ТОЗИ НЕВЕРОЯТЕН СИМЕОН ЯНЕВ!

ТОЗИ НЕВЕРОЯТЕН СИМЕОН ЯНЕВ!
ИЛИ ЗА „ 1876. ПРИПИСКИ КЪМ ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ВЪСТАНИЯ“
ОТ ПРОФ. ДФН СИМЕОН ЯНЕВ

В разгара на честванията по случай 150-тата годишнина от избухването на Априлското въстание, ден след отбелязването на храбростта на българската армия  – Гергьовден, а именно на 07. 06. 2026 г. от 18 ч. в аулата на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ бе представена последната засега книга на писателя, теоретика, публициста, есеиста, литературния историк, многоликия проф. дфн Симеон Янев. Фразата, която използвах за да озаглавя настоящия отзив, бе произнесена в края на събитието от издателя – господин Христо Ковачев, който е реализирал със „Златен змей“ вече 1000 тома. И мисля си, особено е сполучлива. Невероятно е почти на 85 да имаш знаково присъствие в националния литературен живот и да продължаваш да си сред имената, съставящи елитарния слой и на литературоведската наука, но и на публицистичния жанр. И тук иде въпросът: що е то приписки? Ще отговоря по николагеоргиевски: а що е то записки?

Водещ на представянето бе самоотверженият радетел за литературата у нас Румен Леонидов, който също е широкоспектърен: поет, преводач, издател, журналист, общественик. Той определи луксозния том като „скръбна книга, представяща изключителен дух и гениален автор, който обновява „Записките…“ на Захарий Стоянов. Тези поетично-публицистични, романтично-реалистични реплики съставят своеобразен Нов завет на българската историчност. Страданието на нашия народ наподобява на страданието на Иисус на кръста. Водещите теми са страданието и пораждащото, идещото от него състрадание“. Р. Леонидов изтъкна дълголетното писане на тази книга: започната преди половин век, във връзка със стогодишнината от Априлската епопея. И тогава (1876) и сега (2026) С. Янев е еднакво дързък и смел, за да се противопостави на статуквото, разглеждащо историческото събитие като едва ли не трагедия, изхождайки от неговия драматичен погром. И вчера, и днес С. Янев обаче защитава своята теза, че това е най-значимото и най-българското дело в протежение на 150 години. Събиращо у себе си най-грандиозните българи: Ботев, Бенковски, Волов, Ц. Дюстабанов, П. Бобев, Стойчо Манастирски, Кочо, Каблешков… Не, тези българи няма как да докарат нещата до крах! Те постигат апотеоз на свободолюбието. Те са зенита на идеята за не-роб. Те скъсват оковите на роба. А Гаврил Хълтев така нахълтва в съзнанието и в сърцата на обикновените селяни, че те достигнали до опиянението на един народ, изживяват българската голгота: разпъвайки сами себе си, подобно на Христа, на кръста, нужен за постигането на свободата. Тези велики българи не са просто национални герои – нека припомним: „днес ние не вярваме във герои//ни чужди, ни свои“ – те са постигнали статуса и статута на национални светци-мъченици. По своята самопожертвувателна смърт се досягат до ореола на Левски и в техният (без)смъртен жест можем да провидим неговото само-обесване. Своето експозе Р. Леонидов завърши страстно и пламенно: „Това е книга, която пали, но и която плаши, без да е некролог, тя се превръща в Откровение“.

По-подробен анализ на самата Новозаветна Библия (Р. Леонидов) представи доц. Георги Цанков – един от виртуозите на критическата рецепция през последните години. Също така отличен познавач на творческия облик на С. Янев. Преди две години именно той запозна читателската публика с уникалната за/в нашия литературен живот „Ботевиада“, част от която е вплетена и в настоящите „1876 Приписки…“. Литературният историк Г. Цанков сподели, че пред нас е книгата на „един от големите съвременни мислители и писатели, който поставя точна диагноза на българската свяст“. Литературоведът доц. Г. Цанков сравни „1876 Приписки…“ с епическия роман „Биография на мъртвия век“ където чрез фигурата на Йордан Йовков се поставят важните и днес идентификационни въпроси: кои сме ние, какви сме ние и защо сме такива. Уточни, че заглавието на книгата е щастливо откритие на акад. Иван Радев отпреди малко повече от две десетилетия. Своето емоционално говорене доц. Г. Цанков направи полемично: „Това не са захаросани речи по парадите, на които сме се наслушали, дори и в днешния ден. Това са психографии: реконструиране на част от живота, не откъм външната (не откъм показната), а откъм психическата му страна. Така се постига една специфична рефлексия на човека, насочила погледа и към съвременните българи. Извън всякакви политкоректности, които са реален опит за прикриване на истината, се осъществява духовното надмогване на човека. Постига се саморазбиране и разбиране на другия. Това се чете като роман. Като голям роман, в който действат живи хора! Тази книга има за цел да обясни „Записки по българските въстания“, като най-важната констатация е, че психическото робство е същностната болест, породила се в следствие от физическото поробване. Проблемът на вчерашните и днешните българи е робското начало, а оттам – робското мислене, робското поведение, водещи до склонността към завист, егоизъм, а оттам пък стремглаво пропадайки в бездната на предателството, кодирано по блестящо-срамен начин в „Петкото – един нравствен феномен“. По-нататък доц. Г. Цанков се спря на отделни епизоди: есето-портрет на Цанко Дюстабанов и утвърждаването на неговия неочакван характер. Еволюционизмът на българските апостоли се състои именно в тази неочакваност и невероятност на характерите: те създават силата на българския дух. Следващ незабравим образ е този на Петър Бонев, който дори физически прилича на Левски и също като него умее да увлича и превръща в жертви всички останали. А най-вече – себе си. Зловещите жертви са най-странното, но и най-скъпото в Априлското въстание. Като последовател на Граф Монте Кристо е припознат Тодор Каблешков, който е и първият преводач на Дюма у нас, повярвал си, че ще освободи сам България! Няма как покрай Ботев да не се възкреси и споменът за Киро Тулешков. Това Въстание е дълбоко българско, противоречиво, даващо тъжния облик на днешните българи: разединени, поразени в нравствената си тъкан. Точно такива можем да се видим. И С. Янев не го спестява, тъгува, проплаква, но не го укрива, а го разкрива по невероятен начин. И точно  прави „1876 Приписки към…“ „дълбока книга, която ранява, но и която ни прави повече българи“.

Можехме да чуем откъси из разтърсващите страници на отделни глави, поднесени с изключителна прецизност и вживяване от режисьорката Теодора-Косара Попова. А в заключение Р. Леонидов сподели: „Тази книга не се чете, тя се преживява“. Така проф. С. Янев за пореден път показа и доказа, че живее чрез и със словото, ама онова Слово, градящо Откровение. За народа си. И за пред Господа. Но и създаващо от нас човеци, умеещи да състрадават на чуждата болка, можещи да дарят обич и утеха.

Петър Михайлов