Виктор Самуилов има забележителната дарба да превръща човешкото в човечно. Прозорливостта, разбирането и грижата в неговите стихотворения се сливат в мъдрост. Много чиста и силна книга, отвъд смеха, отвъд смъртта, при ненатрапчивата виртуозност на живота.
Марин Бодаков

Виктор Самуилов

***
А всяка поредна драма
ни поучава на път
че не злото
спи под камък

Човечества
под камънаците спят

 

***

Пребиваваме в страсти

в тъги

в наслади

непрозрели случайността

А е гъчкан денят

с изненади

 

И една от тях е

смъртта

 

 

 •  •  •

Всичко зависи от вас

 

Защото

аз съм този

който трябва да проумее

че без мен

ще е същото

 

•  •  •

Нощес гърмя фуча вилня

пороят на талази

Сред каменна вдлъбнатина

той днес

се е опазил

 

Кротува в древната скала

среднощната стихия

Една улисана пчела

докрай ще я изпие

 

•  •  •

Хлябът не се тревожи

за отронената трошица

Без троха

хлябът

може

 

А трохата възнася птица

 

•  •  •

Стърчим

опърпани

раздалечени

неми

с отколе разпнати ръце

 

Сърдечни плашила

в стърнищата на Бога

 

 

 •  •  •

Все ми е тая

Все ти е тая

Все ни е тая

 

смърт

 

 

•  •  •

И Ти

докато светиш

еднакво за всички

изгряваш за едни

залязваш за други

 

 

  •  •  •

Снощи

с паднали ангели

вдигах юмрук и тост

Като отпил цианкалий

отвътре съм сгърчен грозд

 

Бягай от мен ден

С крамоли

ще те замърлям

С грях

 

Не ме пращай по дяволите

Днес съм един от тях

 

 

•  •  •

Всуе се питаш

какво си

 

Аз

ти

той

тя

то

ние

вие

те

сме òрис

в аорист

 

 •  •  •

Минаваме като мълва

 

Какво остава ли

 

Да се глумим и над това

в забравата

 

 •  •  •

Благодаря ти Естество ли

Бог ли

или каквото там Си

за дивата случайност

да се озовем в едно и също време

на едно и също място

 

И да не се познаем

 

 

•  •  •

Сенчеста

пооткрехната порта

в Стария град

 

Светлина

от звънтежа в коритото на чешмата

от китеника прострян

върху самолетна следа

зад който наднича

гола усмивка

 

•  •  •

Не се закачай момиче

 

Хубаво ти се пише