Retorno eterno
На брат ми Стефан
Аз знам, че трябва да отида там
Но не сега се моля, не сегa
Аз знам че хубаво e още и магично
Вечна светлина разлива звездните простори
И пръска цветове и пада златен дъжд
И нека да е после
Аз утре трябва да обърна вятъра
И да обръсна облаци
И искам слънцето да свети
Така обичам аз деня
И трябва да си купя мелници
И трябва да си купя празници
Цигари трябва да си купя
Монети трябва да си купя
Живота трябва да си купя
Но не сега и нека да е после
Сега ще се разходя бос
По авенида Паулиста
Ах колко хубаво е там
Особено, когато е неделя
Паради
маскаради
се прескачат
Ухае на кафета с кроасани
Весели момичета
Играят Пепеляшки с други приказки
И клоуните тичат и кикотят се
С безумните усмивки на живота
Смешни фойерверки
Дъжд от портокали
Рози и магнолии
Животът диша цветен въздух
И знам че трябва да отида
Но не сега
Ми липсва копчето от дънковата риза
Ми липсва шапката и папийонката
Ми липсва целият живот
Аз знам че трябва
Да се срещна пак с морето
И да изплувам неговия изгрев
някои ще кажат че е залез
но сбъркали са тази философия
Аз няма да отида там
Защото вече съм възвърнал
сянката на лунната пътека в Убатуба
пристанището на пиратите
Войвода ли хайдутин ли
Все тая
И светло е и е
Божествено
Ноктюрно
Понякога нощем луната ми идва на гости
самотна вълшебна неканена в моята стая
не говорим не пием просто си правим компания
по късните доби изчезва отива си просто
Не разбрах защо безпричинно има нужда от мен
Но тревожно ми липсва когато се скрие в небето
Като всичките мои приятели ден подир ден
Които изчезват където където където
Като всички красиви момичета вече не зная
Колко от тях съм забравил и колко обичал
Луната бавно съблича моята стая
прегръща ме дълго и безпричинно
Аз се гмуркам във нейната светла магична пътека
Моят път без посока е някакъв ад за безсмъртие
Дали ще е бездна дали ще е звездно
Не зная
Луната идва отново в моята стая
Тук съм
и там съм
просто си плувам в безкрая
ЗАЛИВ НА ПИРАТИТЕ
Обичам океана
мокър
и просторен .
Водораслите –
разхвърляни рибарски мрежи
са плетените кошници на времето.
Кораловите графики обичам ,
те хвърлят своите пейжажи
хайвер на риби неродени.
Обичам гъдела на окена
от миди и седефи –
те са тайните ,
стаени
в безпаметните дни на ветровете
Обичам бурите на океана.
Бурите обичам,
заливащи ме с блясъка на стриди-
смокините солена страст .
Обичам океана,
мириса му на парфюм от дълъг бриз ,
очите му обичам,
очите на горгоната –
изплъзващи се като слънчев лъч
преди да се удавят
Дъното на океана е душата ни
в която плуват минали вълнения
и всички дълги бъдещи мълчания
След нас остават
скърцащите кораби
Фантоми
Извадки от ръждиво бъдеще
на вехтите столетия
щастливи че пътуват още,
в оазиса на бащиния дом
Но сенки са ,
Дори не призраци,
Смъртта ли ?
Тя не е пристанище
на осмата вълна
Само влюбените знаят-
С деветата започва всичко ….
НОЩНО БДЕНИЕ В КАРАГУАТАТУБА
Посрещахме и залези и изгреви
Горяха факели и свещи
нощите превръщаха се в дни
дните се омайваха от нощите
и никой не усети мрака
а мракът беше светлина ,
забулена от сянката на слънцето .
Сега когато всичко изгоря
и финно изтърколи ни лунната
към пристана оттатък и нататък,
мракът се запали
като факел .
Но ние вече бяхме ослепели ….
Метафизика
Обичам те мой живот
като праскова пълна с нектар
като нар
като ягода
като риба тон с печени кестени
като суров картов.
Всяко начало си има край
всеки край си има начало
но не помня нищо от въртележката
Между обичта и обидите .
Между планетите и слънцестоенето .
Между мен и птеродактилите
Само една нишка ни дели –
дрисък от птици върху главите ни
Според философите и теолозите
от едната до другата
чаша вино
Времето не спирало
Атеистично
Още утре
Не се притеснявайте
Още утре ще си отида
Но тази смърт не е само за мен
Още утре ще удари камбаната
Като швейцарски часовник
Един ден
няколко дни
Години или векове
Все някога
Ще обърна тази планета
Ще издухам излишните подозрения
Ще създам от кал
Всички Господи
господари
И светлината която ни е отнета
Ще бъде тяхната тъмница
Може би ще търкалят камъни
докато ние грешните
отпиваме мъката
Проклинаме себе си
И благославяме нищото
Дрямката
Понякога сънувам че живея
Понякога живея във съня си
Отвъд чертата или по средата
Как да продължа нататък
щом всеки сън е сладък мой живот
и всеки спомен
тръпка
чувство
стих
е миг
От вечния живот и неговата сянка
избирам аз една безсмъртна дрямка
Джунглата
Това място не ми е познато
Изглежда опасно
гъсто или космато
насекомо с една безкрайно отворена уста
Аз бягам и бягам
Търся вода търся извор търся спасение .
Добре е че има палми
Ветрила за моята сянка.
Джунглата издава опасни звуци
По опасни от небитието,
По мрачни от тарарим -тарарам
Един индианец ми срещна
-сбъркал си пътя , момче
и хвърли томахавката .
Рай ли беше или ад
не мога да си спомня
но свирят гайди във очите ми
Михаил Кръстанов, писател и журналист, е роден в София. Завършил е българска филология в Софийския университет „Климент Охридски”. Член на Сдружението на българските писатели, член на Европейската асоциация на журналистите със седалище Брюксел. Работил е като редактор в Издателска къща „Феномен”, Информационна система „Оферти”, Информационна агенция „Балкан”. Автор на поетични и прозаични текстове и литературно критически материали, печатани в почти всички централни литературни издания. Носител и лауреат на редица поетични награди като конкурса за студентска поезия „Академика-90″, „Веселин Ханчев” – Стара Загора, награди от поетични конкурси в Русе, Кърджали, Шумен. През 1997 г. първата му поетична книга, „Кръстоносец” печели наградата за дебютна книга „Южна Пролет”- Хасково. Автор на 2 поетични книги, пиеса и сборници с разкази, подготвени за печат в Бразилия. Превеждан на португалски и немски език. От 2002 г. работи като преподавател по западноевропейска литература в университет Кларинтиано, щата Сао Пауло. Основател на първото българско училище в Южна Америка, Сао Пауло. Създател на поетичната рубрика „Красива България – страна на поети” в списание „Espaso Horizonte”, където се представят творчеството на съвременни български автори.
