Снимката е на любомир младенов
жълта лавина залива града
лаптопи плачат баби скърбят
оранжев марсианец поглъща света
влюбен до уши в смартфон суета
в туитър признава че не иска права
да имат онези в бягство без прегръдка
хор стюардеси напомня с тъга
„пригответе се за удар“ преди катастрофа
пасажери се събуждат
душата им мирише на крака
стъпкали бебета и слънчеви зайчета
горди с големия минус в ръка
не изгрява плюс във вратата на дните
слънчогледи растат в пръст с оловни книги
трупове в сибирски самур и брилянти
танцуват угрижени из черния въздух
църквата на откритото небе затвори врати
бръснати глави убиват отдъхват и гният
съботно се спи до късно в сатурнова дупка
леглото е кораб на честната дума
гадна възглавница е да си зрител
без право на глас и алтернатива
в дъното на власт играят котки и мишки
страшно е скучно да си победил всички
в утробата на кита има отрова
пророци и лелки летят през комина
зад ограда перлено блестят увиснали думи
задници управляват без партии и не фалират
бог гаси лампата и плаче на тъмно
гали си кучето с последна любов
казва му нежно как всичко е наред
това е тъпа шега просто фалшива новина
истината е
че ледът е горещ смъртта е бездомна
мракът блести снежни човеци се женят в морето
щастливи като панди са хората
растат в градина и никое цвете
в букет или леха
не изяжда сърцето на съседа
както ябълка хрупа
сочна свиня
– – –
страх
нямаш ли си друга работа
прекаляваш
иди си вкъщи
остави ме на мира
защо ме избра
не искам да ме обичаш
не мятай оловен чаршаф
не ме привличаш и не си мой тип
няма да спя с теб
не си ангел или мече
страх
защо ме искаш
и желаеш тихо да плача
с пица и сладолед
с текила водка
и сериали накуп
безнадежден да скитам
наум пред компютъра
да ме правиш луд
да не вярвам в утре
себе си или някой друг
не искам контрола ти
не си специален
грубо и грозно е в теб
ограбваш
махай се
нямаш място тук
какво
по дяволите
правиш наоколо
ожени се за ужаса
направете си деца
разреви се от притеснение
като растат
разбери какво причиняваш
изчерви се от срам
и изчезни
безследно
– – –
шарли ебдо
четири отрязани ръце мълчат
по-близо до бледи звезди
и черна поляна с черна роса
отколкото до оглушително тиха редакция
с недокоснати моливи
заспали лаптопи
и кафе замръзнало от ледения въздух
превзел с взлом стая по стая
безжизненото пространство
влязъл през дупки в стъклата
преминал през липсващи прозорци
учудил се въздухът
как косъмчета на човешка ръка
могат да настръхват
след като от устата не излиза дъх
четири отрязани ръце
се отърсват от червеното по ноктите
вдигат се от леглото на мълчанието
създават присъствие в пустото небе
замесват от усмивка и цвят
нещо остро ужасно смешно
букет от смях избуява
цъфтят роза лале карамфил
върху позналите целувки усти
на бог аллах
и другите приятели от компанията
тръни бодат пръстите на ръцете
средният пръст не прекланя глава
– – –
в едната ръка държа девет лалета
с другата събирам акита в пликче
с трета държа кучето
и махам за чао
на баба с бастун
която ми благодари че чистя след кучето
и ме пита дали съм чужденец
желае ми светло бъдеще
в настоящето
с другите ръце
простирам пране
проверявам цени на самолетни билети
пазарувам банани бисквити мляко и хляб
изхвърлям боклука
мия чаши и чинии
правя кафе
галя спящото в леглото момиче
не е 14 февруари 8 март
или 1 април
тя просто работи прекалено много
и заслужава повече сън
преди
както винаги
да вземе нещата в свои ръце
– – –
карта на рая
с пунктир от избърсана и чиста светлина
с надупчени като скъпо сирене пътища
в чиито пробойни спят орди пеперуди
те не напускат потъващия асфалт
закриляни от армия лястовици
усърдни като музикантите на „титаник“
изпълнени с желание
да оспорят гравитацията
да приспят времето
прелитат край празен и горещ
