Книгата излезе на български през 2005 г. И моят текст е от тогава. Тези дни /07.04.2014/ се сетих нея, за съвместно издание на „Факел“ и на „Изток-Запад“, от което се продадоха две-три бройки… Тогава случващото се в Украйна ни беше през оная работа, а прозата на Забушко, великолепно преведена от София Бранц, мина и замина безследно, както всяко нещо „от някаква си съветска“ авторка.

За съжаление от „Полевите изследвания“ в мрежата намерих само едно късо словесно парче, което дава повече представа за стилистиката на тази белетристика, отколкото за същността на съдържанието ѝ. От този малък откъс не личи мъжкото писане за женските работи, смразяващото на места, но възпаляващо на други, няма го безпардонното стихоподобно сюжетно люлеене.

Накратко: това е грехопречистваща проза на поет бунтар. Цялата книга е изписана с бликащ от асоциации словоред, всяко изречение е изрязано с огън, избълван от устатата уста на Оксана, всеки ред е претопено магмено слово…

В Русия романът излезе облечен с това заядливо заглавие „Полеви изследвания на украинския секс“ и мина за неприлично разсъблечен женски комплекс, повече насочен към мъжката безчувственост, отколкото дело на еманципираща се украинска амазонка.

Но онова, което в романа се виждаше още тогаз, макар и само загатното като контур, като прозирна небрежност на копринено шалче – днес избухна с ледения привкус на нова студена война. И показа разголена съветска гръд на разрушените руско-украински обноски.

Потърсих в интернет името на тази страстно съдържателна личност и я открих – да държи реч на площада в Киев, на Майдана… Хиляди хора слушаха непокорния и независим глас на техния национален поет. Казах си, добре, че е жива и продължава да бъде любима на украинските си почитатели.

За полевите изследвания на украинския секс, според Оксана Забужко

07.04.2014 | автор: Pумeн Лeoнидoв

Oкcaнa Зaбужкo e нaй-извecтнaтa пиcaтeлкa в cъвpeмeннa Укpaйнa. Tя e филocoф пo oбpaзoвaниe, пpeпoдaвaтeлкa пo живoтoзнaниe, бeзпoщaднo чecтнa пo пpизвaниe. Зaтoвa aмплитудaтa нa впeчaтлeниятa в тaзи книгa e кoлocaлнa – oт пълния пoтpec дo мoлитвeния възтopг… Ho тoвa нe e пopeдният „пoтoк нa cъзнaниeтo“, a иcтинcки нoв „пopoй нa ocъзнaвaнeтo“.

Изpигвaщaтa изпoвeд нa Oкcaнa Зaбужкo ни кapa дa зaтaявaмe дъх, дa ce пpeпъвaмe в мъчитeлни иcтopичecки иcтини, дa ce възтopгвaмe oт бoжecтвeния пиcaтeлcки дap нa дpъзкaтa й пpиpoдa…

Вceки, кoйтo изгълтa нa eкc тaзи двoйнa дoзa oгнeнa пpoзa, нaкpaя щe paзбepe, чe чoвeкoпoдoбнитe мъжe имaт вce пo-мaлки шaнcoвe. И чe cвeтът, нaиcтинa ce въpти oкoлo жeнcкия пъп.

Пpeз пpизмaтa нa тoзи интимeн poмaн бългapcкият читaтeл пo-вяpнo щe paзбepe пocлeднитe cъбития в Киeв, Xapкoв и Дoнбac, a cъщo и нeпoзнaтитe и нeпoдoзиpaни ocoбeнocти нa укpaинcкия нaциoнaлeн хapaктep.“

Р. Л.

Оксана Забужко е родена на 19.09.1960 г. Завършва Философския факултет на Киевския университет „Т. Шевченко” и защитава докторска дисертация на тема „Естетическата природа на лириката като род изкуство”. Била е гост-преподавател в Харвардския, Йейлския, Колумбийския университети и е член на редколегиите на списанията „Генеза“ и „Agni“ (Бостън).
Автор на монографиите „Філософія української ідеї та європейський контекст: Франківський період“(1992, 1993), „Шевченків міф України: спроба філософського аналізу“ (1997).
Издала е стихосбирките: „Травневий іній“ (1985), „Дириґент останньої свічки“ (1990), „Автостоп“ (1994), на повестта „Інопланетянка“ (1992) и на романа „Польові дослідження з українського сексу“ (1996), както и на книгите с есета „Хроніки від Фортінбраса: Вибрана есеїстика 90-х“ (1999), „Казка про калинову сопілку“ (2000), „Репортаж із 2000-го року“ (2001).
Забужко е вицепрезидент на Украинското философско дружество, член е на Украинския ПЕН-клуб. Лауреат е на наградата „Г. Сковорода“ на Националната асоциация на украинистите (1990).

