На 6-ти август, точно в 6 следобед, в градската галерия на Балчик, ще можем да се насладим отново на загадъчните лабиринти на Жоро Атанасов. Класическите обеми, към които той е изпитвал особена привързаност в студентските си години, отдавна са отстъпили място на обемите на мисълта. И наистина всичко в картините на Жоро Атанасов е мисъл – бавно наслоена, зависеща не толкова от механиката на окото, а по-скоро от онези криволичещи прави, които съдържа в себе си митологическия разказ и които неговата опитна, прецизна, изпълнена с усърдие ръка, е принудена непрекъснато да следва и записва. Светлината – този втечнен диамант, може само да му подскаже пътя, който трябва да измине, за да се слее с Абсолюта, но онова, което действително го свърза с вечните форми на живота, пресъздадени с такава лекота в картините му, е неговият благ характер, неговата земна доброта и блян за хуманизъм, неговата почти вродена непримиримост към опороченото и злото.
