Кратки поетични фрагменти от Татяна Явашева,
които задвижват колелото на мислите

Искаше ми се да загърбя словесния лаконизъм, но думите сами избраха тесните обувки, за да се усеща кога им е широко на мислите. Непощадени от стиха, да надзърнем през тънкия процеп на словото.

Както пътят напред е различен, тъй и новите стихове не са същите. Този цикъл от стихотворения създадох за антологията „Тринайсет” на 13 поети журналисти. В него има вътрешна свързаност чрез повторението на думи и образи –  така поглеждам от друг ъгъл и виждам нов хоризонт. Отвъд онази привидна леност, присъща на мълчанието. Един „страничен поглед” определи тези свръхкратки стихотворения като откраднати моменти. Да, липсва словесният разкош. Малко думи, колкото да задвижат колелото на мислите ни…

 

Сила

Три думи само,

но една от тях

съсича.

 

Изкуството на оцеляването

От безкрайната бездна

на бездушието изплуват

само най-силните думи.

 

Отражение

 Времето е

сянка

на момиче.


Диря

Сянката е само

знак, че някой

хвърля светлина.

 

Орач

 Заравя светлина

в браздите, за да

прогледнат семената.

 

Сеитба

Кое ли семе

ще поникне

и в кое ще

бъдеш ти.

Ти и аз

 

Диханието ни

поддържа жив

живота на вселената.

 

Взрив

 Думите почиват в безразличие.

Но разбудени от някой алхимик

може да взривят вселени.

 

Антиквариат

След нас остават предмети,

които не сме убили,

думи с неръждиво острие и

случайни знаци в паметта.

 

 Процепи

Разрушението прониква през

всяка пора и във всяка клетка,

във всяка пролука се настанява

и така превзема световете.

 

Два свята

 Самотна снежинка долита.

Горе Господ е изпуснал

един миг от нетрайността.

 

Писмо

Белите букви

на Бога върху

черната пръст.

 

Почерк

 Когато неотложностите

свършат, ще разчетеш

драскулките в наредата

на своята същност.

 

Кръгозор

 Съдбата върти на пръста си

живота и в този

монотонен ритъм

хората създали колелото.

 

Порядък

В безкрая

толкоз много

краища.

 

Тайнство

 В зрънце малко

краят и безкраят

са в едно събрани.

 

 Меридиани

 Миналото се окопава

надълбоко и все по-далеч

от неочертаното бъдеще.

 

Старост

Свят, в който

миналото въздиша,

а бъдещето е

късогледо.

 

Маска

 Времето неусетно

ще ме превръща

в някой, който

отвън не съм аз.

 

И нещо ново след „Тринайсет”:

 

Нагоре

Хвърляш думи

в голямата люпилня на мрежата

И чакаш

Какво ли може да произлезе

от тези бездушни букви

между които веригите на времето

са без катинар

Този хаотичен свят

не поражда неустоими желания

За миг облакът заличава всичко

когато някой натисне Изтрий

И тогава какво

Какво ли ще остане

Щом с такава лекота пилееш смисъл

Пробито е твоето сито

Спри Има толкова много думи

Но само някои покоряват върхове

С тях да вървим нагоре