Яростен български патриот, Джинот вярва, че българите са потомци на древните траки и илири и неведнъж изповядва своята народностна принадлежност:
Нека служим роду моему, ако е и за крива Бога. Не е честно мене Болгарину да отчаявам и да вракям зло за зло. Болгарин прави и верни и благородни човек, Болгарин е любитель всякое добро, Болгарин е срамота да се отричува от своя род и язык, той Болгарин, който родо свой си хули името му е ни ден ни нощ. Аз сам Болгарин, плачем за нашите изгубени болгаре, които са во Долна Мисия, затова сдолжни сме да ся жертвуваме за бракята наши пресладкии болгари. многоревностнии
Аз оживуейки, и живим, като се услаждавам, гледая народът наш пресладкий, и ради това не мя остава неговата доброта да будем лукав. И ако ме пита някой — школски человек ли си, или болгарин? Аз полноответам: болгарин съм. Че не е честно на моето славяно-болгарство да творам зло и лукавство, прави болгарин не лажи, не завидуе, не денгубуе, не лицемерствуе, не блудуе, за печена кокошка верата не разменуе. Болгарин е производан от Бог, Болгаря река — богатата река или -ри, а прилагателно неправилно степенно: болий, болший, вишший, величайший. Поистина, нема по-величество от болгарин — болгарин чрезмерно ради, оре, сее, торгуе, воинствуе, верност има, гостолюбие, страх божий, почитание своего царя и всичко, колкото що е узаконено Богу и царю.
Юрдан х. Константинов – Джинот
„Сновидение или истинословие“, публикувано във в-к „Цариградски вестник“, Цариград, 8. IX. 1851 година
Големият български възрожденец от Велес Йордан Хаджиконстантинов Джинот размишлява над българщината в тази своя статия публикувана в далечната 1851 година:
„Размишляюще аз на всякоя вечер ради нашето славяно-болгарство, на кой ли начин има да ся пробуди от сонът Варухов и да се отплете от клончето Гордиево и да не е смотано во лабиринтът на самолюбието, ми се занесе свестта и заспах. Току абие се яви святий Евтимий, Патриарх Търновский, който държеше един свиток кожана книга и рече ми: „Учител си, не от човеци наименован, но от Бога, затова должност имаш божествено да се владаш и да пишеш без човекоугодие за нашето болгарство.”“
„МОЛИТВА
Господи, Боже сил и всемогущий творче! Аз много бедний българин, аз, черв недостойний, който се препознавам да сум нищо, молим тя, българите мои повели като твоя милост, помилуй ги! Молим тя — просвяти ги, научи ги, устрой ги, умудри ги! Не щем да им пишеш грех, защо они се невинни, незнанието е виновно.“
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр от Бибиотека Струмски
Йордан Хаджиконстантинов е роден през 1818 година в град Велес в семейството на клисар. Първоначално учи в местното килийно училище при даскал Митре Българмицев. По-късно продължава образованието си в Самоков при Николай Тонджоров до 1835 година. След това учи в гръцко училище в Солун, където изучава Ланкастърската метода. Преподава като частен, а след това като общински учител в родния си град в периода 1837 – 1848 година.
По онова време пропагандира необходимостта от новобългарска просвета в македонските земи и влиза в остър конфликт с местното гръцко духовенство. Между 1848 и 1853 година е учител в българското училище в Скопие. Отстранен е от общинското училище поради конфликтите му с митрополита на Скопие Йоаким Скопски. През 1854 година преподава в Тетово, а между 1858 и 1860 година преподава в гр. Прилеп.
При посещението на великия везир във Велес през 1861 година пелагонийският владика Венедикт обвинява Йордан Хаджиконстантинов – Джинот, че е сръбски агент и че съхранява в библиотеката си книги и вестници, публикувани от Георги Раковски. В резултат Джинот e заточен в Айдън, Мала Азия, а при изтезанията по пътя изгубва едното си око, поради което получава прякора Джинот.
Oсвободен след застъпничеството на цариградските български първенци, той се завръща във Велес през 1863 година и се отдава изцяло на просветна дейност. Между 1869 и 1870 година отново е български преподавател в Скопие, а после и във Велес.
През 1850-те години Йордан Хаджиконстантинов – Джинот влиза в близки контакти със Сръбското дружество за словесност в Белград (бъдещата Сръбска академия на науките и изкуствата) и публикува в „Гласника“ (списанието на Дружеството) материали за българската средновековна история и литература.
Така например на 23 януари 1854 година изпраща от Скопие в Белград препис от т.нар. „Разказ за възстановяването на Българската патриаршия през 1235 година“, който до онзи момент изобщо не е познат на науката – текстът е отпечатан в т. VII на „Гласника“ през 1855 г. Йордан Хаджиконстантинов също така открива и публикува за пръв път (в т. VIII на „Гласника“ през 1856 г.) неизвестното дотогава старобългарско произведение от XII в. „Солунска легенда“ (или „Слово на Кирил Философ как покръсти българите“).
Сътрудничи също на „Български книжици“ (1859) и на вестник „Македония“ (1869). Неговите публикации в „Цариградски вестник“ съдържат най-разнообразна информация за историята, фолклора и географията на македонските земи и за просветното дело и църковните дела на македонските българи.
Йордан Хаджиконстантинов – Джинот е умира на 29 август 1882 година в родния си град. Погребан е в двора на църквата „Свети Спас“. На Джинот са наименувани театърът (Център за сценични изкуства) във Велес и други обекти. Негова статуя е издигната на Моста на изкуствата в Скопие.
У София нема ни поменик, ни паметник. В България е национално неизестен.
