ПЪРВА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ – СОФИЯ
Беше елитна софийска гимназия. Такава беше и II мъжка, а по тях и III мъжка на Пиротска. Втора мъжка беше зад казармите на Шести полк, сега е на Витошка и Пенчо Славейков. По мое време в София имаше само седем мъжки и шест девически гимназии, сега са сигурно стотици.
Първа мъжка, на Стара Планина, между Париж, 11 август и Росица беше баш гимназия, от 1879 г., втората в страната след Пловдивската. Голяма работа, оттам имат дипломи Цар Борис III и брат му княз Кирил, да не говорим кои са били преподавателите и директорите, а и кой е учил там.
Престижът на училището още съществуваше. Постъпваше се след завършване на трети прогимназиален клас (сега седми), значи почваш в четвърти и до осми клас. Гимназията тогава не беше задължителна. Имаше три отдела (по желание, но и по успех): реален, полу-класически и класически. Освен етика и логика (какви са тия смешни предмети?) се учеше по избор френски, немски или английски (факултативно можеше и италиански), а в класическия отдел се изучаваше още латински и старогръцки.
Постъпих полу-класически (само латински) в четвърти „б” клас в 1946 година. Имаше чак до „и” клас, в който гимназистите учеха за първи път английски, другите паралелки бяха за френски и немски. Беше турбулентно време: комунистическият Отечествен фронт (О.Ф.) бяха взели властта на 9ти септември 1944, но се разцепиха за по-малко от година след това, образува се т.нар. „О.Ф.Опозиция” – сакън някой да не си помисли, че опозицията е противоотечествена, значи фашистка. Имаше и редовно регистрирана Демократическа партия (старата, на Малинов и Мушанов) начело с Ал. Гиргинов. Бившите отечественофронтовци, „истинските демократи” – се гнусяха и страняха от тях. После Офето ги подгони и ги унищожи всичките, повечето изби наред. Полезните идиоти, по израза на Ленин.
Все пак имаше това, което сега се пробутва като „плурализъм”: две БЗНС-та, опозиционното на Никола Петков и казионното на Ал. Оббов, две социал-демократически партии: БСДП, правителствената на Димитър Нейков и РСДП (о) на Кръстю Пастухов и Коста Лулчев. В нея бяха и д-р Петър Дертлиев и д-р Атанас Москов.
Никола Петков го обесиха през септември 1947 г. Кръстю Пастухов беше удушен в Пазарджийския затвор в 1949 г. Коста Лулчев получи 15 години в 1948 г., дъщеря му Виолина вкараха в затвора за разнасяне на позиви, а по-късно бе интернирана за 10 години. Дертлиев бе осъден на 10 години затвор, а Москов циркулира между затвори и Белене от 1947 до 1953 г.
Искам да кажа, че времената 1945,6,7,8 бяха напрегнати, динамиката им задъхваща и вътре в четири години България се промени неузнаваемо, та и досега. Има ли общо с Първа мъжка гимназия и нейните ученици най-паче? Има и още как.
Като придружаващо явление към описаното вкратце по-горе, плюс зверствата в първите месеци и стотината хиляди убити, вкл. Народния съд, за един младеж като моя милост, фактически, може би и дете, но без съмнение непълнолетен (на 12 годишна възраст на 9 септември 1944 и само на 16 в 1948) – прибавете едно удивително, но не съвсем нетипично политизиране на съвсем ранна възраст – и ще проумеете, може би травмата, която не само аз, но и много мои връстници носим досега. Вулгарно представено – може би тогава изперкахме. Или просто възмъжахме много бързо. Понеже веднага почнаха да ни третират като възрастни фашисти. Затова и 70 години по-късно хич не ме е срам като ме наричат фашист – човек претръпва! Поне знае за какво става дума.
Всяка от политическите групировки имаше младежка секция и организация. Комунистите си имаха РМС (Работнически младежки съюз) – Ремса, земеделците – ЗМС (Земеделски младежки съюз), социалдемократите – ССМ (Съюз на социалистическата младеж). Аз бях в последната. Имаха клонове в университета, в гимназиите и по квартали. Още не се биеха, но се караха и понякога – потупваха.
В Първа мъжка набързо се беше създал учком (ученически комитет) по подобие на О.Ф. , където членуваха ремсисти и земсисти и други безпартийни комунистчета. Имаше и опозиционен ЗМС, а ССМ бе изцяло с опозицията и нямаше правителствен еквивалент.
