Откъс от книгата на Веселина Томова „Този живот е за смелите“

На 8 януари 2018 г. застреляха Петър Христов пред офиса му в столицата. Човекът на Цветанов и Флоров бе откаран в тежко състояние в болница, където обаче почина.

 Сега ИСТИНАТА ЗА ПЕТЪР ХРИСТОВ и първоначалното му забогатяване:

В периода 91-92 г. лицето Илия Павлов постави на входа на Захарни Заводи Горна Оряховица фирма ,,Дито“ с управител и собственик Петър Христов. Беше извършван безпрецедентен рекет върху производители, които на входа на Захарни плащаха отчисления, а купувачите на захар и други изделия на изхода плащаха процент на въпросната фирма.

Всичко това продължи до 1996 г., където милиони левове влязоха в джоба на Петър Христов и Илия Павлов.

Най-фрапиращото през това време беше факта, че самия завод се охраняваше от милиционерско звено с Началник – познайте кой – ОРЛИН ТОДОРОВ, бившия шеф на ТЗБОП Велико Търново.

В редиците сержант и млад милиционер работеше и лицето Валентин Къндев, който вече е Главен Инспектор и каква длъжност заема той сега в ОДМВР Велико Търново – Началник на РУ В.Търново.

Отделно, Къндев и Христов имат и друга връзка – единия е кръстник на другия и са от едно село Самоводене.

Така, какво се оказва? Пълен контрол на ОДМВР Велико Търново:

Н-к на РУ В.Търново – Къндев

Служител на ТЗБОП със светкавична кариера – Владо

Бивш шеф на ТЗБОП – Орлин Тодоров

И един въпрос: при застъпването си като Директор на ОДМВР Велико Търново съпругата на Директора на въпросната Дирекция Машов къде започна работа и с какви протекции?

Дейноста на фирма Дито на входа на Захарни заводи завършва някъде към 1996 г., а след това той е купен от чешки бизнесмени.

В началото на дейността си Петър Христов гравитира около Илия Павлов, като чак след смъртта му, той мина към СИК, откъдето датира приятелството му с Бойко Борисов.Това е истината за Захарни заводи и ОДМВР Велико Търново, като за тези години има още стотици неща, но за тях… на по- късен етап.

Проблемът на медиите е, че направиха от една Мутра Светец – ужас, каква държава сме само.

И във връзка с това отправяме питане: през 1996 – 1997 г. вярно ли е, че Петър Христов и служителите на фирма „Дито“ са задържани и подозирани в извършване на въоръжени грабежи в прохода Хаинбоаз??? Само питаме и оставяме на МВР да каже, ако документацията не е унищожена в прокуратурата или при тях.

 С Уважение: от един Бизнесмен“

В определени среди се шушукаше, че убитият бизнесмен Петър Христов е споделял, че работи с Делян Пеевски, и че лице, известно с прякора Борьо Мамута, скоро е отишъл при него за един валяк втора употреба, а бил купил цял комплект полагач с валяци и фреза за над милион на името на новосъздадена фирма, на която той бил управител. Фирмата била Механострой, като са и дали лизинг за всички машини, а фирмата е със софийска регистрация. Готвели са се за магистрала „Хемус“, но изстрелът прекъсва намеренията.

Според ченгета, дълги години Петър Христов, който е гравитирал на времето около СИК, е бил подозиран за поръчител на убийство на собственик на мандрата в Елена, както и за убийство на бизнесмен от Павликени, но близостта му с Цветанов и Флоров е била решаваща да не се разплетат докрай тези истории.

