Кратки поетични фрагменти от Татяна Явашева,
които задвижват колелото на мислите
Искаше ми се да загърбя словесния лаконизъм, но думите сами избраха тесните обувки, за да се усеща кога им е широко на мислите. Непощадени от стиха, да надзърнем през тънкия процеп на словото.
Както пътят напред е различен, тъй и новите стихове не са същите. Този цикъл от стихотворения създадох за антологията „Тринайсет” на 13 поети журналисти. В него има вътрешна свързаност чрез повторението на думи и образи – така поглеждам от друг ъгъл и виждам нов хоризонт. Отвъд онази привидна леност, присъща на мълчанието. Един „страничен поглед” определи тези свръхкратки стихотворения като откраднати моменти. Да, липсва словесният разкош. Малко думи, колкото да задвижат колелото на мислите ни…
Сила
Три думи само,
но една от тях
съсича.
Изкуството на оцеляването
От безкрайната бездна
на бездушието изплуват
само най-силните думи.
Отражение
Времето е
сянка
на момиче.
Диря
Сянката е само
знак, че някой
хвърля светлина.
Орач
Заравя светлина
в браздите, за да
прогледнат семената.
Сеитба
Кое ли семе
ще поникне
и в кое ще
бъдеш ти.