Още от 1946 комунистите се стараят да обсебят ЦЯЛАТА българска младеж със създаването на КДМ (Комитети на демократичната младеж). Те бяха посмешище, но към края на следващата година се пръкна СНМ (Съюз на народната младеж), който една седмица след смъртта на Георги Димитров на 2 юли 1949 се прекръсти на ДСНМ (Димитровски съюз на народната младеж), а от април 1956 гордо дефилира като ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз) – Комсомол.
До края им в 1990 си останаха като развъдник на комунистически кадри, шпиони и доносници и даже почнаха да ги привличат още като деца – буквално! – пионерска организация „Чавдарче” до 9 г. възраст, носят сини връзки и ДПО (Димитровска пионерска организация) „Септемврийче” (9-14 г.) с червени връзки. Сега хората мъчно си го представят. Кой помни, че семинарията в София бе превърната в Централен пионерски дворец? Казват, че са били 700 000. Нищо чудно и сигурно от 9те милиона българи през 1989 г. поне 7 милиона са минали през сборове, отряди, дружини и съвети. Хитлерюгенд и Балила ряпа да ядат, комунистите ги задминаха във всичко.
Освен да задушат, преследват и затрият конкурентните им организации, главната дейност на СНМ беше вербуването на младежи за бригадите. Бяха измислили какви ли не галиматии: ж.п. линиите Ловеч-Троян, Перник-Волуяк и Самуил-Силистра, Хаинбоаз – Прохода на Републиката, язовирите Ал. Стамболийски и Георги Димитров (там бачкаха и първите концлагеристи), до налудничавия канал Панчарево – Софийско море до Черно море. Малцина си спомнят сега за него.
Към началото на 1950те години някой големец се сетил – пак по съветски тертип: Беломорско-Балтийски канал – че какво му е да се обърнат водите на Искъра, та Дунав да протече до София, там да се получи огромно Софийско море и чрез канал до Струма да се свърже с Бяло море, а после канал до Марица и – Черно море. А и още: понеже Дунав е свързан с Германия, ще се върже и с Балтийско море.
Никаква фантазия, до не много отдавна можеше да се видят надписите Пристанище Павлово. Това е щял да бъде първият етап: Павлово-Панчарево с пристанища Павлово, Красно село-Север, Лозенец, Студентски град, Младост и Панчарево. И д и о т щ и н а!
И копаха бригадири и не само. Чиновници, банкови служители, учители и лекари, студенти и разнообразни чантаджии бачкаха на канала и никой не смее да гъкне. Георги Марков си спомня за този канал и той е работил на него.
Връзката с Първа мъжка? Ето я и нея:
На І мъжка гимназия директорът беше Стефан Знеполски, мракобесник, селски учител, политзатворник, ятак и брат на партизанския командир Денчо Знеполски. С Денчо – за кашмер – се срещнахме в Белене след три години. Sic transit Gloria mundi. Беше бит та пребит от братята си-комунисти. Нито той ме знае, нито аз него, посочиха ми го.
Директорът имаше вече отработено отношение към мен поради дребни спречквания с учители и СНМ-активисти, учкоми и т.н. Три пъти са ме викали в кабинета му за мъмрене и конско. Последния път искаше да дойда с майка ми и я стресна: Вие знаете ли, че вашият син пуши? Майка ми го изгледа и се учуди: Как да не знам, нали аз му давам пари за цигари. Дали си прехапа езика не знам, но ме запомни.
По-късно, като стана въпрос за изключването ми – виж по-долу – тя се застъпи за мен, твърдейки че съм още много млад, 15-годишен и изключването ще ми разбие живота, дамгосвайки ме като враг още дете. Аааа, съвсем не е така, госпожо, знаете ли колко годишен бях аз, когато ме арестуваха на село, точно на неговите години. Вижте сина си и погледнете очите му, това зверче човек няма да стане, аз ви гарантирам, че така ще се развие, той е вече тръгнал по лош път.
Не може да се отрече проницателността на Знеполски, а и аз не го намразих, нито имах чувството, че страдам незаслужено, или съм жертва. Може да е бил нищо в сравнение с неговите предшественици, но си разбираше от работата. А тя не е била да ръководи гимназията, но да я надзирава и пази от нечестивци. И сега си мисля, че не е имало нищо лошо в постъпките ми и при случай пак бих постъпил по същия начин.