В телевизионен ефир Цветан Цветанов наговори купища несвързани лексикално изречения, от които стана ясно, че БСП е виновна за всичко, а Петър Христов той го познавал като успешен бизнесмен от „първия момент, когато съм в политиката“. На въпрос на Цветанка Ризова – уместно ли е шеф на БОП да нарича бизнесмена „шефе“, ошашавеният Цветанов изрече безумното: „Има такива форми, които можем да ги приемем като знак на приятелство, не като някаква субординация…“

Никой ли не чуваше какви ги плещеше бившият министър на МВР и сегашен депутат? Знак на приятелство било шеф на БОП да вика на бизнесмен с репутация, тръгваща от Илия Павлов, рекет, СИК и прочие – „шефе“?! И същият тоя шеф на БОП, вместо по надлежния ред да уведоми в МВР за сигналите, които има за „Наглите“, той ги казва на … приятеля си бизнесмена, когото нарича „шефе“. А „шефа“ бизнесмен, за да се изпъчи пред авера си Цветанов, дето коли и беси с Борисов, казва на Цветанов. Цветанов пък провел срещата „в една стая в министерството“.

„Петър Христов не беше близък до властта. Беше близък до всички, които искат да се развива България… Във времето той е бил един от истинските радетели за СДС и демокрацията… С какво се знае бизнесът на Петър Христов в България? С какво се знае? Аз не съм запознат с детайли в сферата на строителство, знам за айрани, всичко това е започнало от 1996 година. Ако даден човек е печелил обществени поръчки, аз не знам за какви, и е бил коректен, какъв е проблема?! Има органи да осъществяват задължителния контрол…  Петър Христов е един от най-истинските радетели на СДС и демокрацията… Петър Христов беше един доблестен и достоен човек!.“, рецитираше Цветан Цветанов по телевизиите.

През това време обаче спортният журналист Владимир Зарков
не издържа на тоя лицемерно словесен петмез и публикува гневното:

Когато чух това след разстрела на Христов, се задавих. Но в последвалото обожествяване на този човек в медиите, направо се удавих.

Дарявал, подарявал, спонсорирал… Хубаво, но откъде започва всичко? Вие знаете ли и Ал Капоне колко е дарявал в Ню Йорк? На колко сираци е помогнал? Е това прави ли го готов за канонизиране?

Да, за умрелите или добро, или нищо! Но това, което се случва днес с Христов, утре ще ни го предложат за следващата разстреляна екс-мутра, напазарувала си достойнство с онези мръсни пари, натрупани в онези мръсни години.

С Петър Христов съм имал в средата на 90-те години един-единствен допир. Бях пишлегар-журналист и мислех, че всичко, което хвърчи, се яде. И пише! От бащата на един авер (прокурор) случайно разбрах, че президентът на Локомотив ГО е разследван за поръчка на убийство. И го написах в тогавашния черно-бял “Меридиан Мач”.

Материалът излезе в понеделник, а във вторник трябваше да летя за Англия, после до Уелс за квалификацията на нашите. Затова останах до по-късно в офиса. Към 20 часа се позвъня на вратата. Влязоха 4-ма колкото яки мутри, толкова и смачкани от живота. Питаха кой е Зарков и ми предадоха хабер от Петър Христов да отида в офиса му. Оръжията им бяха на видимо място и нямаше как да откажа тази иначе толкова любезна покана.

Офисът на “Дито” беше до ЦУМ. По ирония на съдбата един етаж над този на “Компакт”, фирмата, която спонсорираше нашия вестник. В „чакалнята”пред кабинета на Христов висяха десетина като онези мутри, дето донесоха “поканата”. След 4 минути ме вкараха при бизнесмена. И тогава изслушах една от най-гадните и най-долни речи в живота си. Първо викна двама да ми покажат, че с рязаните си автомати могат да ме направят целия в дупки. Обясни ми, че е толкова богат, че всеки петък ходи до Тайланд на кафе и масаж и понеже заради мен пропуснал този уикенд, сега щял да прати да му докарат сестра ми. Държа се точно като онези мутри от зората на “демокрацията”.

“Така, като те гледам с това якенце за 8 лева, ще те свитна и даже никой няма да те търси”, обясни още Христов. След което викна пак онези двамата с автоматите да ги пита дали да не ме заведат в “онзи офис с мъждукащата крушка”. А аз тъпака му викам: „Благодаря, ама утре трябва да летя за Лондон.“ И бъдещият “благодетел” направо откачи.

