Неда Антонова за Васил Лъвский
ОБРАЗЪТ НА НАШАТА ВЕЧНОСТ
Попитаха ме: ”С какви думи може да бъде описан Апостола?”
Да опишеш Васил Левски е все едно да разкажеш вечността.
Ние всички, докато сме живи, пребиваваме в нея,
но никой не може да я обгръне с поглед, ни да я побере във формула.
И с Левски е така.
Той е духовен връстник на вековете и мисловен
съвременник на всички поколения. Неговите идеали
за свободата като най-висше човешко благо,
за равенството пред закона, за ненамеса на други държави
и сили във вътрешните български работи, за етническа
толерантност, братство между народи и човеци
са онези кристални лъчи, които векове,
преди той да се роди, са озарявали човешкия дух.
Левски е свидетел на Времената.
И той може да бъде описан само чрез дела –
неговите и на историята от неговото време.
Той е живял в общество пъстро и поляризирано
почти като това, в което ние днес живеем. И тогава,
както и сега е имало бедни и богати, ратаи
и чорбаджии, грамотни и неграмотни, духовни
и политически аргати, предатели и родолюбци,
интелигентни и полуинтелигенти…
С провиденческия си взор той е успял да раздипли
гънките на това общество и да проникне в неговата
сърцевина, там, където се съхранява святото зърно,
наречено народ.
И храбро да положи върху плещите на този народ
всичките свои упования.
Левски не е импулсивен романтик като не по-малко
великия Ботев. Той е мислител, стратег и тактик,
той вижда делото в неговата цялост и в най-малките
му подробности. С помощта пак на народа той изгражда
своята тайна държава в границите на явната –
комитетска държава със свои поданици, с полиция,
бюджет, устав и привременно правителство.
Апостолът нееднократно е отричал необходимостта
външни сили да подпомагат българското освобождение,
защото е вярвал във все още не проявената мощ на народа…
Откъде такава увереност в силите на неговите
единоплеменници?! Коя друга балканска нация
от по-раноосвободилите се наши съседи е тръгвала
на оръжие срещу империята, разчитайки само
на собствените си сили?!
Дяконът е знаел, че империи гинат и се въздигат,
правителства идват и си отиват, партии яхват властта,
а после падат от коня… но народът остава. Остава!
Единствено той.
Защото е вечен.
Това е великото послание на делото и личността
на Апостола! Затова Левски е сияйният образ
на нашата вечност! Пратеник на бъдещето!
Мечтата на всеки българин за себе си.
