Миролюб Влахов е роден във Враца. Завършил е ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Сътрудничил е или работил в различни редакции. В началото на деветдесетте години издава великотърновския седмичник „Впрочем“ и едно от първите литературни списания след Десети ноември – „Веда-М“ Няколко години работи във вестник „Стандарт нюз“. Специализирал е Социална психология и средства за масова информация. Основател и съредактор на сайта „Разказвачите“.
Миролюб
Отнякъде извираше музика. Мотивът му бе познат. Тя при-
Някой звънеше на някого.
Дебелакът, с който се сблъска, заяви, че звъни от сума ти вре-
Той се спря в средата на стаята и се огледа сякаш проверява-
Прииска му се да възрази. Кой, мамка му, бе този? И какъв бе? Откъде-накъде трябваше да се запознават? Болката стяга-
– Струва ми се, че е преди всичко сила – все пак вметна Ана-
Дебелакът изрече всичко това на един дъх, равно и тихо.
– За някои бутилката е винаги наполовина пълна – подхвър-
Бе намерил и чорапите. Докато ги обуваше, изпита странно-
Мислите му го тласнаха в хаоса от вчерашния ден. И към оно-
Обзе го смущение, засилващо се от още неизбистреното
– Няма го домакинът – отпусна ръце Анани Калъчев, вече об-
– Да, трябва да се освежа. Ще ме извините ли?
Шегата му не се получи, но Анани я подмина. Останал сам,
Постепенно интересът му бе се съсредоточил върху тра-
– Трябва да е на работа – поде разговора Анани. Все отнякъ-
Да, разбрали се бяха. И сега Анани Калъчев се чувствашe
Монтен последната крачка би довела до признанието, че умора-
Разбира се, той нямаше намерение да натрива носове на-
Радостин не правеше изключение, въпреки че бе в дъното
Мъжът го изгледа така, сякаш бе казал нещо нелепо. Но по-
– Спазарил съм само постамента. Вече взеха останалите ка-
За Анани това бе шанс. Несъмнен.
Докато се миеше на дворната чешма, Анани обмисли ходо-
да провали възможностите си. Мъжът можеше да се окаже до-
Камъните бяха изровени и примъкнати от отдавна изоставе-
Анани бе останал само с няколко лева за закуска и път, ня-
Четеше и кръвта се оттичаше от лицето му. Топлината, коя-
Позамаян от виното, Анани посегна да сложи веднага подпи-
Той кимна към омотаната находка. Приличаше на нескопо-
Главата представляваше поразяващо добре запазен орелеф.
Радостин се туткаше, явно изпитващ неловкост от бъркоти-
До преди няколко часа домакинът се бе надявал да вземе по-
Напълно съзнателно бе приел риска и без жал решил да хвър-
Щеше да намери начин да го проучи и потвърди, ако се наложе-
Орелефът щеше да предизвика сътресение, Анани не се съм-
А сега дебелакът му бе нанесъл удар в тила. Бе стоварил вър-
Веднага и на всяка цена трябваше да се измъкне оттук. Само този рефрен пулсираше в главата на Анани, преборвай-
Бе въвлечен в сражение, за което те мислеха, че са спечели-
За какво му бе наемането на тази жалка дупка? Нямаше ло-
Беше разбивката по месеци и фактури. Както и сумата за де-
– Имам кочан, но разбирам, че нямаш в брой.
Беше задействал транзакциите по пера, когато ново смразя-
Нима щеше да се оплаче, че е измамен, като нямаше как да по-
Да, трябваше да стиска зъби и да мълчи. Но не можеше. Длъ-
– Мъж на място си – обади се Величко. – Не ме е излъгал Ра-
В следващия миг пакетът се изплъзна от хватката на Велич-
Находката се сгромоляса върху пода.
Февруари, 2020
Вход
Добре дошли! Влезте в профила си
Забравена парола? Помощ
Защита на личните данни
Възстановяване на парола
Възстановете паролата си
Временна парола ще Ви бъде изпратена