В крайна сметка всичко приключи с едно извинение във вестника, от което още ме е срам, защото тогава Христов НАИСТИНА беше разследван.

Ще кажете този е единичен случай!

Не, тогава такова беше ежедневието на г-н Христов!

Питайте Иван Василев, дето гардовете на „Дито” завлякоха в гората и обесиха с главата надолу за една нощ, докато не реши да преподпише с Локото. Как така ще ходи без пари в „Левски“? Някой преди време ми разправяше, че футболистът още понякога се напикавал на сън от преживения ужас.

Питайте и бившата ни кореспондентка, която трябваше след всеки материал за случилото се в „Локомотив“, да ходи при Христов за обяснения и други неща.

Питайте защо Андрей Желязков трябваше да праща барети да пазят Сашо Марков след един мач в Горна Оряховица.

Питайте самите барети, които през 1995-а година нахлуха през прозорците в офиса на… „Компакт”. Точно така, объркали с един етаж и вместо да нахлуят да арестуват Петър Христов, бяха натръшкали целия персонал на димитровградската фирма.

Питайте тези дето имат дълга, а не избирателна памет като Влади Въргала. Вчера беше готов да си даде бъбрек на Христов, утре като нищо ще хариже такъв на Ирена Кръстева. Само защото пияната “мама” му разписа веднъж 20 000 лева хонорар за купон на вестника, който така и не се проведе. Ама нали тогава “банкерчето” плащаше…  Нищо че сега нямат нищо общо.“

Убитият насред столицата търновски бизнесмен Петър Христов, изключително близък до Цветан Цветанов, бил „офицер от руския спецназ“, пък се изцепи измъкнат отнякъде по bTV проф. Михаел Бар Зохар, журналист, бивш депутат в израелския Кнесет и изследовател на МОСАД, биограф на Бен Гурион и Шимон Перес. Проф. Михаел Бар-Зоар нарече Петър Христов  „много добър приятел” и разказа в студиото абсурдната история, на която нямаше как да повярва и второкласник – как разбрал от Петър Христов по време на тяхна вечеря в Париж, че „кариерата“ на Христов започнала от „Москва, от руския спецназ“:
„Петър ми разказа за своето минало като офицер в спецназ в Русия. Той започва своята кариера в Москва, в спецназа – това го чух за пръв път от него. Той не беше човек, който търси да се хвали, после разбрах, че с други хора не е говорил за това…Тогава ми разказа миналото му на офицер в спецназ в Русия, или офицер, или пък висок чин… Той почна кариерата си като спецназ в Русия, говорихме как е станал бизнесмен, после се върнал, стана охранител на един бар, купил го и така, и така…“

Потресаващо бе как човек, близък до МОСАД, пласираше подобна идиотщина, че Петър Христов е бил „офицер от руския спецназ“, позовавайки се единствено на разказа му на маса и дори отчитайки сам, че Петър Христов пред никого не бил споделял това, защото бил… „скромен“.

Единственият отрязък от време, който покрай Петър Христов се споменава, в писанията за него, свързан с руските ширини, е „заминаването му за Афганистан“, „за което не обичал да говори“. Ако приемем, че е бил „офицер от руския спецназ“, то логичния въпрос бе: Войната в Афганистан започва през 1979 година, когато Петър Христов е бил на 11 години и приключва през 1989 година, когато Петър Христов е бил на 20 години. Кога завършва сержантското училище, кога завършва военен университет, кога минава безпрецедентното обучение в „спецназ“, кога издържа безпрецедентните изпити, които се полагат в „спецназ“, и кога изкласи и до „офицер от спезназ“?!

