Илко Славчев създава поезия, която остава в мислите, ежедневието, в кръвта на читателя като мека светлина, даваща смелост. Най-новата стихосбирка на поета „Любовта разсича планините“ е наситена с красиви стихове, след прочитането на които човек става по-щедър и по-добър, макар че мнозина ще си кажат: – „Днес това е невъзможно.“ За Илко Славчев категорията невъзможно не съществува. Защото: „любовта разсича планините, но когато се завърне кротко вкъщи не може никой в чудесата да повярва“. Защото стига до прекрасното: „ Животът печели, печели, любима и смъртта е една самотна жена“(Стихотворението „Играта“). Илко Славчев е мъдър поет със светъл талант, сгряващ дните и нощите на неговите съвременници. Неговите прозрения спечелват четящия човек с дълбочината и с мекотата си, грабват усещанията, както ни грабва първата среща с морето, с майчинството, с любовта. „Със свободата трябва да свикнеш“, „Човек струва толкова, колкото плащат“ (стихотворението „Играта“, или така простичко и същевременно стряскащо с истинността си – “Всичко подминато затрупва ни с прах“ или красивото прозрение: -„Всяка среща е с Бога“ (стихотворението Всичко“). Силата на неговата поезия може да се сравни с мощта на подземна нека, която разсичайки камъка, вае красота. Често стиховете му са кодирани послания: И камъкът, с добрите намерения да бъде връх, търкаля го водата. Изтичат пясъчните дни. И в плоския живот на дъното под добрите намерения се крие плъх. За поета Илко Славчев преградите са само повод за победа, като равнозначно на победа за него е откритието на нещо необичайно, тревожно, особено, докосване до присъствие, променило живота ви, което е доловил само той. Илко Славчев е човекът, който ни подарява красотата на необяснимото със стиховете си. „Сред мъглата живея и невинно мечтая. По върховете заспивам – там росата гори.“ (Стихотворението „Все по-леко“). За Илко, непоправимия мечтател, мечтите са възможни единствено когато е достигнал до „безкрай самотни върхове“, когато е открил, че „сезоните на красотата са в друго измерение“, че „залезът си ляга измамен върху прокълнат, самотен, невидим баир“, че „снегът е приказка, която тъпчем“ и най-страшното настъпва в мига, когато „бягаш от себе си.“ В този миг поетът открива за всички хора истината “Тук приятел ти трябва, не само мечти“, защото най-светлата, най- здравата съставна част на мечтата е приятелството. За Илко Славчев поезията е „началото крехко, откъдето започва безкрая.“ (стихотворението „Кралицата“), а любовта, тази мощна, дива стихия му донася спокойствие, широта, но и мъничко тъга „Момичето ни срещна с боговете, момичето остана рана, сълза остана или цвете“ Стихотворението „Момичето, което…“) Талантът на поета Илко Славчев е река, която знае къде да отведе водите на своя извор: „На стареца дайте играчка, за да забрави. На мъжа дайте любов – да се забрави. На момчето дайте пари и ги забравете. На детето – да не забравите – Дайте му всичко.“ (Стихотворението „Животът е всичко“ с посвещение на Булат Окуджава.) Илко Славчев е един от съвременните български творци, чиято поезия прави България по-светла, по-свободна, още по-хубава и доказва, че България е в състояние да даде на хората способността да създават щастие и радост на света.
Здравка Евтимова
|
Вход
Добре дошли! Влезте в профила си
Забравена парола? Помощ
Защита на личните данни
Възстановяване на парола
Възстановете паролата си
Временна парола ще Ви бъде изпратена