BULGARIA? PORCA MISERIA!

Налагат се уточнения. Цялата работа е на италиански. България си е България. Но какво е Porca Miseria. Тук вече закъсвам. Значи „По дяволите!”. Но какво значи „По дяволите”? Със същия термин в американските филми се превежда английското „fuck” и прилежащите му термини, от които, абсолютно неизвестно защо, пристинско-чистата българска публика я карат да се гнуси, макар че същият глагол със същите му производни е съществена част от разговорния български език. А сега, представете си, че „.ба” с НЕГОВИТЕ производни се ИЗХВЪРЛИ, не, отхвърли от речта ни. А на бас за 1 000 долара, че ще се превърнем за два дни в полу-глухи – полу-неми. А на бас!

Толкова ли са груби, вулгарни и нечистоплътни англоговорящите, че са легитимирали в езика и литературата си, даже вече и в театри и кина речта и термините характерни, или поне срещащи се, с други думи навлезли трайно в езика и съвременната английска практика? Те са упадъчни, сигурно, вероятно и развратени? А ние сме чисти и невинни, като първия сняг!

Примери за повсеместно езиково лицемерие колкото искаш. Когато се върнах в България през 1990 наричах съществителните както се наричаха и според установената практика в страната ни по времето, когато я напуснах – 1965та и специално при изговарянето на съкращенията. На БКП виках БъКъПъ и на НДК – НъДъКъ, а не измудрените БеКаПе или ЕнДеКа, което на всичко отгоре напомня на ЕнКаВеДе (НКВД) и си е направо гнусно и кофти.

Добре поне че ЕсЕсЕсЕр (по-фамилиарно и гальовно Съюза) го няма, също както Фернандес го няма днес; по-рано го наричахме според българските правила за произношение – СъСъСъРъ. Можеше – присмехулно – и СеСеСеРе! Изговорете го и ще се усмихнете. От тоя СССР/Русия дойде и се наложи произнасянето поне на съкращенията по руски. Закон, разбира се, по този повод не се създаде, ние ,българите, си го самоналожихме. И си остана и до днес, даже моите приятели-русофоби не вдяват, че не е ЕнДеКа, а НъДъ Къ и нещат да си счупят езика, нещат и толкова. Да им умрем на русофобията.

Сега обратно на Porca Miseria. Първо, произнася се със „С”, не „З”, така „порка миСерия”! Порка буквално значи прасе/свиня, мисерия – бедност (същото и на български, ето че вече говорим италиански). Свинска бедност? Не! Ще ви дам еквиваленти на английски, на български немога да ги напиша, щото ще ме пребият. Holy shit, Goddamn it, Bloody hell, Holy crap и т.н. Айде на български: О, Боже, Идиотщина, Лайно, Говнярска работа, и другите думички дето почват с „е”. Въобще лоша дума, изразява неприятна изненада, гняв, подигравка и е добре да я знаете в Италия, а ако знаете и фанкула (fancula, fanculo,  va fancula) – никакъв проблем в Неапол и не само там. На английски значи fuck off , а на български – оди се е..!

Когато го употребявате придружете поздрава си с изпъване, после превиване на дясната ръка в лакътя, върху който поставяте лявата длан. След това дясната ръка с лявата длан се поклащат многозначително напред-назад. Ха, точно така, това е също характерен български (анти)поздрав. Докъде стигнахме, да превеждаме от италиански на български чрез английски. Не е страшно, и по-лошо има!

Защо се занимаваме с порка мисерия? Скоро ще стане ясно. Трайко си бачкай! По-бавничко, по-хубавичко, викаше баба ми, Бог да я  прости!

Имам приятелка, Валерия Салвини, живее във Флоренция (що му викаме така, то си е Firenze). Прекрасно създание, с невъобразимо мил, приятен и задушевен характер. Майка ѝ е българка, баща ѝ италианец, през 1930те години се срещат в Берлин, където са студенти, залюбват се и т.н. Продуктът на любовта им е не само Валенцето, но и друга сестра и брат. Майка ѝ почива малко след раждането на Валя и баща ѝ решава да върне бебето тук, под грижите на българските си баба и дядо.