Впрочем, „спецназ“ е общо название, по което в съвкупност в Русия се разбират: Омон – за борба с безредиците, обикновенно те се борят с хулиганите, но влизат и в по-сериони акции; СОБР – (спец. отряд за бързо реагиране), пък се борят с престъпниците (терористи, дилъри и прочие); ФСБ (федерална служба по безопасност), известните в цял свят отряди АЛФА и ВИМПЕЛ, като преди тях са действали нещатните Оперативните групи със Специално назначение (ОГ СпН): Зенит и Касад; Гром и Карпати; Тибет и Омега; Урал и Кавказ; Север и Алтай; Специални подразделения Управления ФСИН (УФСИН) разпределени по цялата територия на Русия. Всяко териториално подразделение има свое име – например ОСН Тайфунсе нарича УФСИН на Русия за Санкт-Петербург и Ленинградска област; ОСН Сатурн се нарича УФСИН Русия за Москва; ОСН Росич се нарича УФСИН на Рязанска област…

Та, кога сколаса Петър Христов да стане и чак „офицер“ от  „руския спецназ“ и се вписа в графика на „Алфа“ например, създадена преди нападението над Кабул през 1979 година – трябваше да питат журналистите, а не да мигат на парцали срещу измислиците, легендирани като „героични подвизи“  на авера на Цветан Цветанов.

Още малко щяха  да и изкарат Петър Христов и член на руския сериал „Меч“.

Никой не откри нито убиеца, нито поръчителя на убийството на Петър Христов.

Някой да е изненадан?

МВР минаваше от дъно в дъно, и от „ниво“ в „ниво“ – от „особена форма на главата“, през „Шматката“, през „едноокия пират“ докато стигна и до „МВР – Мето“, тъй като Младен Маринов така и не успя да обясни смислено бил ли е, аджеба, охрана, и то докато е бил в МВР, на Мето Илиенски. Младен Маринов, изпържен до изпотяване от Сашо Диков, рече, че не бил шофьор на Мето, ама не посмя да отрече, че му е бил охрана, защото все пак още има живи очевидци, нищо, че Мето даде фира.

МВР – Мето и то се юрна да лови „ОПГ“-та. И все по такива „безспорни доказателства“, че да ти се доповръща.

Една от идиотските акции бе с „ОПГ“, свързана с издаване на фалшиви ТЕЛК, при която арестуваха и четирима варненски лекари. И моментално ги развяха по слугинските медии като бир парче топ престъпници.

Школата на Цветанов, който като вътрешен министър бе обявил лекари от Горна Оряховица за „убийци“, прочитайки недопустимо СРС от парламентарната трибуна, и то напълно манипулативно, бе железобетонна и в тиквите на МВР – Мето.

И каквото се случи с горнооряховските лекари, които излязоха напълно невинни, това чакаше и варненските лекари.

Всички четирима лекари, арестувани и гръмко обявявани като „ОПГ“ по всички „правилни“ телевизии и медии бяха пуснати както от Спец. съда, така и от Спец.апелативния съд без никакви мерки за неотклонение, поради липса на каквито и да е доказателства за причастност към ОПГ.

Бях се срещнала с една от лекарките – д-р Мими Великова и бях потресена от разказа и за поредната зловеща идиотия на БОП. Д-р Мими Великова ми разказа за шока и безумието да бъде напъхана в „ОПГ“ и за бруталното поведение на бопаджиите, които свистели: „Ние не сме обикновени полицаи, ние сме от БОП…“.

Покрай ровенето си в този отвратителен казус, попаднах на документи, които показваха що е то „безспорно доказателство“ за участие на всички тези лекари в сътворената „ОПГ“ от бопаджиите с великодушното наблюдение и съучастие на спец.прокуратурата. Под един от напоителните разпити, приложени към делото за „ОПГ“ на лекарите, стоеше  подписа на лицето Николай Николов – служител на БОП – Варна.

На куп страници бопаджията Николай Николов всъщност преразказваше СРС по делото. И така ги преразказваше, че на моменти си мислех – някой малоразвиващ се ли ги реди тия „анализи“ на СРС, майтап ли е изобщо това, или това е „нивото“ на нещото, което имаме, като БОП, както би се изразила една Особена форма на главата, бивш министър на МВР.

Но не само не беше майтап, а точно заради подобни „безспорни доказателства“ лекарите, и в частност д-р Мими Великова, бяха подложени на отвратително унижение, брутално набутани в миризливите арести, като престъпници, оформени надлежно в измислена „ОПГ“.