През пролетта на 1948 ми хрумна да започнем издаването на вестник. Аз вече издавах едно вестниче, бях го нарекъл САТЪР, замислено като отговор на модерните тогава стенвестници, които висяха по стените на училищните стаи и в коридорите. Пишех го на ръка с индиго в четири копия и го преписвах още веднъж. Осемте копия разпространявах между съучениците, а някои от тях от своя страна го преписваха и разпространяваха. Не беше кой знае какво, но дразнеше много сенемистите. Излязоха десетина броя.
Речено-сторено. Събрах още четирима глупаци: Георги Попов, най-близкият ми приятел от онова време, Румил Бадев, племенник на Йордан Бадев, мой съученик (не Йордан, Бог да то прости, а Руми) както и Димитър Франгов и Йордан Соколов (Бебо), да, същият, който стана голяма клечка в СДС и Председател на Народното събрание от 1997 до 2001, плюс моя милост, конституирахме се като редакционен комитет и почнахме вестника.
Появи се тържествено (не чак толкова) вестник ИСКРА, орган на Учкома при І-ва мъжка гимназия. Това, разбира се, беше уловка, а сигурно и провокация. Може би беше и алюзия свързваща новият вестник с многоизвестната и вече сакрална ИСКРА на Владимир Илич Ленин от Лайпциг, 1900 г.
Макар и оповестен като орган на Учкома, вестникът нямаше нищо общо със СНМ, нито беше негов орган, а изразяваше свободна и независима линия. Нещо като пунта мара. Даже формално: от петимата членове на редакционния комитет Соколов и Франгов бяха членове на СНМ, но аз, Бадев и Георги Попов не бяхме. Тук беше и първото изхитряне. Учкомът преди издаваше „Ученически глас”, на който редактор беше Митко Франгов, затова го направихме и отговорен редактор на ИСКРА.
Аз бях, без да скромнича, двигателят на инициативата, но дължа да кажа, че бях подкрепян от другите четирима, особено от Георги Попов и Румил Бадев. Вестникът, който се печаташе на офсетова машина в редовна печатница почна с 2,000 броя тираж, а на третия си брой достигна 10,000 и се разпространяваше във всички гимназии в София. Особен прием имахме във ІІ мъжка и в І, ІІ и VІ девически гимназии.
Нямам запазен нито един брой от ИСКРА, но мога да заявя, че не беше отявлено антиправителствен, но пък в замяна на това претендираше – и то успешно – да отстоява кредото от първия си брой, да бъде свободен и независим ученически орган. Уводната статия – анонимна, но написана от мен – съобщаваше, че вестникът ще бъде свободна и независима трибуна на учащите се и това особено много е раздразнило властите, понеже едно от големите обвинения срещу ИСКРА по-късно беше точно заради тази статия: как е възможно орган на СНМ да бъде безпристрастен и независим.
Но в І Мъжка се случи още нещо, не по-малко приятно, макар и неприятно за СНМ. През същата пролет на 1948, към края на април (вестник ИСКРА вече излизаше) се състоя общо гимназиално събрание на членовете на СНМ за избиране на нов учком. То се състоя в един подземен бар на Царя, срещу руската черква. На това събрание се случиха отвратителни неща (за районния комитет на СНМ и на РМС).
Първо се повдигна въпросът за присъствието на лица, които не са членове на организацията (между тях и моя милост). След като много от делегатите настояха да присъстваме по право, понеже сме членове на редакционната комисия на вестник, който се издава в гимназията, член на районния комитет на СНМ поиска да напуснем залата. ОБАЧЕ, събранието реши не само да останем, но и да имаме право да гласуваме по всички въпроси. Макар че не сме членове на организацията! Такива бяха времената тогава. За невярване.
След това се пристъпи към избор на ново ръководство и – нова мерзост! – предложената листа от районния комитет бе отхвърлена с голямо мнозинство. Вместо това бе предложена – и одобрена – друга листа от съвсем други ученици, водена от Тодор Бракалов, наше момче.
Преврат в І мъжка гимназия – това бе откликът в цяла София, след това и в България. Сурови наказания – немедлено, но те закъсняха. Зако Хеския, тогава дребно ремсистче от районния комитет на СНМ, се зае с нас – редакторите на ИСКРА, привика ни и настояваше да си направим самокритика и да се покаем. Откъде-накъде, това да не ти е 1960 година? Само Соколов и Франгов почнаха да се огъват и се измъкнаха като пръдни из гащи. То им и помогна впоследствие.
