Бардакът срещу държавата, за новата книга на Евгений Тодоров 

Поредният роман на Евгений Тодоров е история, която ни връща точно 2 години назад – в началото на пандемията, но се опитва да погледне по-далеч.

Г-н Тодоров, излезе 12-та ви книга – романът „Рекет 2. Бардакът срещу държавата“. Защо решихте да продължите темата за прехода и неговите герои от излязлия преди две години роман „Рекет”?

• Скоро след излизането на „Рекет” бях поканен на една сватба. Срещу мен беше седнала една възрастна побеляла жена. Неочаквано тя ме погледна и каза дословно: ”Господин Тодоров, дали няма да ни разкажете какво става със Зоя, когато отива на онова…неприлично място?”. „Неприличното място” е бардакът, в който беше потърсила убежище геронята на финала на романа. След това и други хора ми задаваха подобни въпроси. И без да го бяха планирал, и аз започнах да си мисля – а какво ли ще се случи нататък? Бях изкушен и от това, че доста читатели бяха открили поне няколко прознози за събития, които ще се случат. И те се бяха случили.

А сега – близо година след написването на „Рекет 2”, познахте ли какво се случи през това време?

• Признавам, че не познах. Но в краткосрочен план. Дай боже, да не съм познал и в дългосрочен.

Сюжетите Ви звучат много реалистично – до каква степен Вие самият сте преживял този преход ?

• Като започна така нареченият Преход много „интелектуалци” започнаха да плачат, че държавата ги е изоставила. Аз обаче излязох на улицата да си вадя хляба. Заживях буквално нов живот, редом с непознати хора. Така че успях да видя много различни неща, за което съм благодарен на Господ. Разбира се, в двата тома на „Рекет” се разказва за едно по-късно време, но мисля, че ситуацията на „преход” – тоест, на едно време, в което мръсната пяна изплува отгоре, не се е променила много.

В това време на „мръсна пяна”, къде е мястото на главната героиня Зоя? Каква част от обществото представлява тя? Каква е ролята на книгите в живота й?

• Тя е точно обратното, тя е пример за жертва на „мръсната п яна”. Живеем в едно време, в което хората с големи библиотеки стават пионки в ръцете на еднокнижници. Хиляди българи с огромна култура, прочели тонове книги, бяха изтикани в ъгъла. Олигофрени шестват по улиците и тяхната дума се чува – а не думата на хора като Зоя, примерно. За техния глас се борят политиците, а не за гласа на студентите, примерно. Интелигентността се превръща в дефект у нас, уви, а умението да крещиш – в привилегия.

Бихте ли споделили защо избрахте именно това подзаглавие за „Рекет 2“ и има ли всъщност победител в битката между бардака и държавата?

• Има един прекрасен виц – много популярен в миналото, че за да се оправи един бардак, трябва да се сменят курвите, а не да се разместят креватите. Оттам дойде думата за онова „неприлично място”, което има много други неименования.  Освен това на база и собствените си преживявания, дойдох до убеждението, че срамна работа няма. Където и да попадне един добър човек, той може да живее достойно. И обратното. Може би  битката бежду „бардаците” и  „държавата” е вечна.

Финалът на книгата е отворен. Да очакваме ли „Рекет 3“?

• Преди това се надявам да се появи нещо като „ДЕФИЦИТ. 1984 – БГ”. Привършвам един роман, в който се разказва за България през онази, възпята от Оруел година 1984-а. Между другото Оруел, пишейки своята антиутопия през 1948-а,  е познал доста неща. Нне знам до каква степен тази книга е изиграла роля англичаните да не изберат пътя на така наречения „Ангсоц”. Може би в някаква степен това ще бъде „Рекет  3”, тъй като главни герои са отново две жени, природно интелигентни, които по принуда минават отвъд закона. И може би отново възниква въпросът – какво би станало, ако България използваше потенциала на най-умните си хора? А не на онези, които точно през 1984 започват т. н. Възродителен процес, примерно. И на тези, които го подкрепиха на улиците по-късно. Времената са различни, но въпросът май остава вечен.

Въпросите зададе Десислава Добрева