Илко Славчев  създава поезия, която остава в мислите, ежедневието, в кръвта на читателя като мека светлина, даваща смелост. Най-новата стихосбирка на поета „Любовта разсича планините“ е наситена с красиви стихове, след прочитането на които човек става по-щедър и по-добър, макар че мнозина ще си кажат: – „Днес това е невъзможно.“ За Илко Славчев категорията невъзможно не съществува. Защото: „любовта разсича планините, но когато се завърне кротко вкъщи не може никой в чудесата да повярва“. Защото  стига до прекрасното: „ Животът печели, печели, любима и смъртта е една самотна жена“(Стихотворението „Играта“).

Илко Славчев е мъдър поет със светъл талант, сгряващ дните и нощите на неговите съвременници. Неговите прозрения спечелват четящия човек с дълбочината и с мекотата си, грабват усещанията, както ни грабва първата среща с морето, с майчинството, с любовта.  „Със свободата трябва да свикнеш“, „Човек струва толкова, колкото плащат“  (стихотворението  „Играта“, или  така  простичко и същевременно стряскащо с истинността си – “Всичко подминато затрупва ни с прах“ или красивото прозрение: -„Всяка среща е с Бога“ (стихотворението  Всичко“). Силата на неговата поезия може да се сравни с мощта на подземна нека, която разсичайки камъка, вае красота. Често стиховете му са кодирани послания:

И камъкът, с добрите

намерения да бъде връх,

търкаля го водата.

Изтичат пясъчните дни.

И в плоския живот на дъното

под добрите намерения

се крие плъх.

За поета Илко Славчев  преградите са само повод за победа, като равнозначно на победа за него е откритието на нещо необичайно, тревожно, особено, докосване до присъствие, променило живота ви, което е доловил само той. Илко Славчев е човекът, който ни подарява красотата на необяснимото със стиховете си. „Сред мъглата живея и невинно мечтая. По върховете заспивам – там росата гори.“ (Стихотворението „Все по-леко“). За Илко, непоправимия мечтател,  мечтите са възможни единствено когато е достигнал  до „безкрай самотни върхове“, когато е открил, че „сезоните на красотата са в друго измерение“, че „залезът си ляга измамен върху  прокълнат, самотен, невидим баир“,  че „снегът е приказка, която тъпчем“ и най-страшното настъпва в мига, когато „бягаш от себе си.“ В този миг поетът  открива за всички хора истината “Тук приятел ти трябва, не само мечти“, защото най-светлата, най- здравата съставна част на мечтата е приятелството.

За Илко Славчев поезията е „началото крехко, откъдето започва безкрая.“ (стихотворението „Кралицата“), а любовта, тази  мощна, дива стихия му донася спокойствие, широта, но и  мъничко тъга „Момичето ни срещна с боговете, момичето остана рана, сълза остана или цвете“ Стихотворението „Момичето, което…“)

Талантът на поета Илко Славчев е река, която знае къде да отведе  водите на своя извор:

„На стареца дайте играчка,

за да забрави.

На мъжа дайте любов –

да се забрави.

На момчето дайте пари

и ги забравете.

На детето – да не забравите –

Дайте му всичко.“

(Стихотворението  „Животът е всичко“ с посвещение на Булат Окуджава.)

Илко Славчев е един от съвременните български творци, чиято поезия прави България по-светла, по-свободна, още по-хубава и доказва, че България е в състояние да даде на хората способността да създават щастие и радост на света.

 

Здравка Евтимова

 

ОтговорПрепращане