басейн в полунощ
където две тела си играят на една тайна
скрита в порцеланова кутия от вяра и надежда
мракът се плаши че ще светне и изчезне
помни белезите от лъчи по никое време
от целувки на гугутки върху клоните
белези като мек и топъл хляб
с отчупена плът и коричка
прояден от пръсти правещи се на тестени молци
карта на рая
където хиксът е с форма на усмихващи се очи
в които не се крие нищо неизвестно
само букет от непознати досега цветя
– – –
не отпращай този който
без да знае
иска да се стопли
дори да те удари в бъбреците
със замръзнали очи
не знаеш коя пролет ще пропуснеш
и букет ще ти бъде разцъфналият
през август на морето сняг
(петзведна тъмнина е самотната почивка)
изслушай го с какао от търпение
както се простира бельото на любим
храни се дете и се чуват птички
благодарни за изкълваните лъчи
не пъди мълчащия
не е нужно да продумаш
в тишината се таи достатъчно
наострен като молив слух
стига зад ухото
върху лицето зад лицето да присъства
честно кимване между чертите на мислите
движение на махало
побутва то напред заседналия
като капка кръв от незарасналата
чешма на раната
прави крачка и се разминава
с прошепнато не мерси
пред бездната
с угаснали луни
хлъзгави като чужда слюнка
по кожа на мъртвец
разделил се с разговори
затворил прозореца на чата
отказал се да заговори
с изчезналите думи
някой разхождащ куче в мрака
току-що разбрал за смъртта на певец
с когото е израснал
без да се познават
непознат на безликия ще каже
не хапе и добро е
и двамата ще забравят
вкаменените движения
на душата
преди да се размият
– – –
1989-2019
бъди безсрамен
следвай мечтите си
ако е гарга
да е рошав птеродактил
построй си музей
мавзолей
легенда и мит
така е още от одисей
купи си художници
сценаристи поети
актьори режисьори
не се притеснявай
построй пирамида като небостъргач
с кула до облак
в центъра й стая от злато
зарежи ремонтите магистралите медиите
банките дюните горите
безплатните апартаменти с лични асансьори
това са лилипутски приумици
срамежливи капризи
провинциални перверзии
баничка с боза
заложи на безценно гурме
бъди безсрамен
с размах
не бъди толкова мекушав
избий или разболей несъгласните
тихомълком или гръмко
прелъсти останалите усмири ги
сложи им скъпа и крива усмивка
от привилегии и пари
продай отсега на безценица бъдещето
на неродените бебета на тийнейджърите
изгревите и залезите им
следобедите в парка с приятели
росата по розите върху сърцата
властта е златна рибка
пожелаваш си нещо
то се случва
не питаш колко струва
и кой ще умре приживе
или никога няма да може
да се сдобие с дом
или живот на свое име
при изпълнението на прищевките
на строителите на съвременна българия
бъди безсрамен
не се притеснявай
за да се стигне до чисто и здраво
до някакво бъдеще
трийсет години трябва да се мие
със сапун и кълчища
със сол и оцет
с пепел и лимон
и в буре с белина да се кисне
тези години минаха и заминаха
не признават края
урока от некролога
или епохата на гроба
опитват да се върнат
с фалшиво такси и надежда в ръката
от чужбината на миналото
няма да успеят
но ще се опитат
за да се провалят
и пак да се пробват
и пак
и отново
– – –
газов котлон
кипящо кафе
капки по прозорците
(така водата изписва
тишината по стъклото)
поклащащи се от вятъра дървета
три зелени папагала по голите клони
фина бродерия от синьо по бялото небе
изплуват полузапомнени думи от сериал
проспан в скута и на рамото й
други незелени птици долитат
чуруликат
процежда се слънце
като мивка която не може да се спре
натяква и потретва
капка след капка след капка –
това е животът
– – –
8 март
букет от синини
(любимото й цвете)
бижу от блъснах-се-във-вратата-без-да-искам
(предпочитаната марка)
някои нямат друго
което да си сложат
стискат се очите –
бонбони в станиол
които се разтичат