Опит за спасение

Aнтон Баев

Опит за спасение

Пълната зала в Дома на киното изгледа тази вечер притихнала великолепния документален филм на Коста Биков „Опит за мълчание“ (1996) с кадри от филми по сценарии на Константин Павлов и близо едночасов рецитал на самия поет, по-голямата част от който е от Аполония, ако не се лъжа, през далечната 1988 или 9-та, и инкриминирана от тогавашните служби, но все пак неизгорена.

Чу разказа на режисьора за работата върху филма със самия Константин Павлов, който го е гледал и одобрил вече след получения инсулт и физическото онемяване. Така гласът му е спасен.

Чу чудесния рецитал на Руси Чанев и Валентин Ганев по архиви и стихове на Константин Павлов, архивите още не са публикувани в книга. Втори опит за спасение.

Чу намеренията на фондация „Константин Павлов“, която е в обществена полза, за издаване на творчеството на най-значимия ни поет, мислител, сценарист, драматург и може би единственият дисидент в „чистия му вид“ сред литераторите ни от 50-те години на ХХ в. та до днес. Трети опит за спасение.

Не чу двете единствени наследнички на Константин Павлов – дъщеря му Донка и внучката му Неда, които до последно се лутаха сред хората и буквално минута преди лампите да изгаснат, заеха местата си на първия ред в киното. Но не станаха от там, не взеха микрофона, не излязоха на сцена. Точно както би направил Константин Павлов.

Иван Цанев е носителят на наградата за поезия „Константин Павлов“, която е чудесна пластика с подписа на поета, след като получава инсулт. Двете дами и „петимата старци“ от фондацията уцелиха в избора.

Залата не чу самия Иван Цанев поради заболяване, по пък Ивайла Александрова прочете това, което имал да каже – притеснения си спомен от опита му да включи Константин Павлов в антология на априлските поети на сп. Пламък навремето. Пореден опит за спасение. Разбира се, несполучлив тогава, или донякъде все пак, понеже от откъса от поемата, която К.П. му дал, останало едно малко парченце в списанието. Сигурно затова и Константин Павлов е писал Безкрайната си поема на откъси, кой знае, да не затруднява цензурата.

Така в общи линии съм си представял опита за спасяване от забрава и употреба на този най-значим в посока модерност и изпреварване на хронотопа български поет. Дано спасяването продължи!

Имаше и три „Персифедрона“ (режисьора Иван Павлов, актьора Валентин Ганев и поета Румен Леонидов), но нека и други разкажат, „извинявам се за многословието“ (по К.П.)

Крум Филипов