Пак е Илинден, пак покойните проговарят…

Преди да опита това събитие, ще дам една малка предистория. Годината 1905 бе една фатална година за Гевгелийския революционен район, понеже през тая година загинаха и то все в славни сражения следните войводи: Сава Михайлов с 12 души четници, Апостол войвода с 39 души ( без него) и Иванчо Карасулията с 25 души, а последен – Леонид Янков с двама души. Обстоятелствата, при които се разви последното събитие, бяха следните:

На 29 август (ст. стил) 1905 г. биде убит гъркоманинът кмет в село Богданци. Като виновници за убийството са били посочени двамата куриери на Организацията: Ванчо Чолаков и Туше Г. Патрушев – и двамата от село Богданци, които, за да не попаднат в затвора, са били принудени да заловят нелегалния път за продължение на борбата. Едвам на 31 август са успели да се приберат при четицата на Леонида, която по това време се намирала в района на село Гявото – в местността „Гюров – дол“. Същата вечер, при мръкване, случайно е бил заловен куриерът Дельо Корабаров от село Гявото, който е носил писмо от градското ръководно тяло, за да бъде предадено на войводата Леонид. Заловителите са били агенти на тютюневата режия, която проследяваше контрабанден тютюн и бидейки неграмотни, занасят писмото в селото Богданци, където го предават на властта и с помощта на сърбоманския учител в това село дешифрират само една фраза от него, в която се предписвало на Леонида „да замине“ и оттук заключението, че многотърсеният от властите Леонид е в околността на село Гявото, както и беше в действителност.

Леонид е роден в село Мачуково (Гевгелийско) през 1875 г.; син е на Трайко Янков и е свършил – недовършил основното си образование в селото. Още в ранни години става помощник на баща си в полските работи, обаче, неговият буен темперамент не му давал мира да се занимава с тия работи. Любимото му занятие е било да борави с пушката и ето защо още в ранните си младини е бил поляк на селото, а когато революционната организация проникна и в тяхното село, той веднага се отзова на отечествения дълг и прегръща делото с рядък ентусиазъм, първоначално като куриер, а впоследствие като нелегален. Когато през 1905 г., в края на лятото титулярният околийски войвода Аргир Манасиев замина за почивка, остави него за свой наместник. Пъргав като сърна, безподобен стрелец, самоотвержен герой, за какъвто всички го познавахме преди смъртта му, Леонид оправда тия си качества с героичната си смърт. Той беше като фантом, когото турската власт търсеше под дърво и под камък да го залови и унищожи.

Ето защо, през нощта на 31 август като се узнало, че той е в местността „Гюров -дол“ (Гявато), по телеграфа се съобщило на гарнизоните в Струмица и Дойран да пристигнат веднага, а освен това наредило се е да се прибере всичката околна турска милиция. Според достоверни сведения на времето, обсадата се е състояла от около 3000 души редовна войска, вън от башибозука, всички въоръжени със скорострелни оръжия. Още през нощта Леонид, схващайки положението, в което бяха изпаднали, съобщил на двамата новодошли: Ванчо Чолаков и Туше Г. Петрушев да се спасяват както могат с бягство, понеже са били само с по един револвер. От тях Ванчо Чолаков е бил убит преди да се изплъзне от обръча , а другият, Туше Г. Петрушев, се е спасил и днес е жив.

При разсъмване, Леонид с двамата си верни другари бива открит и се завързало кръвопролитно и ожесточено сражение. Пукотът на пушките и трясъкът на бомбите се чуваше чак в град Гевгели. Легендата разправя, че турците до последния момент са мислили, че имат срещу себе си силен противник, понеже защитаващите се са манипулирали с пушките си така виртуозно, като са стреляли и във фронт, и във фланг и в гръб на нападателите, вследствие на което войската и башибозукът, са се самоизбивали и на това се дължат големите жертви, които са дали. Освен това същата легенда разправя, че когато Леонид е привършил вече патроните си, а другарите му са били вече избити дал знак за предаване и когато един по-смел от потерата се е доближил да го залови, е бил убит от войводата, който с бързина прибрал оръжието и патроните му, а това му дало възможност да продължи борбата още дълго време. Сражението траяло почти през целия ден. При свечеряване заглъхнаха пукотевиците и всички бяхме с впечатлението, че в тъмнината четата ще може да отстъпи и се изплъзни от кордона, който я е обкръжава.

На 2 септември, обаче, сутринта се разнесе из града зловещата вест, че трупът на Леонида е бил докаран в двора на околийското управление и е бил изложен на показ. От разказите на самите турци узнахме тогава, че в последния момент командуващият войската се е опитал да залови жив Леонида, но последният с един куршум го ранява в лявата ръка и осуетил опита му и след това се е самозастрелял, за да не падне жив в ръцете му. Докъм 4 часа след пладне, тялото на героя беше изложено на показ на публиката, а след това биде предаден на българската черковна община за погребение. За голямо наше учудване не се направи никаква пречка да му се устроим едно тържествено погребение при стечение на всичкото почти българско население в града. Тленните му останки и днес почиват в българските гробища в града. Слава и чест на Леонида и доблестните му другари, които сложиха главите си пред олтара на Отечеството за неговото освобождение. Поклон пред праха им и вечна им памет!