„Мопсът на Вазов”, сборник с кратки прози от Владислав Христов

Владислав Христов, утвърден автор на хайку със световно признание, фотограф и журналист, събира в „Мопсът на Вазов” свои лаконични прозаични творби („Кратки прози“), писани през различни години и с различна насоченост. Любопитното е, че подредени едно до друго в общо книжно тяло, те придобиват оригинална цялост, придават обем на художественото му мислене и започват да функционират като негов духовен автопортрет. Разкриват необичайната чувствителност на един съвременен човек, рефлектиращ болезнено върху случващото се в света около нас и в света вътре в нас – рефлексия, провокирана и съпътствана от (само)ирония, изненадващи послания, вдъхновени метафорични образи, неочаквано подсказващи как проблемът да бъде трансформиран в решение и препотвърждаващи по този начин предназначението на самата литература: да умиротворява, да облагородява, да бъде пътеводител в духовния ни живот.

Текстовете са организирани в две части, всяка от които е подразделена на тематични рубрики, а жанровите измерения експлоатират оптимално всички разновидности на миниатюрата: от разказ (short story), есе, импресия, спомен, басня до сентенция, слоган и афоризъм. Следва да се отбележи прецизната и усърдна дискурсна работа на Христов: българската езикова фактура на тези текстове е изискана, висока дори когато пре(съз)дава ниски (битови) теми и диалози, наблюдават се каламбурни и тавтологични експерименти, разширяващи смисловия обхват на имплицитните сюжети и теми.

Смея да твърдя, че едно от най-приносните постижения на „Мопсът на Вазов“ е в заявената богата литературна култура на автора (с неизбежните реминисценции, алюзии и паралели от наши и чужди автори и произведения), както и надграждането на българската повествователна традиция, водеща началото си още от кратката публицистична проза на Ботев.

проф. д-р Людмил Димитров

Из „Цитати”

Братя Карамазови

“Твърде характерна особеност на житните растения е,

че освен главното стъбло те могат да образуват

допълнителни стъбла, наречени още – братя. С това

размножителният коефициент на растението рязко се

увеличава. Процесът на образуването на братя се на-

рича братене. Всеки брат образува над повърхността

на почвата стъбло, листа и класове, а под нея – т. нар.

вторични корени. Новите братя изникват от пъпките

за странично разклоняване, които се формират във

възела на братене. Самият възел представлява изве-

стно удебеляване на стъблото, разположено на някол-

ко сантиметра под повърхността на почвата, съставе-

но от силно скъсени подземни възли и междувъзлия.

За всеки възел е заловен лист, в основата на който

има пъпка. Петурите на тези листа излизат над

повърхността на почвата и образуват листната розет-

ка в началото на развитието на растенията. От разви-

тието на тези пъпки, наречени странични за разлика

от връхната пъпка на централното стъбло, се форми-

рат новите стъбла, или братя. Броят на братята е

твърде различен при отделните видове и сортове жит-

ни култури и зависи от условията на тяхното отглеж-

дане. Най-често зимните житни растения формират от

2–3 до 5–6 братя, а пролетните – по-малко. Братенето

е важно средство за саморегулиране на гъстотата на

посева. Не всички появили се братя обаче дават кла-

сове или метлици със зърна. Тези братя, които не да-

ват зърно, се наричат непродуктивни. Прието е бра-

тимостта да се дели на обща, при която се отчитат всич-

ките появили се братя, и продуктивна – при която се

отчитат братята, от които се получава зърно.” Сега

разбрахте ли откъде Ф. М. Достоевски е взел сюжета

за “Братя Карамазови”?

Из „Коани”

Разговор между пазачите на храма в Киото

– Чуваш ли щурците?! – Не! Какви щурци през зима-

та?! – Ти съвсем си оглушал!

Коан за възрастта

– Остарях вече… – промърморил столетникът. – Не

се оплаквай, хлапе! – отговорил му хилядолетният дъб.

Коан за правотата

– Няма прави… – казал по време на един разгорещен

спор седящият дзен учител на седящите дзен ученици.

Коан за съня

След вечеря учителят събрал учениците си и им задал

следната загадка: – Кой от вас тази нощ ще бъде уха-

пан от комар? – Минали няколко часа в безплодни спо-

рове и опити да бъде намерен смисълът на задачата. В

един момент учителят заявил: – Достатъчно! Време е

за сън! На сутринта ще ви дам отговора.

Коан за коаните

– Пазете се от коаните, те са опасно нещо, водят до

пристрастяване! – казал след закуска учителят на уче-

ниците си, после добавил: – Както обикновено, по

програма до края на деня ще разучавате коани.