НАЦИОНАЛНА ПТИЦА

Кой би предположил, че българската дума „ад“ ще бъде подробно обсъдена по време на семейна вечеря сред англоговорещи.  Видите ли, моят син държи езика да е оптимално рационален и логичен, а то по природа езикът е като онази игра „телефон“, която се прошепва от ухо на ухо и докато стигне до последния човек, като един хамелеон се е превъплътила и не можеш нито да ѝ хванеш края, нито да разбереш как пък толкова много се е променила в разстояние на няколко минути.

Та, синът ми изказа силното си учудване че думата „ад“— мъчилището, от което вярващите се пазят като от чума – е дума само от две букви. Изобщо, дали има думи само от две букви в английския език, чуди се той, като изключва разните предлози и частици – не са на нивото на ад, което е съществително.  То май и на български не ми идва на ума друго съществително с две букви. (В последствие, едни приятел ме светна, че има поне още две: „ум“ и „ос“.)  Е, какво от това, казвам, мисля, че има някакво разумно основание — думата ад звучи доста решително, няма колебания, няма връщане назад. Добре отразява, според мен, безпрекословния завършък на живота на грешника. Ако беше някаква дълга дума може би концепцията за зловещ край щеше да бъде омаловажена и кой знае дали щеше да вдъхне страх, както си му е реда. Направо е като отсичане със сабя, която, няма да се учудя, да е в оборот там.

Само че дори аз не бях много убедена в тезата си.  Да измислиш дума с две букви, при положение, че е едва ли не единствената в езика ти, може да е знак на нерешителност и боязливост.  Почваш да казваш нещо, за пъкъла при това, ама се сепваш като спънат кон и не смееш да продължиш, че да не предизвикаш дявола.  Като нищо може да е било „администрация“ и от страх и боязливост да е съкратено на ад.  Ами, казва той, думи с две букви трябва да се пазят за най-често ползваните думи в един език (като че ли някой взима тези решения с указ).  „Вие българите, често ли употребявате думата ад, често ли обсъждате кой ще бъде приет там, как се излиза (излиза ли се?) какъв е дневния ред, кой е началник, има ли паузи, изобщо — ежедневно или го коментирате?  Не, бързо признавам.  Той продължава с примери: думи за съгласие (да)  и несъгласие (не), които се употребяват многократно, са кратки.  Няма да казваме „клавиатура“ вместо „да“ и да си кълчим езика само и само да дадем съгласие. Ще запазим дългите думи за неща, които рядко казваме. Ясно е, че българите или небрежно са приели думата ад или това е в резултат на някакъв своенравен инат да са наопаки, заключава синът ми. На мене пък ми е ясно, че той не разбира до каква степен ние, българите, а предполагам и много други народи, не следваме този принцип. Един пример: „благодаря“ е дълга дума, която се използва ежедневно (е, не от всеки).  Но все пак, двубуквено съществително си е уникат, спор няма.

Той и друг път се е интересувал как стоят нещата в България по въпроси, които никому и не биха дошли на ум. Например, заинтересува се коя е националната птица на България.  В смисъл, птица, която да е официален символ на страната.  Защото всеки един щат в САЩ има такава птица (някои от алчност имат две!), че май и цвете, официално озаконени.  Спомням си, че не мина и месец след пристигането ми в Америка и вече бях научила нещо абсолютно безполезно: коя е щатската птица на Минесота.  Ако искате да знаете, тя е the common loon — нещо като обикновенна патица ама малко по-спретната. Представяте ли си колко съществен трябва да е този факт, че аз, току-що изселила се от комунистическа България, още в „културен шок“ дето му казват, съм имала възможността и честта да науча коя е щатската им птица?  А пък 30 години съм живяла в България и не знам дали изобщо имаме национална птица.  Този въпрос трябваше да бъде разследван, а на мене ми дай да разследвам.

В процеса на този разговор – а изобщо в процес на разговори, които изглеждат направо абсурдни – научаваме доста.  Оказа се, че по някакво недоразумение или пък може би от непукизъм, седем щата са обозначили една и съща птица за щатска: северен червен кардинал.  Това ми замириса на неуважение.  Илинойското законодателство е свършило това добро дело още през 1929-та.  Според мен другите шест щата, които са си направили труда да гласуват по този въпрос в следващите десетина години, би трябвало да си подвият опашките и да се напънат да си изберат друга птица, но не ми се търсеше да видя дали е имало някакви съдебни дела по въпроса.  Явно Илинойс е вдигнал ръце, та аз ли да му бера грижа?