Те така обичат внучката си и се грижат за нея, че тя се превръща в 100% чиста, родолюбива българка – и понеже тук вече има комунизъм става и комсомолче и тези идеали (за нея не са нищо друго освен) си остават (тлеят) в нея живи досега. Като става на 12 години баща ѝ идва от Италия и си я взима, трябва ѝ „конфирмация” и също семейство, баща, брат и сестра. Тя е най-малката и всички немогат да ѝ се нагледат. Но тя продължава с българското и досега скърби, въздиша и плаче за България и поне два пъти годишно е тука, непременно за мартеничките и Нова Година, отглежда Катенцето, дъщеря си по български, а сега и внучето си, историята е толкова нежна и мила, че не е за разправяне, не може без сълзи.

Не споменах, че баща ѝ – куратор на музея Уфици (УФИЦИ!) във Флоренция – е противник на Мусолини и си изпаща, бил е арестуван и някакси преследван, но пак по италиански, продължава да бъде професор, войната свършва, с нея и фашисткият режим. Братът на Валя, също професор Салвини, става един от водещите имена в световната наука по въпросите на Месопотамия и Вавилон. Беше на международна научна конференция в София преди години и аз – макар и не специалист – забелязах и така успях да оценя престижа и уважението на които се радва в научните среди. Голяма работа.

Валя е също д-р Салвини от Флорентинския университет и понеже я обичам не ми дава сърце да я бъзикам, но в България навремето, а после срещнах го и в Америка, върви задявката, че в Италия всички завършили гимназия са dottore, а тия които не са завършили са commendatore (почетен знак, сиреч „кавалер”). Също както че уж – де да знам, може да е вярно – на километражните прозорчета в италианските коли скоростта била 10 клм над истинската. Така излизали от фабриките. Имал съм фиат и за малко една алфа-ромео, но знае ли човек?

Бяхме с Диана, съпругата ми, на гости на Валенцето (тя предпочита да бъде наричана така) във Флоренция. Нейният неразделен компаньон Пиетро също живее там, само че от другата страна на р. Арно, малкото селище се казва Скандичи. Винаги се обръщах към него с commendatore и му беше неизказано приятно. И той е комунист, Валя му викаше Пьотр, вече е покойник, мир на праха му, също чудесен и много мил човек, мразеше – както и Валенцето – Берлускони, може би му напомняше на Мусолини. Понеже аз съм на другия полюс, ако бяхме българи отдавна щяхме да сме скарани – но там – извън БГ – не гриз! Няма такива работи.

Ходихме насам-натам, даже съвпаднахме с рождената дата на Пучини, тогава в негова чест има оперни представления в Торе дел Лаго, където е живял. Бяхме там и слушахме прекрасно изпълнение на Турандот в операта на открито – на брега на езерото. Вечер, красиви и елегантни жени и мъже наоколо, разкош и Пучини – Турандот и Vincero, Vincero! ЩЕ ПОБЕДЯ! Мислех, че съм умрял и съм в рая!

Ако не сте слушали Лучано Павароти да пее арията Nessun Dorma, дано си спомните за Световното по футбол 1990 в Италия, откъдето Vincero! прогърмя по целия свят.  И изпълнението на тримата тенори – Пласидо Доминго, Хозе Карерас и Павароти се превърна в запазена мярка за всички първенства, оттогава чак до пенсионирането на Павароти през 2004. Почина три години по-късно. Бог да го прости!

Идва и порка мисерия.

Валенцето има вила на о-в Елба. Тя е семейна, така че братът и сестрите правят подробен план всяка пролет кой кога ще бъде там. И нашето идване съвпадна с времето за Валя. Беше късния юли и много топло, значи направо горещо. Вилата беше на едно хълмче над плажа на острова, от североизточната му страна. Прекарахме чудесни две седмици в ядене и пиене, спане и разходки, къпане и плаж, скитане по острова – и от едната и от другата му страна. Намериха се едни местни винопроизводители, едно чудесно бяло вино, не можеш да му се напиеш. Имаше и розе. Всеки обед с Пиетро пълнехме бутилки, сутрин изнасяхме празните – наредени една до друга – и ги измивахме преди да отидем отново при навъсената, дебеличка и винаги подозрителна, но все пак мила – по италиански – госпожа  Лучия -Лука ди Марино за нова доставка.