Управляващите бяха ядосани и много раздразнени. Шумът в гимназията, действията на директора, учителите и СНМ активисти, както и натискът от районния комитет на СНМ и РМС бяха безрезултатни: ние си издавахме вестника, покривахме разходите от продажбите и не обръщахме внимание на никой, понеже не зависехме от никого. Значи трябва да се намесят големците. Ето какво се случи.
За начало вестник Народна младеж, орган на СНМ, в брой 38 от 8 май 1948 г. помести официално съобщение „На енергична борба срещу всички реакционни и пакостни прояви, Обръщение на МНП (Министерство на народната просвета) и СНМ към средношколската младеж”. То бе подписано от министъра на народната просвета д-р Кирил Драмалиев и Председателя на Ц.К. на СНМ Живко Живков. Става въпрос за пакостите вършени в І мъжка и какво става там въобще напоследък: бламирането на предложеното ръководство, превземавето на събранието на СНМ и появяванего на ИСКРА.
В средата на май 1948 година във вестник Отечествен Фронт, органът на Ц.К. на Отечествения Фронт, вторият по важност, ако не по тираж вестник в страната след Работническо Дело, органът на БРП (к), се появи огромна статия на две страници, озаглавена “Тревожен сигнал”. Авторът й бе генерал-лейтенант Фердинанд Козовски, известен комунист и съветски агент, интербригадист, емигрант в СССР, член на ЦК на БРП (к), заместник министър на отбраната, но и другар (съпруг) на Надежда Козовска, тогава заместник министър на просветата.
Събитията развиващи се в І Мъжка гимназия, появяването на в. ИСКРА и моята статия бяха възприети като „тревожен сигнал” за правителството, комунистическата партия, СНМ и училищните власти.
Вестник Народна младеж, в броя си (№41) от 19 май 1948 г., публикува статията „По повод на един средношколски вестник” от същия генерал-лейтенант Фердинанд Козовски. В нея той цитира откъси от в. ИСКРА. В същия брой 41 на първа страница бе поместена статия от Живко Живков, председателят на СНМ под надслов „На борба срещу реакционните и разложителни влияния в средните училища”. Живко Живков впоследствие се издигна до висш партиен и държавен ръководител член на Политбюро и първи заместник председател на Министерския съвет. Празно няма.
Пак в Народна младеж, брой 41 е поместено „Решения на ЦК на СНМ по положението в първа софийска мъжка гимназия”. Между решенията е налагане на санкция „порицание пред организацията” на др. Зако Хеския, зав.средношколския отдел при РК на СНМ 1 район, санкция „мъмрене” на др. Любен Джартов, бивш председател на учкома на 1 мъжка гимназия и Васил Апостолов, бивш орг.секретар на учкома. Също изключват се от СНМ 7 ученици, в това число и току що избрания председател на учкома Тодор Бракалов, наказва се със строго мъмрене и предупреждение за снемане от отговорна работа др. Стефан Бошнаков, и се изключват от СНМ Румил Бадев и Николай Алтънков „за съзнателно заблуждаване РК и учкома, за неподчинение на решението на градския комитет и РК, за вражески на СНМ прояви”. Нито Руми, нито аз въобще сме били членове на СНМ.
Не ми е известно да е имало подобна мащабна акция срещу ученик в гимназия (на 15 годишна възраст) нито преди, нито след моя случай! И за това съм много горд и благодаря на народната власт.
Офанзивата не заглъхва. Но и аз не спирам: издадох няколко извънредни броя на САТЪР, макар че публикация във в. Народна младеж, брой 42 от 22 май 1948 г. напомня „СНМ в Първа софийска мъжка гимназия бавно осъществява решенията на Ц.К.” Действително, не е много лесно да изключиш от СНМ личности, които никога не са били негови членове. Но можеш да ги изключиш от другаде. Така и стана.
Бях изключен от Първа мъжка гимназия с протокол от 18 май 1948 г. Само десет дни преди приключването на учебната година, която не ми беше призната и освен това ми бе наложено наказание изключване завинаги от Първа мъжка гимназия и за две години от всички училища в страната.
Преди няколко години намерих оригиналните документи от 1948 г. Те са в Държавна Агенция Архиви. Платих си, направиха ми заверени копия и цитирам откъси:
Протокол № 13
На 18.5.1948 год. Учителският съвет на 1 Соф.мъжка гимназия има редовно заседание под председателството на директора на гимназията г-н Ст.Знеполски при следния дневен ред:
…..
-
Наказване на ученици.