В онова, което прочетох, сътворено от бопаджията Николай Николов, имаше много изрази като „евентуално“, „вероятно“, „вижда се плик“, /ама какво има в тоя плик корифеите на бопаджийската мисъл тъй и не разбрали, защото мозъкът им не стигнал дотам да бележат пари, например, като са искали да докажат корупция/, „може да се съди, че това е паролата, от това, което са си казали“, и още десетки литературни мистификации, оформени като „доказателство“.

Потресаваща лековатост, ако изобщо думичката „лековатост“ може да бъде на място, когато четеш едно абсолютно некадърно безумие, минаващо за „безспорно доказателство“! Впрочем, в тоя литературен мистификаторски текст името на д-р Мими Великова го имаше на два пъти и то с разговори, от които по никакъв начин не следваше, че е причастна към ОПГ, камо ли, че извършва престъпна дейност. Вместо да си напъне мозъчните клетки обаче, да провери какво точно изрича лекарката, бопаджията преразказва тъпоумни СРС, които иначе и пред съда никога не са безспорни доказателства.

След 72 часов арест и четиримата лекари – Мими Великова, Петко Ников,  Юлиян Крумов и Ваня Петкова бяха пуснати от Спец.съда без никакви мерки за неотклонение, поради липса на каквито и да е доказателства за участие в ОПГ. На втора инстанция Спец.апелативния съд потвържди решението на първата инстанция и остави четиримата лекари без никаква мярка за неотклонение поради липса на каквито и доказателства по делото.

По делото лъсна и това, че няма никаква доказана връзка между другите двама задържани – двама братя сирийци, и останалите четирима лекари. Лъсна и, че самите лекари не се познават помежду си и не са контактували. Най-голямото  безумие бе, че парите, които намират в дома на единия сириец, и които напоително сутрин, обед и вечер ни показваха по телевизорите, кадри предоставени от МВР /ГДБОП/, и с които кадри внушаваха манипулативно на гражданите, че тези пари са точно от „фалшивите ТЕЛК“, не бяха предмет на делото! За тези пари по никакъв начин не бяха представени доказателства, че са точно от дейността на скалъпената „ОПГ“ за издаване на фалшиви ТЕЛК.

Бопаджията, през който минава разработката за така наречената „ОПГ“ с фалшиви ТЕЛК-ове и който работи по нея бе Николай Николов, кадър на БОП – Варна, и след сътворената тъпня с варненските лекари „престъпници“, издигнат като шеф на БОП – Добрич. От 20 години, докато се подвизава като ченге и бопаджия, Николай Николов няма нито един хванат престъпник, да не говорим за в последствие осъден такъв.
През 2010 година Николай Николов пак прави разработка, пак за фалшив ТЕЛК, като е арестуван варненски лекар, заради показания на циганин. Доказателствата, естествено, са точно толкова „безспорни“, колкото и по сегашната „ОПГ“, и лекарят е пуснат, а разработката е тотално фиаско. И вместо някой да го сложи на място тоя „ювелирен“ бопаджия, той пише гневно писмо до шефа на Окръжна прокуратура – Варна, като обвинява прокуратурата, че едва ли не пречела да се ловят престъпници.

В БОП – Варна същият тоя Николай Николов отговаря за разкриване на „корупцията в държавната и местната власт“! А във Варна от десетки години нямаше нито една разработка за корумпиран властник по високите етажи на властта – и как да има, като такива като тоя отговаряха за това.

