„Белязал те е Лавърът“
Нямал съм радостта да срещна един от любимите си поети.
Но не ни ли научиха дългите годините да разчитаме строфата,
преди дори да е дарена! Някъде между воя на вълчицата,
отвеса в окото на кобрата и тихото светлотворение струи тази поезия…
Но не ни ли научиха дългите годините да разчитаме строфата,
преди дори да е дарена! Някъде между воя на вълчицата,
отвеса в окото на кобрата и тихото светлотворение струи тази поезия…
„Нетърпелив е белият орел.
И в ноктите си ще ме отнесе назад“ …
Васил Славов
ххх
Иван Здравков
ЕНИГМА
Далеч назад е времето,
когато нощем ме събуждаха агонии на лъвове.
Любовни стонове – агонии на лъвове.
Все още виждам как се движеха към извора,
за да умрат,
и хриповете им предсмъртни чувам.
Какво ги водеше натам?
Енигма.
Душа, след толкова лета, те питам:
– Защо ония лъвове се движеха към извора,
за да умрат
и лъвове ли бяха те в действителност?
Любовни стонове – агонии на лъвове.
…
ПРИТЧА ЗА БЕЛИЯ ОРЕЛ
И ето – спуска се над мен отново белият орел:
– Дойдох,
не си ли спомняш за какво?
Доизяснява се по-късно всеки жест.
Бях сам на Долната земя.
Крещях.
А ястреби ме оглушаваха.
И само белият орел, излитайки към Горната земя,
бе милостив –
благословен да бъде белия орел.
Говорех му:
– Бъди ми брат на тоя и на оня свят,
отговори, защо мълчиш?
– Не бързай, глупав мили мой,
усмихнат гледаше ме той –
ще дойде час да заплатиш.
Доизяснява се по-късно всеки жест.
Това, което чувате, са биещите му криле,
това, което виждате в очите му – е глад.
Нетърпелив е белият орел.
И в ноктите си ще ме отнесе назад.
…
КАМБАНИТЕ
– За кого бият камбаните, Джон Дън*?
За живота?
– Хиляди пъти биха камбаните за живота,
за любовта бият само веднъж.
– За кого бият камбаните, Джон Дън?
За свободата?
– Хиляди пъти биха камбаните за свободата,
за любовта бият само веднъж.
– За кого бият камбаните, Джон Дън?
За смъртта?
– Хиляди пъти биха камбаните за смъртта,
за любовта бият само веднъж.
…
ПРИТЧА ЗА БЕГАЧИТЕ НА МАРАТОН
Не знаехме деня, когато трябваше да дойдат
бегачите на маратон.
Внезапно беше тяхното пристигане.
Мълчаха, прах по бронзовите им лица се стичаше
и бяха по-загадъчни от нощ бегачите на маратон.
Поднесохме им хляб, вода и сол. Отказаха.
Попитахме: – Какво ни носите? Не казаха.
Това не бяха вестоносците, които чакахме!
Не бяха ли измамници?
И сякаш се събудиха бегачите на маратон от сън,
извикаха:
– Нима не виждате? Белязал ни е Лавърът!
Тогава стана нещо неочаквано.
– Вървете си! Вървете си! Вървете си! –
крещеше синеокото момиче.
Изправени, към нея гледаха бегачите на маратон
и мрак върху лицата им се сипеше,
а оня, който я обичаше, извика: – Да тръгваме!
Отвърнаха: – Белязал те е Лавърът!
Огромен плач бегачите на маратон изпращаше.
…
ОТБЛЪСНИ КЪМ ЛЕТА
Кой живее в душата ми вечерна, кой?
Кой кръжи демонично в безумната мисъл?
Кой ме дебне оттам?
Кой ме дебне оттам?
Кой диктува прощалните думи отчаяно?
Аз не знам.
Аз единствено знам – пада здрач.
И ръката ми смъртна предсмъртното пише:
– Тишината е плач.
– Светлината е плач.
– Самотата е плач.
Тая нощ ще потегля с душата в безкрая.
Тая нощ ще последвам лодкаря Харон
и завинаги двамата в залеза ще отплуваме.
Мой единствен водачо в безкрайната нощ,
който чакаш изправен в черната ладия:
– Аз съм смъртен и смъртна е мойта душа.
Друг любовната песен в сърцето диктуваше.
Отблъсни към Лета!
Отблъсни към Лета!
Сняг вали като бяла безсмъртна балада.
…
AVE MARIA
Беше призрачен сън карнавалът любовен,
който утре ще свърши.
Ave Maria.
Ave Maria.
Утре вече е късно.
Утре вече е късно.
Само сън ще е утре любовната ярост.
Беше време, когато те имах отчаяно.
Беше време безпаметно.
Ave Maria.
Пеперуди кръжат над любовните пламъци.
Ave Maria.
Ave Maria.
Знам, че никога вече не ще се повтори
карнавалът любовен.
Ave Maria.
Ave Maria.
Беше бяла и огнена.
Беше бяла и огнена.
Някой ден ще последвам душата отчаяно.
Разпилей над земята любовните спомени.
Разпилей и греховните.
Ave Maria.
Тук, на земята, беше адът и раят.
Тук ще бъде и краят.
Ave Maria.
Ave Maria.