В Аламида, до Сан Франциско живееше Наско Лолов и като му отида на гости – 320 мили от Санта Барбара – винаги имаше в кухнята му поне 10 празни бутилки. Посочвам му ги – санким защо ги държиш и не ги хвърляш, той се хили и ми вика като ги сочи – soldati morti, иска да каже загинали войници. Така и не разбрах. Понеже той беше служил и в българската и в американската армия, а аз никога не можах да се издигна над трудов редник, замълчавах, от военни работи не разбирам. Но споделих с Пиетро и той си умря от смях. И той беше ветеран, служил в  Forza armata Italiana, а след това и в Аржентина, където е емигрирал на младини.

Една сутрин, към 11 часа се качихме в колата и карахме до другата страна на острова – оттам през залива се вижда замъка в Портоферайо, където е бил Наполеон за девет месеци – 1814-1815 – след битката при Лайпциг и преди да избяга и се върне отново в Париж. За да падне отново при Ватерло – и айде Света Елена. Адио маре. Не отидохме до замъка, но на малкото пристанище, където спряхме обядвахме паста с морски дарове в най-огромната чиния, която съм срещал в живота си, никога не видях нищо подобно и не ми се вярва да видя. С това, разбира се, се самоквалифицирам като простак, понеже не посетих главната забележителност на Елба. Но при отиване в Париж винаги посещавам Пантеона – там е Наполеон – и задължително се взирам в Сена от Моста Александър.

В началото на кея имаше малка градинка и пейки. Три от тях бяха с гръб към морето. На една от тях – в средата – се бяха разкрачили две същества, може би по два метра и половина, братя-близнаци, огромни, с големи глави, боси крака в сандали, с гигантски палци и нокти, груби ръце на работници, като лопати, сигурно рибари, или нещо такова, с дочени ризи и панталони и изглеждащи нереални.

Отивам при тях и ги моля толкова учтиво на колкото съм способен с моя рудиментарен италиански, дали мога да седна не само при тях, а МЕЖДУ тях. И да се снимаме. Щото са нещо невиждано. Те ръмжат нещо, не се разбираме. Пиетро идва на помощ, обяснява, те се развеселяват, не чак толкова, но нещо подобно на усмивки по лицата им. Едва-едва.

Сядам между тях, направиха ми място, щракнаха апаратчетата, още нямаше смартфони и тинтири-минтири. И единият от тях ме пита откъде съм и въобще кой съм и може би и защо съм. Почваме разговор. Толкова разбирам, пък и неговият италиански не е непременно на Данте, отговарям: от България.

Стана к’вото стана. Оса ли ги ужили, муха ли ги ухапа, змия ли ги кръцна. BULGARIA? (ударението на последната сричка) изкряска единия, не толкова неприятелски колкото изглежда сега, а по-скоро с върховна почуда, BULGARIA? Веднага и двамата както се бяха изтегнали върху облегалката на пейката се полуизправиха, дигнаха ръцете си над главите и в унисон изреваха  PORCA MISERIA!

Аз седя и не мърдам, щото съм в небрано лозе. Нито знам как да реагирам, нито какво да кажа. Промълвявам нещо като scusa, scusa, извинявай, надигам се и се изнизвам спокойно. Близнаците не са разстроени, нито войнствени, а и не изглежда, че ще ме бият. Мисля, че са очудени и те не знаят какво да правят.

Валя ми казва „Всичко това е от Папата”, тя и Пьотр им обясняват работата, но какво, казват им, че българите нямат общо с атентата от 1981, а аз знам, че не е вярно, че имат общо, ако не българите, то българската държавна сигурност и българските комунисти, а и близнаците даже да не знаят, чувстват, че сме вътре с двата крака, най-малкото щото сме братя комунисти с наредителите и извършителите, милите кимат и се полуусмихват и така приключва инцидента. Ако е било инцидент.

Разбирам, те са прости селяни, в смисъл не толкова образовани, но в никакъв случай простаци, католици са, уважават Папата като представител Божий на земята и който му посяга е непременно лош човек и пратеник на дявола. Впрочем и аз така мисля. И понеже преди 20 години българи бяха замесени в атентата срещу Йоан Павел – 1981, а бяхме в Италия през 2002,  сега може да е 2021, но се сещам и за това.

 PORCA MISERIA!

 Никола Г. Алтънков

2 юни 2021 г.