Мои приятели се тревожат, че утре ще спечелят левите, а не десните и се чудя, как успяват да различат левия от десния политически кретенизъм? Понеже ни направиха кривогледи, някои политически кретени се позиционираха в центъра и ни махат с ръка, за да ги фокусираме, разчитайки на кривогледството ни.
Всеки танцуващ пред погледа ви кретен, кандидат за вашето доверие, трябва да бъде изолиран, независимо от мястото му в политическия спектър! Особено онзи кретен, който се опитва да играе в центъра, за да му подавате пасове отляво и отдясно. Най-важното е, до властта да не се докопат отново онези, които превърнаха всички нас в заложници на управленската им немощ, а лъжата и далаверата в обществено приемлив манталитет.
Демокрацията има работещ инструмент, който лишава провалилите се политици от достъп до управление. Този инструмент трябва да бъде почистен от праха и да го употребим като мислещи човешки същества, а не като буриданово магаре между две купи сено. Имаме нужда от 121 депутатски места, за да осъществим промяната, която се бави като акъла на българина, дето все идва по-късно. Не си спомням в българския парламент някога да е имало единно народолюбиво мнозинство от 121 депутати, което да мисли за неволите на народа. Няма толкова много разум в една черепна кутия, в която дрънчат монети, но надеждата на българите и без това отдавна умря като коронавирус в карантина. По-лошо няма да стане. Най-лошото вече се случи. Управляваха ни кретенизирани мерзавци, които изнесоха в чужбина надеждите ни, а техните запазиха в банковите трезори.
Когато България си отива, нямаме право да оставяме на власт политици, които не са доказали, че мислят за вас, за вашите семейства и обществото ни. Иначе, ще живеят с мисълта за безнаказаност. Това са правилата на играта.
Утре картите се раздават отново. Стига са вадили от ръкава фалшиво тесте. Стига са ни били по няколко пъти дузпа, докато ни оплетат в мрежата. След като ни отнеха бъдещето ни лишиха и от разум! Време е да се върнем към Имануел Кант.
Това, което ни остана, е България и последните остатъци от един беден, болен и обезверен народ, с подчинено, физически и ментално зависимо „мнозинство“, което избира себеподобни, а очаква промяна.
Само чудо може да ни спаси, но чудесата се случват. Поне можем да помечтаем за тях. Имаме само 24 часа на разположение да превърнем мечтата в действителност или поне да се опитаме.
Моментът, в който се намираме, ми напомня за сивите гъски на Конрад Лоренц, Нобелов лауреат по медицина от 1972 година, който доказа, че при излюпването си, новородените гъски тръгват след този, който са видели първи. Конрад Лоренц нарече това поведение „отпечатване“ (imprinting“). Ако новоизлюпените гъски не видят майка си в първите 30 часа, те не я разпознават, не я „запечатват“, и тръгват след всеки, който ги повика и поведе. Така цял народ може да тръгне по грешния път, по който го поведе онзи, който първи го „осинови“.
Стига сме се държали като гъските на Лоренц!
Време е да прогледнем и да осъзнаем, че сред“гъските“, които следвахме до днес, не е нашата майка. Да се върнем към първите 30 часа и да потърсим онези, които биха се погрижили за съдбата ни с отговорността на родители.
Част от текста по-долу се появи на моята стена преди няколко месеца. После го превърнах в предисловие на юнския брой на INSPIRO като метафора на общата деморализация на обществото и безпросветното, авторитарно и кражбарско управление на държавата в последните десетилетия, които достигнаха своята кулминация в последните години с подкрепата на „опозиционните“ партньори на управляващите. Така задружно изградиха корупционна система, която от „усещане за корупция“ се трансформира в пладнешки грабеж. Ако перифразирам Ницше, в този текст има срамни истини, но ви ги споделям така, че в крайна сметка да ви спестя в грозотата.
INSPIRO-BG.COM
За покварата и надеждите
