат със саламите на суетата и егоизма си, и никога не изразяват отношенето си към безбожието, което ни заобикаля.
Сякаш живеят в куличка от кост на глухарче или в кулокрана на костица от щурче, та не смеят, не искат или въобще не се вълнуват от безобразията около нас. И в нас.

Нацията ни загива бавно, светът върви накриво, демоните властват над пазителите на Светлината, християнската ни цивилизация се саморазрушава денонощно, основни постулати на човещината изчезват, но тези мои сътрапезници мълчат като пуйки. Или писукат публично само ако са снесли поредното си кухо яйчице. С надеждата, че то е с двоен жълтък.

Не упреквам никого, само казвам. И се самоутешавам, че всички сме несъвършени. Аз съм целия в словесни грешки и грехове, направих си вълшебно килимче от разноцветните им нишки, с което летя насън и наяве. Но знам, че душата ми не е пластмасова, нито от стъкло или алуминий, а е от глина за стомни и трошливи съдинки, от отрязан клон на плодовито дръвче, от кремъклии искри, без които не можеш да си стъгнеш огън…
И освен, че съм вече старомоден, съм и смирен, доколкото мога, доколкото моя генетичен материал ми позволява да крещя с препълнена от гняв уста, доколкото съм наследствен продукт на личности, които по своя характер си приличат като китайски близнаци от българска Македония.

Владо Трендафилов, Бог да го помилва, казваше, че атеизмът не е грях. Разбира се, докато е неосъзната грешка. Недоверието ни във Вярата и Вечността, във Високата сила над нас, която осмисля надеждата, че душите ни са безсмъртни, е грешка на възрастта. Да си неверник, атеист, агностик, суеверен пъзльо или, недай Боже, религиозен фанатик е  до време.

Но ние нямаме много време. Имаме само дарбица, талантец  от Бога даден, вдъхнат ни в глината, от която сме въплътени. А без Неговата небесна намеса щяхме да сме само неизвестни хорица от фабрики и канцеларии, които нямат вина, че ламтят като лами единствено за вещи, зрелища, пари и власт. И бунтът им не е дори втора природа.

Вярвам, че  онези от вас, които от години мисля като приятели, вече на възраст, без която не можем да преоткрием себе си, не са комплексари. Че юношеските им комплекси, страхове и подлички мисли са ги напуснали за винаги.

И нека едните се занимават денонощно със словесна политика, но това да не е единственото им публично присъствие, защото отсъствието им от измеренията на изкуството е атеннат срещу личността им на мислещи и чувстващи люде.

Както и людете от другата, по-многобройна и много мълчалива група от творяни, която мълчи колективно и гледа с цинично безразличие как людоедите плюскат доверчивостта на читавите ни сънародници и съземляни. Това страхливо и хитреещо мнозинство е наистина за окайване, но то волю или неволю подкрепя в изборите онова политическо малцинство, което вече 30 години е готово да се отриче от род и родина, от народ и от нация, което лочи от мръсната вода на делника, но не кусва и глътка от светената вода на Господ…

Всеки от нас заслужава своята Участ, сам кове подковите на съдбата си, всеки от нас има право на избор –  с кого да бъде, защо да бъде и как да бъде… Но изборът, колкото да е Божествено демократичен, е и ограничен. Защото трябва да избираме между Нагоре и Надолу, между Пътя към Светлината или към друмите на Мрака…

А какво е Мракът?
Нищо друго освен Отсъствието на Светлина.