И тъй като, както вече сте разбрали,  „Вътрешна сигурност“ бе смачкана и обезличена от Цветан Цветанов и успешно досмазана от Цветлин Йовчев и последващи така наречени министри на МВР, налагаше се пак аз да задавам свазващи въпроси:

Има ли нещо общо с „отчитане“ и корупционни действия лицето – началник на БОП – Добрич Николай Николов, бивш служител на БОП – Варна, с „китайското карго“? Заедно с лицето Николай Николов има ли нещо общо с „китайското карго“ и лицето от БОП – Варна Пламен Кънчев? Познава ли сегашният шеф на БОП – Добрич Николай Николов лице на име Атанас Главчев? Свързано ли е това лице с „китайското карго“? И ако го познава в какъв план са отношенията им? Познава ли лицето шеф на БОП – Добрич Николай Николов, като служител на БОП – Варна, лицата Антон Боев и Георги Табаков? Уточнявам, че лицето Антон Боев е бивш служител на „Икономическа полиция“. Свързани ли са тези познанства с тези лица с делото за варненските митничари от началото на 2017 година? Свързано ли е с „китайското карго“ това, че Антон Боев вече се явява „враг“ за сегашния шеф на БОП – Добрич и бивш служител на БОП – Варна Николай Николов, както и за Пламен Кънчев? 30 000 „карамфила“ ли стоят в основата за разваляне на отношенията? Имало ли е натиск върху спедитори, работещи на Митница „Варна Запад“, за да свидетелстват срещу варненските митничари и предлагано ли е на свидетелите да се откупват срещу определени суми? За да нямат проблеми с БОП? Използвано ли името на „БОП“ за притискане на спедитори, внасящи „китайско карго“, за да си плащат „такса спокойствие“? Свързва ли и ако свързва – с какво тази такса „спокойствие“ лицата Николай Николов, Атанас Главчев, Пламен Кънчев, Антон Боев, Георги Табаков? В момента БОП надмина ли времената на Цветан Цветанов и превърна ли се БОП – Варна в „преторианска гвардия“? Щави ли тя, рекетира ли, изпълнява ли мръсни поръчки? Чувате ли ли сте агентурата си, ако изобщо я имате, господа Младен Маринов и Ивайло Спиридонов, да е категорична, че са се върнали 90-те години, но не с наказателни бригади от улицата, а от … „БОП“, превърната в машина за „удри, щави, мачкай!“? Лъжесвидетелствало ли е лицето Пламен Кънчев, служител на БОП – Варна, по делото за варненските митничари от 2017 година? В разпита си по това дело, в качеството си на свидетел, казало ли е лицето служител на БОП – Варна Пламен Кънчев, че е работил по взрива на автомобила на Георги Табаков? Станало ли е това под давлението на лицето Николай Николов, бивш служител на БОП – Варна, сегашен шеф на БОП – Добрич?

Изключително лесно ли е да се провери към датата 1 октомври 2015 година, датата на взрива на автомобила на Георги Табаков, лицето служител на БОП – Варна Пламен Кънчев по „терор“-а ли е работил или по „корупция“-та? И ако не е работил по „терора“, лъжесвидетелствал ли е и защо е лъжесвидетелствал, че именно по работата си по взрива бил установил контакти с определени лица? Лицата Антон Боев /бивш служител на „Икономическа полиция“ – Варна/ и Атанас Главчев събирали ли са пари за „такса спокойствие“? Ставало ли е това преди да се скарат заради 30 000 „карамфила“? Отклонени ли са тези 30 000 „карамфила“ от Антон Боев, иначе по предназначение за БОП – Варна? Е ли е мястото, където се плаща „такса спокойствие“ – бившето заведение „Авангард“, на бул. Васил Левски във Варна? Е ли е това място, където са дадени тези 30 000  „карамфила“ за поздрав на БОП – Варна? Кой ги е дал, ако ги е дал? Главчев ли му е името? Отклонени ли са тези 30 000  „карамфила“? От кого са отклонени? От Боев ли? 30-те хиляди „карамфила“ ли са повод между Главчев и Боев /респективно Николай Николов и Пламен кънчев/ да настъпи разрив? Има ли роля и ако има, каква е ролята на Антон Боев при акцията срещу варненските митничари? Записвал ли ги е? Кой е лицето д-р Махер от София? И има ли това лице връзка с акцията срещу варненските митничари?

Защо бившият главен секретар на МВР Георги Костов, станал популярен с това, че винаги и по всяко време е трезвен, непосредствено след акцията срещу варненските митничари бе сложен като шеф на  Агенция „Митници“?