Полеви изследвания на украинския секс

Откъс

Не днес, си казва. Не, още не. В кухнята – миниатюрна eat-in kitchen* (хладилник, печка, шкафчета с небрежно провиснали врати, които непрестанно зейват безпомощно, щом ги изпуснеш от очи – като челюст на лице, което е загубило контрол, – и всичко това отделено с нисък тезгях като барче: на него можеш да сервираш от кухненския бокс направо в стаята – как не! – сутрешно кафе например или печено пиле за обяд като в телевизионните реклами: златиста кожа със сочен отблясък, елегантно събрани бутчета, разположено върху широки листа от салата; печеното пиле винаги изглежда по-щастливо от живите, направо пращи от смуглия руменец на възторга, че ей сега ще бъде изядено; може също да се сервира някакъв джус или джин с тоник във високи дебелостенни чаши, може с лед, кубчетата забавно попукват, когато ги пускаш вътре, може без лед, общо взето, безброй възможности, единственото, което се иска, е да има някой оттатък проклетия тезгях, в който май са се заселили мравки и по плота от време на време пропълзява нещо, което не би трябвало да пълзи в хигиеничен американски дом, в неамерикански също – там да е седнал някой, на когото всичко това се сервира от кухнята, блеснал с рекламна усмивка, но тъй като там никой не е седнал и няма намерение да седне, ти предприе опит да направиш на тезгяха импровизирана зимна градина от две абсолютно невинни кашпи – преди три седмици, когато се нанесе тук, това бяха: разкошен тъмнозелен храст с оранжеви цветя едната и гъста броеница лъскави червени зърна почти като пластмасови топчета на високи стъбла с елегантно изострени листа другата; сега двете кашпи изглеждат така, сякаш през трите изминали седмици всеки ден са поливани със сярна киселина – вместо буйната зеленина клепоухо висят няколко повехнали листа с пожълтели ръбове, а някога лъскавите червени мъниста са заприличали на сушена шипка, набучена незнайно защо на рижави клечки; най-смешното е, че всъщност не си забравяла да поливаш „зимната градина“, ти я отглеждаше точно както ни учи Волтер „да работим градината си“, да, ти наистина искаше нещо живо в тази коя ли поред – нямат брой – временна къща, където мръсотията и потта на предишните обитатели така запълват всяка пролука, че дори не понечи да ги измиеш – но подлите американски бурени се оказаха твърде нежни за твоята депресия, изкисната в тези четири стени, та взеха и се спихнаха, поливаш – не поливаш, а искаш хората да те търпят!), – та в кухнята с подигравателно глупаво бълбукане капе чешмата и няма как да заглушиш този звук, дори касета не можеш да пуснеш, защото касетофонът, кой знае защо, също се развали. Но впрочем вън от тесния като врата на гардероб прозорец, тъмен сега (не пускаш щорите – отсреща бездруго е калкан), зад мрежата против насекоми досадно пили като далечен телефонен звън заклещен невидим щурец – ето така отегчително те пили и тази мисъл: защо не сега? Още не? Какво чакаме?Логично погледнато – нищо. Абсолютно.Половин опаковка приспивателни плюс бръснач – и пардон за неуспешния дебют. Дадох всичко от себе си, постарах се, но като не ще, да играем с открити карти – и сега не ме бива, пък ще става още по-гадно: отникъде светлина, а силите вече се изчерпват, не си младо момиче*.Но все пак не днес. Още малко. Да догледам този филм докрай. За разлика от онези, дето ги дават по тукашните „пъблик ченълс“ – когато в най-върховия миг, втренчена с неволно вцепенение как героят лети в празния тунел, където иззад завоя изведнъж ще му се стовари някое гадно чудовище, внезапно се усещаш – по дяволите, все едно всичко ще свърши добре, още две-три минути, схватка, меле…

Още за Оксана

 рождении укр. Оксана Стефанівна Забужко
Дата рождения 19 сентября 1960 (61 год)
Место рождения ЛуцкВолынская областьУкраинская ССРСССР
Гражданство  Украина
Род деятельности
Направление постмодернизмпостколониализм
Жанр поэзия и проза

Награды

Предишна статияСтаровремски помешчици, последна част, Гоголь
Следваща статияСвраката джумоли, из новата стихосбирка на Людмила Филотей