Светлий Гьорги в Златолист, духовният брат на Стойна Преподобна,
неведимият зрящ и видимата незряща – те и до днес закрилят
онези от нас, които имат доверие в доброто. Бъдете добри,
въпреки злото, което ни причиняват. И което понякога
сами си причиняваме, сами си го просим от Злото.
неведимият зрящ и видимата незряща – те и до днес закрилят
онези от нас, които имат доверие в доброто. Бъдете добри,
въпреки злото, което ни причиняват. И което понякога
сами си причиняваме, сами си го просим от Злото.
Замислете се и върху това, преди да търсите винаги
вината у другите. Злото обича безбожниците.
вината у другите. Злото обича безбожниците.
Амин.
Гергьовден
Стани Гьорги, кървав Гьорги
Конче бело в доба черна.
Врано конче в светла доба…
Кой не верва, да не верва.
Свети Гьорги, слезни в гроба.
Змей ни змеи сто години,
Светли Гьорги, младо момче,
слезни в мрака, изведи ни,
възседни си бело конче.
Празни пазви, черно жито,
в мрак жалеем, и линеем.
Дявол пали свещ в душите,
и се кръсти, исо пее.
Кой от нас се сам отказа,
кой от род се сам отрече…
Господ, брате, ни наказа,
чужди братя да сме вече.
Песни делим, делим царство,
охка Охрид, Солун пъшка.
Черна злоба и коварство,
плаче женско, плаче мъжко.
Стани Гьорги, слезни в гроба.
Черно вътре, вънка черно.
Ти от десно си на Бога,
в който никой тук не верва.
Дай ни сили, братко мили,
дай ни гроб на свое име.
Бегат голи самодиви,
смок виси на козе виме.
Ангел божи сълзи рони.
Булки бели, черни скитат.
Грешник греховете брои.
Змей се змеи и се киска…
Грабвай, Светли, дълго копие,
дай Вардара да преминем.
И от София до Скопие,
мъртвите деди да вдигнем.
Черни очи, мале черна,
черна вода те люлее.
Кой не верва, да не верва.
Брат со брат се не родее.
Род от род се разродява.
пуста орис, змей горянин,
кръв со кръв се разводнява,
Пирин бега от Балкана.
Черно вънка, вътре черно.
Стани Гьорги, кървав Гьорги,
Кой ти верва, да ти верва.
Черна змия да прогоним.
От кръвта й – вино църно.
От потта й – люта вода.
Вой да вие с цело гърло,
и да моли за свобода.
Жлъчката й да изпием.
Очите й да изсмучим.
И до крак да й избием
децата, додето ручат.
Леле мале, пей ни песни,
пей ни мале, плач те дави.
В бой се бием като бесни,
в мир мируваме от слабост.
Дай ни огън, светли Гьорги,
да засветим, дай ни огън.
Изведи ни ти от гроба,
път ни дай към твоя Бога.
Край на мъртвото ни време.
Дай ни огън в нас да съмне.
Дай ни тяга да умреме
и при Господ да се върнем.
Из сборника „Сляпа неделя“