То стана ясно че в САЩ не може да се живее без щатски птици, но решихме да видим как е по света, че и в България.  Синът ми вече беше започнал да злорадства, че българинът е останал без национална птица и че е известен само с някаква бактерия без образ.  Оказа се обаче, че голям брой уважавани държави, като Франция, Германия и Великобритания, нямат официални национални птици.  Мой ред беше да злорадствам – не е, значи, фатално да нямаш официална птица, и изобщо, това с птиците си е детинщина.  Всъщност, тези трите имат, но са неофициални.  Кой решава и как, не става ясно. Дания, която от 1960-та е имала национална птица (чучулига), се е усетила през 1984-та, че май ще е по-удачно да е лебед (нали Андерсен е от там, не че имат лебеди под път и над път).  От бившия соц лагер, Полша, Унгария и Балтийските държави са си направили труда да си гласуват надлежно национални птици. Сърбия даже има две, за да не позволят на друг в околностите да се възползва от наличието на орел и лешояд.  Изобщо, орелът си е търсена официална птица, няма спор.  Сърбите са си го заплюли, но и да ми го предлагат, не го искам — той е бил в служба на нацистите.  Виж, за лешояда само Сърбия е кандидат в цяла Европа. Дали пък там има много леш?

България я няма никаква в списъка.  Просто липсва. Ако трябва да гадая, бих предположила, че нашата птица ще да е щъркел, а може и сврака да е (добре описана от Радичков, значи има солидно присъствие).  Но пък да не би да кръстосаме рога с Германия? Немската птица (неофициална) е бял щъркел.  То и нашия ми се вижда бял, ама може да има и черен.  А и Румъния липсва в списъка, но като се поразтършувахме открихме, че Румъния, видите ли, си е наточила зъбите, запретнала е ръкави и има проектозакон… за пеликан.  Само че и ние имаме пеликани – в Сребърна, колкото искаш.  На какво основание Румъния ще ни го вземе?

Реших и аз да задам неудобен, или по-скоро, досаден и ненужен въпрос.  Попитах сина ми коя е любимата му бактерия и той каза, че имена не помни. Аз го подсетих, че поне е-coli знае. След което той се оплака на брат си, че съм го изнудвала да избере точно тази бактерия! Само че ако исках да го изнудвам, щях да му припомня за българския бацил. След това той ме попита коя е любимата ми птица.  Лястовичка. Той ми напомни, че и пингвините са птици и ми даде възможност да си променя отговора. (Синът ми записва отговорите ми защото след време ме проверява дали ще дам същия отговор като така разбира дали съм внимавала когато съм отговаряла).  Аз се поколебах; знам, че са птици, но пък инстинктивно за мен не са. Ама пък са толкова сладки! Той благосклонно смени въпроса (просто бързаше да приключи разпита): коя ми е любимата птица като изключим пингвините. Лястовичка.

Но най-интересното откритие, което направихме във връзка с националните птици беше един сайт, на който има всичко за национални емблеми, символи и т.н. на всяка страна по света.  Не знам кой неграмотник го е съставил (всъщност, има там три имена на уж съставителите, но те подозрително се явяват като такива на няколко други сайта с коренно различна тематика), но направо не можех да повярвам на очите си.  Чета там, че националното животно на България е лъвът. Но те имат предвид не като символ и емблема, а като животно, което броди свободно по балканите и може да се „види в гористи местности“.  И макар че не било сигурно, че има лъвове в България (някой поне мимолетно се е усъмнил в източниците), лъвът е българското националното животно.

Синът ми, който е все пак половин българин, в края на този задълбочен разговор прояви патриотизъм: ако България побърза с референдум и проектозакон за одобрение на пеликана, ще се прочуе с това, че е преебала Румъния. Ако ще си търсим белята, по-добре да е с Румъния, отколкото с Германия, мисля аз.  А пък ако не мине номера, връщаме се на свраката.

Предишна статияЧЕТИРИ МИНУТИ ДО КРАЯ НА СВЕТА
Следваща статия„Корените“ на Василен Васевски