Приветствието на Вивиана Асса към бургаската публика

Уважаеми, приятели,
скъпи съграждани!

Ще започна с благодарностите.

Много благодаря на всички, които отделиха от времето си и тази вечер сте с мен и „Моят Шабат“. Благодаря на кмета на град Бургас Димитър Николов и неговата заместничка Диана Саватева, както и на целият им екип, който ме покани на това прекрасно място да прекараме час, два заедно. Благодаря на ръководството на Библиотеката, че ни приюти във времето, което чества своята годишнина от въвеждането на многобройните книги събирани векове в новата им просторна къща.

Накрая е редно да благодаря на тези прекрасни томчета, които в ранната ми младост ми разказваха увлекателно Света, мъдростта им ме подкрепяше в житейските кризи и оформяше моите морални модели.

Благодаря ви, уважаеми книги! Благодаря ви, любими писатели!
Благодаря, Бургас!
Ти ще си останеш завинаги моят град!

Оттук отнесох със себе си картонения куфар, натъпкан със спомени, преживявания, емоции…

В него са натикани не постиженията ми, а най-същественото – моите първи преживявания. Първите ми буквички, изречени думички, първата гледка към света, първата учителка, която държеше несигурната ми ръка,уроците за живот научени от моите родители.
Първата любов, първата среща с момче, първото разочарование и първата среща на любовта към Отечеството. Въобще, образът на Отечеството за мен си остава Бургас.

В този издраскан от времето куфар съм скътала и първите си срещи с морето. Страхът и възторгът от прииждащите като подгонено стадо мустанги вълни. Най-изящната партитура от звуци. Грохотът на сърдитото море или ритмичният плясък на срещите му с брега. Крясъкът на гларусите… Утринната мараня, вечерният бриз, лунната пътека. Най-прекрасните изгреви на света, като раждането на Венера.

По-късно в живота си видях още много други морета. Те, моретата не си приличат. Но по-прекрасно море от бургаското не съм виждала, защото докато го съм го съзерцавала още в детството, от моста или от вълнолома, и съм хранила рибите със съкровените ми тайни, които те лакомо ги поглъщаха и до днес ги пазят в коремите си. Нещо като китът на библейския Йона.
В далечината плуваха кораби от други светове и аз често качвах мислите си на някоя палуба и обикалях с мечтите си, върху гърба на  ветровете… И естествено в повечето случаи всичко си отиваше на вятъра. И така нататък…

А сега няколко думи за „Моят Шабат“.

Както и друг път съм казвала, тази книга съм я писала за моите внуци, които вече са пет на брой. Всички те живеят в чужбина и ние сме разделени не само от хилядите километри, между нас е издигната голяма преграда, която е изградена от друг манталитет, друг език… съвсем различна културна среда… И това вече е драма. Само хора, които имат подобен проблем ще ме разберат. Това бяха и подбудите ми да напиша тази книга. За да знаят внуците ми откъде идват и да обикнат това, което е далеч от тях и „вътре“ в тях…

Затова им разказвах спомените за Бургас, където премина най-хубавата и смислена част от младостта ми. Тук се срещнах с добрия пример, с модела на поведение, който възприех – модел на съпричастност, добросърдечност, солидарност, любов, доброта. И точно тази част от живота ми оживя. Не случайно, бургаският ми живот.

Може да ви прозвучи дидактично и дори старомодно в това смахнато време, в което живеем, но уважаеми съграждани, моята мечта не е внуците и децата ми да станат успешни бизнесмени или велики специалисти, нека намерят своя път като последват симпатиите на сърцето си. Но желанието ми е непременно да станат добри хора. Защото един добър свят се прави от добри хора. Бих искала моите деца и внуци да ги вълнува не стандарта на бита и постиженията в кариерата, а характерът на преживяванията, с които ще се срещнат. Да допринесат за правилното развитие на Света. Да се научат на най-голямото изкуство, да се радват на живота. И животът да им се радва.

Човечеството полага неимоверни усилия и влага много пари, за да изследва несъвършенствата на човешкия геном, мутациите свързани с генетичните заболявания и рисковите фактори. Работи се страшно много в посока да бъде удължнена жизнената пътека на човека, да бъде предпазен от болести, но несравнимо по-малко усилия се влагат в комфорта на човешката душа, в усъвършенстването на морала. И това, мен не спира да ме безпокои.

Затова бих искала да успокоя моите внуци, тийнейджъри, да не се тревожат от похода на акнето към младата им кожа. Не силиконът и ботоксът ще разкрасят техния образ. Душата краси лицето, както беше казал гениалният Радичков. И не красотата ще спаси Света, а любовта и добротата ще вразумят този доста объркан Свят.

Така мисля и се надявам да не греша. Общо взето това беше смисълът на посланието ми в тази „Моят Шабат“. И ако с това томче съм стоплила душата поне на един читател и съм успяла да го накарам да се вгледа в по-добрата част от себе си, тогава значи мисията ми е изпълнена.

Благодаря ви още веднъж!

Вивиана Асса

Истински празник на духа сътвори Вивиана Асса с книгата си „Моят Шабат“ по повод първия рожден ден на новата бургаска библиотека

Зрителната зала на бургаската библиотека се оказа тясна да побере множеството, пожелало да изрази впечатленията си от една изключителна бургаска книга – „Моят Шабат“ на Вивиана Асса. Като „моята равносметка“ преведе заглавието Румен Леонидов, който представи авторката. С лека усмивка поетът, публицист и издател призна, че чрез тази книга е разбрал колко малко познава съпругата си. Той изрази удовлетворението си, че „Моят Шабат“ е възприета не само като четиво, което споделя спомени, а и като великолепна литература, достойна за престижната награда на името на Христо Г. Данов.

Като благодари за оказаното признание, Вивиана Асса сподели от своя страна как се е случила тази топла и красива изповед, която събира в многоцветно пано хора, вери, традиции и атмосфера и същевременно изважда наяве най-доброто в човека – и в стария многоетнически Бургас, и в днешния свят.

„Тази книга трябва да бъде прочетена. Заради панорамата, която се открива и пред очите, и пред сърцето“, призова Алберта Алкалай, която е и в родствена  връзка с Вивиана Асса.

Вълненията, предизвикани от прочита на „Моят Шабат“ изразиха още Диана Саватева, д-р Лорис Мануелян, писателката Керана Ангелова, поетесата Елка Василева, а директорът на Гимназията по електротехника, където е учила  Вивиана Асса, и поднесе специален подарък – албум на гимназията, където би могла да се открие тя.

„Един добър свят се прави от добри хора. Бих искала моите внуци да се вълнуват не от стандарта, бита и кариерата, а от характера на преживяванията, с които ще се срещат“, сподели Вивиана Асса, като уточни, че е писала книгата като послание за тях. Но истината е, че тя достига до всеки, който има нужда да отвори вътрешните си сетива и да поиска да бъде част от чистото и светло, което сътворяват любовта и човечността. И да помечтае…

Предишна статияСМИРЕНИЕ И МИЛОСТ ИЛИ НЕПРИМИРОСТ, ОТМЪЩЕНИЕ И СМЪРТ  
Следваща статияПроф. д.ф.н. Цочо Бояджиев: Думите на истината са тихи