Така се шегувахме в доброто старо време, когато уж треперехме от страх, че всеки момент нещо може да стане. Бяха 1970те години, живеех в Америка, подземните бункери от предишните години бяха вече демоде. Периода се казваше Студена война, но господстваше теорията MAD (Mutual Assured Destruction), акроним преведен Взаимно Гарантирано Унищожение, а на английски съкращението още значи и ЛУД. Правехме си майтап с Бомбата, подигравахме се, хилехме се и живота беше прекрасен.
И двете ядрени страни – САЩ и СССР бяха фрашкани с бомби и бомбички от всякакъв вид и размер: атомни, водородни, тактически, стратегически, умни, тъпи и глупави, огромни и по-малки (ракетите още не бяха прогласени, хеле пък интерконтиненталните), но имаше разбирателство (може да е било и уговорено, казва ли ти някой): малки, дребни войнички тук и там – да, но да се внимава нещо по-голямо да не се случи, та една от големите ядрени сили да не трябва да се намесва. Лошо се пише, отиде ни планетката.
Мисля даже и като че ли си повярвахме, че вече война може и никога да няма. Поне за нас, остарялата, охранена и уморена Европа, двете Америки и англо-саксонския свят, а и Япония и новоизграждащите се икономики в Азия, сиреч, значи познатия ни и много удобен свят на мечти и илюзии. В Африка, в Азия, Южна Америка, понякога някъде превратче, смешна гражданска война, малка схватка тук и там, докато някой от големите не дръпне другия за опашката, но все пак предпазливо и така си минаваха годините.
Каквото ставаше беше все някъде другаде. САЩ беше световен полицай и подържаше реда (общо взето). Франция загуби Индокитай и заедно с Великобритания щяха да изпуснат и Суецкия канал, но американците ги спасиха и даже влязоха във Виетнам. Но не се намесиха в Унгария, нито в Полша. Нито даже в Куба!
Знаехме, разбира се, че има и лоши хора, не като нас: СССР отколе създаваха проблеми, но се появиха Червен Китай, странна Северна Корея, Аятоланска Персия, плюс вечните арабски терористи и други дребни смущения. За справяне с тях не се изискваше даже антибиотици; аспирин и аналгин бяха достатъчни. Болшевиките бяха главната и сериозна опасност, но те пък се оказаха много внимателни, деликатни и предпазливи.
Но пък може би с тази политика загубиха позициите си в света, а след това и властта в Русия, и то заедно с европейската плячка от Втората световна война (остана им Кьонигсберг). Три техни поколения (1918-1989) бяха изцяло милитаризирани, напрегнали и изопнали до скъсване и целият соцлагер с Варшавския договор.
Въоръжени до зъби, в пълна бойна готовност с маршали, армейски генерали, адмирали и прахосващи страхотни средства за атомни и водородни бомби, ракети, танкове, самолети и Катюши. Нахалост – няма война!
Всички тия излишни и опустощаващи страните им харчове за дрънкулки и тенекии съсипаха техните икономики, изнемощиха обществата им и доведоха до опасните опити за гласност и преустройство от 1980те години, което окончателно ги довърши дотам, че загубиха не само Балтика и Източна Европа, но и средна Азия и като не можаха да удържат положението, почнаха да си вадяг мръсните дрехи от гардеробите, пропсуваха чичо Сталин, заклатиха се и паднаха. Гласност и преустройство, наистина!
А ние тогава си въобразихме, че войната е изчезнала от света, славословехме спасителя Роналд Рейган и се отдадохме на поредната химера. Франсис Фукуяма даже провъзгласи краят на историята. Никога вече, Never again, Plus jamais, Nie wieder, Nunca mas, Mai piu, край на предаването, лека нощ деца!
Ама нали Рогатия не спи. Разпадна се и Югославията им, пръпна се българофилът Милошевич и почна да върши нашата мръсна работа. От 24 милиона пата-кюта Сърбия се смали на 7 милиона, с територия по-малка от нас (и то включваща Войводина, Санджак и Нови Пазар, зер още има за разпадане!). Още тогава предложих да издигнем голям паметник на Милошевич в центъра на София, но докато въпросът се разискваше го бутнаха в пандиза (Scheveningen South/East, Хага, Холандия) и там си и почина горкичкия. Лоши хора, милост нямат! Приседна им и на нашите комуняги, но няма как.
А хората са го казали преди много, много години – Si vis pacem para bellum! Искаш ли мир, готви се за война! Затуй, види се, Парабелума (немския 9 мм. Люгер) е кралят на оръжията. Имах си един в Калифорничка.
Бързо превъртаме напред до 24 февруари 2022 година.
Какво стана?
Това стана, точно това стана и за това се сетих: една атомна бомба може да ти развали целия следобед.
И да се питаме и да се чудим файда няма. Пусти комунисти станали фашисти, а пък украинци – дърти нацисти. Руската Федерация официално обяви, че такова чудо като Украина, украински народ и култура няма и точно затова ще се навлезе в тая ничия територия, ще се арестува и избие нацисткото им ръководство начело с есесовеца и наркоман Зеленски, 26те паметници на Степан Бандера ще бъдат срутени, после ще се проведе пълна денацификация, демилитаризация и денезнамкакво си. Рамзан Кадиров, султанът на Чечня даже апелира към десатанизиране.
И това щели да бъдат само първи стъпки. Следва същият сценарий съотносим към Балтийските държавици, Полша, Молдова и Румъния, после Словакия и Унгария (пардон Викторе!), само България ще бъде пожалена понеже е малкото и любимо братче/внуче на Русия. НАТО, разбира се, ще е изчезнал, Европейския Съюз ще участва официално на Парада на победата в Москва, а хамериканците – ще видим какво ще стане с тях, но най-вероятно и те ще изчезнат като Украйна.
Никола Г. Алтънков
12 април 2024
СЛЕДВА ВТОРА ЧАСТ: ИМА ЛИ РЕЦЕПТА ЗА СПРАВЯНЕ С ПРОБЛЕМА НА ВОЙНАТА И РