Виктор Самуилов има забележителната дарба да превръща човешкото в човечно. Прозорливостта, разбирането и грижата в неговите стихотворения се сливат в мъдрост. Много чиста и силна книга, отвъд смеха, отвъд смъртта, при ненатрапчивата виртуозност на живота.
Марин Бодаков
Виктор Самуилов
***
А всяка поредна драма
ни поучава на път
че не злото
спи под камък
Човечества
под камънаците спят
***
Пребиваваме в страсти
в тъги
в наслади
непрозрели случайността
А е гъчкан денят
с изненади
И една от тях е
смъртта
• • •
Всичко зависи от вас
Защото
аз съм този
който трябва да проумее
че без мен
ще е същото
• • •
Нощес гърмя фуча вилня
пороят на талази
Сред каменна вдлъбнатина
той днес
се е опазил
Кротува в древната скала
среднощната стихия
Една улисана пчела
докрай ще я изпие
• • •
Хлябът не се тревожи
за отронената трошица
Без троха
хлябът
може
А трохата възнася птица
• • •
Стърчим
опърпани
раздалечени
неми
с отколе разпнати ръце
Сърдечни плашила
в стърнищата на Бога
• • •
Все ми е тая
Все ти е тая
Все ни е тая
смърт
• • •
И Ти
докато светиш
еднакво за всички
изгряваш за едни
залязваш за други
• • •
Снощи
с паднали ангели
вдигах юмрук и тост
Като отпил цианкалий
отвътре съм сгърчен грозд
Бягай от мен ден
С крамоли
ще те замърлям
С грях
Не ме пращай по дяволите
Днес съм един от тях
• • •
Всуе се питаш
какво си
Аз
ти
той
тя
то
ние
вие
те
сме òрис
в аорист
• • •
Минаваме като мълва
Какво остава ли
Да се глумим и над това
в забравата
• • •
Благодаря ти Естество ли
Бог ли
или каквото там Си
за дивата случайност
да се озовем в едно и също време
на едно и също място
И да не се познаем
• • •
Сенчеста
пооткрехната порта
в Стария град
Светлина
от звънтежа в коритото на чешмата
от китеника прострян
върху самолетна следа
зад който наднича
гола усмивка
• • •
Не се закачай момиче
Хубаво ти се пише