Кой събира сега „такса спокойствие“ за БОП – Варна? Какво свързва, ако нещо свързва, лицата Антон Боев и Георги Табаков, след като единият е способствал да бъде реалиризан другия? Продължават ли да са заедно, въпреки това и защо?  Под давление на сегашния шеф на БОП – Добрич Николай Николов ли? Кои са фирмите, които са подлежали на проверки по линия на „китайското карго“ и кои фирми винаги са оставали извън списъка на БОП – Варна? Има ли фирми, които никога не са били проверявани и защо? Има ли роля в това бившият служител на БОП – Варна и сегашен шеф на БОП – Добрич Николай Николов? Бившият служител на БОП – Варна и сегашен шеф на БОП – Добрич Николай Николов  извършил ли е тежко дисциплинарно нарушение преди години? Трябвало ли е заради това тежко дисциплинарно нарушение да му бъде отнет още тогава допуска за класифицирана информация? Приложил ли е неправомерно лицето бопаджия Николай Николов мероприятие за експлоатация на СРС към служител на следствения арест към дисциплинарно производство? Абсолютно недопустимо ли е това прилагане към дисциплинарно производство, което на практика е неправомерно разгласяване на СРС? Свързано ли е назначението на бившия служител на БОП – Варна Николай Николов като шеф на БОП -Добрич с омаскаряването на свидетели по „Суджук гейт“? Единият свидетел личен приятел ли е на шефа на ГДБОП Ивайло Спиридинов? Отсяда ли Ивайло Спиридинов в неговия хотел всяко лято? Има ли очи бившият служител на БОП -Варна и сегашен шеф на БОП -Добрич Николай Николов да се яви на профилактичен преглед, след като омаскари лекарската гилдия по бопаджийската катастрофа с „ОПГ“ от „фалшиви ТЕЛК“, при която бяха арестувани четирима варненски лекари и впоследствие пуснати от спец.съда на две инстанции без никаква мярка за неотклонение, поради липса на каквито и да е доказателства?

Нямах никакви юлюзии, че някой ще ми отговори, камо ли че ще направи проверка, както и нямах никакви илюзии „Вътрешна сигурност“, оглавявана от лице във Варна, което се занимама повече с битността си към Петдесятната църква, и не е свършил абсолютно никаква работа досега, да си мръдне задника за каквото и да е, освен като бившия си шеф да гони и издирва диво прасе.

Но пък корумпетата моментално се посраха и започнаха да се съвещават как да ме ударят и най-важното, естествено, да разберат кои ми са източниците, че да им смачкат фасона.

Едно мерзко лайно, бивш бопаджия, известен на цялата улица като продажен, и който бях размазала през годините и осветила, като корумпе, не пропусна, въпреки че бе отдавна извън системата на МВР, да прави всякакви опити да се добере до източниците ми, и да сътвори поредния си донос – „сигнал“, вкарвайки ни в „ОПГ“ за това как рушим устоите на чистата ангелска БОП – Варна.

Толкова беше тъп и шантав, че с всичките си попълзновения към варненски настоящи и бивши ченгета, играейки го уж загрижен, че да може да си натъкми литературните графомании за бъдещия донос – „сигнал“, се бе издал моментално какво точно твори.

Смях му се на налудничавия акъл, докато знаех какви ги върши, но не беше за смях, защото той бе опасно луд, а точно такива ги ползваше Хунтата, която управлява, за да се разправя с всеки неудобен за корумпираното и властване.

В „окопите“ бяха натикани честните.

А такива миризливи гниди шетаха, хванати ръка за ръка с корумпетата, че и юристи ставаха…

Моята „Вътрешна сигурност“ обаче не се даваше лесно. И тия типове, рано или късно, щяха да си намерят майстора.

Вярвах в това.

Господ забавя, но не забравя.

Следва  ЗАД ШПИОНКАТА,  Да бъдеш честен, значи да бъдеш самотен.

 

Предишна статияОткъс от романа „Рекет“, автор Евгений Тодоров
Следваща статияОткъс от романа „Отлъчване“ на Николай Терзийски