Ако Бог те попита, искаш ли да заемеш моето място, какво ще отговориш?
Никога.
Ако Бог те попита, обичаш ли ме, какво ще отвърнеш?
Разбира се, глупчо!
Ако Бог ти поиска глътка бира…
Ще отпия глътка вместо него и му запаля цигарата.
Всяка глъгка въздух се възплеменява при вдишване и излитат от мен с викове за помощ-
Струи огън излизат през устата ми и всичко вони на сяра. Кашлицата става земетръсна, трупът ми се мята върху тавана, душата ми търси изход през затворения прозорец.
Сънят не може да заспи, броди около мен като прозрачен призрак, пита какво ми е, докога ще търпим тази адова къща. Нямам сили да се прекръстя.
Събота сутрин е. Петлите са мъртви, архангелите не бяха предупредени и закъсняха за Небесната гора, едно единствено яйце аленее в олтара на огнената зора, препуква се черупката му и черният мъх на малкия кресльо се подава от нищото.
Човечеството е временно спасено – ще бъде събудено, няма да бъде оставено да забрави Светлината. Този птичи христос още не знае, че човекът обича да убива и да изяжда своите спасители, казанът с вряща вода и бялото сатърче с дървеното пънче ще почакат, всичко живо умира от глад, умира за плът от трева, от ябълка, от бубулечки, само Господ се храни със светлина, защото я произвежда, както пчелата кехлибарения си мед.
Пчелата майка е точно подобие на Богородица, светът на кошера е идеалът за пълзящото човечество, но тук свещената йерархия е убита, срината и унищожена от гениите на гордостта. Млекцето капе върху криптата, прашецът лети из свода на храма, восъкът се опитва да запечата хронологията на разрушението, опитоменото братство подивява.
Честит Кръстовден!
