История за любовта, избора и следите, които оставяме
В препълнената зала на Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“ се състоя премиерата на новия роман „Аврамовият мост“ от писателката Вивиана Асса. Събитието се превърна в емоционална среща между авторката и нейните читатели, обединени от любовта към литературата, паметта и историята на Стария Бургас.
„Аврамовият мост“ е роман, който изгражда връзка между човешките съдби, „сага за съдбовност и свобода“, която надхвърля рамките на семейната история и се превръща в разказ за човешките избори, любовта,дълга и принадлежността.

Т
ака поетесата и журналист Елка Василева представи книгата, която изгражда мост между историята и съвременността, между различните култури и човешки съдби и показва колко общи са радостите, болките и надеждите на хората независимо от тяхната вяра или етносКнигата проследява житейските пътища на няколко поколения хора от различни етноси – евреи, българи, турци. Техните съдби се преплитат в атмосферата на стария Бургас . А силата на романа е в способността на авторката „да рисува с думи“ и да създава ярки картини както на отминали времена, така и на най-фините човешки преживявания.

Развълнувана, Вивиана Асса благодари на публиката и сподели, че всичко стойностно, което е написала през годините, е вдъхновено от Бургас, от детските спомени, от морето и хората, които са оставили следа в живота ѝ. Авторката разкри, че книгата е изградена върху семейни спомени, предавани през поколенията. В центъра на повествованието стои съдбата на нейна прабаба, напуснала семейството си в името на любовта – история, която десетилетия наред е била премълчавана в рода.

Заглавието на романа е вдъхновено от реална личност – Аврам, който според семейното предание е бил беден еврейски търговец, пренасял стоки между Карабунар (днешен Средец) и Бургас. Когато Карабунарска река е прииждала, единствено той е смеел да преминава реката с каруцата си през брод. Така Аврамовият мост се превръща не само в реален географски обект, но и в символ на паметта, човешката доброта и връзката между поколенията.
Истината за създаването на романа разкри поетът Румен Леонидов – пръв читател, коректив и критик на „Аврамовият мост“. Той разказа как първоначалният замисъл се е родил от кратък текст, публикуван преди години във вестникарска рубрика, а впоследствие е прераснал в мащабна семейна сага , проследяваща живота на няколко поколения и преплитаща личните истории с историята на Бургаския край.

Но „Аврамовият мост“ надхвърля рамките на семейната история и се превръща в разказ за човешките избори, любовта, дълга и принадлежността – книга за толерантността, за правото на личен избор и за невидимите връзки между поколенията. Читателят не просто се запознава с историята на един род, а открива в героите частица от собствените си търсения, съмнения и мечти.
Не е случайно, че премиерата на тази книга се състоя именно в Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“ – пространство, изпълнено с духовност, памет и културна енергия, подчерта директорът на галерията Андрей Янев.
Емоционален контрапункт на разказаните истории добавиха музикалните изпълнения на пианистката Милена Коларова, Ивайла Горанова от вокално студио „Сезони“, с ръководител Кина Христова и предизвикалото бурни аплодисменти изпълнение на китарния ансамбъл при Националното училище за музикални и сценични изкуства „Проф. Панчо Владигеров“ – Бургас. Младите музиканти Александър Стайков, Огнян Огнянов, Сирма-Мария Щерева, Марк Денев, Димитър Рачев, Теодор Петков и техният ръководител Симона Маринова превърнаха литературната премиера в истински празник на изкуството.
Между словото, изобразителното изкуство и музиката бе изграден още един символичен мост – между различните поколения творци и паметта, която ни съхранява и ни дава свобода да следваме собствения си път, независимо от времето, в което живеем.
„Аврамовият мост“ е третата книга на Вивиана Асса след „Любовни убийства“ и отличената с наградата „Христо Г. Данов“  книга „Моят шабат“.
Предишна статияЕдна необикновена и две обикновени истории от д-р Георги Лазаров
Следваща статияСедем безпризорни стихотворения от Владимир Луков