АДАПТАЦИЯ
Бързо!
Трябва да отидем на площада,
на площада с мощните фонтани,
мощните фонтани, дето бликат
розови благоухания и бензаалдехид.
Трябва да сме точно в пет и тридесет.
Точно, както е написано в поканата –
пет и половина!
(Кръговете очертаха тази нощ.
Видях ги.)
Точно в пет и половина ще потеглим.
Както е написано в поканата –
точно в пет и тридесет.
Кротка музика ще ни разтапя костите;
кротък глас ще ни подканя меко:
«Отпуснете се…
съвсем се отпуснете…»
Всеки в очертания си кръг ще крачи,
всеки кротки удари ще си самонанася.
И разнежени до самоубийство,
миналите престъпления ще си разказваме,
Точно в центъра,
в самия център точно,
девствени девойки в бели туники
ще танцуват, скъпа, ще танцуват
като символи на очищение.
След това, ще се окаже (сигурно),
сигурно ще се окаже (след това),
че са доброволно преоблечени мъже,
а не девици.
Но нима е важен полът –
символът! –
символът е важен, скъпа.
И
разнежени ще си разказваме
миналите престъпления;
с облекчение ще изповядаме
най-ужасните си помисли.
Няма никой никого да слуша –
всеки сам на себе си ще си говори. .
И ще се отпускаме,
съвсем ще се отпускаме.
Шествието в кръг ще продължава
до момента,
до момента, в който всичките усетим,
че не са ни нужни вече думите,
и че не мислим двойствено,
и че мислите не ни измъчват,
че са ни достатъчни две, три желания.
И тогава ще ми стигне,
ако ти ми кажеш: бу-бу-бу…
И тогава ще ти стигне,
ако аз ти кажа: ву-ву-ву…
А едно мучене на щастлива крава
най-добре ще изрази
това, което
двадесет и толко века ни вълнува
А сега –
да легнем на площада
и да дремнем колективно
два-три-пет-шест века.
Даже сънищата са излишни вече.
Някой друг от мое име ще сънува…
Собствените ми кошмарни сънища ще ги сънува…
И ще ги тълкува на света.
Изопачено.
ФЛОТАЦИЯ
Лентата прелиташе край мен
и едва не ме докосваше.
Рудните отломъци подскачаха
върху безконечния конвейр,
горди, че съдържат
много цинк,
олово много
и невероятно малко
златни примеси.
Смешни бяха рудните отломъци –
сигурно си я представяха
фабриката за обогатяване
нещо като козметически салон.
…Трябва да призная, че се плашех.
Двоумях се, колебаех се,
но реших
и скочих върху лентата.
Рудните отломъци са мои братчета!
Ние имаме един състав!
Аз съдържам също много цинк,
олово много
и невероятно малко
златни примеси.
Майсторе, до скоро виждане!
…Чукове ни биха,
сяха ни сеялки,
химикали ни размекваха душичките.
Страшно беше
и болеше.
Но сега сме чисти –
цинкови!
оловни!
няма разни златни примеси у нас.
К.П.
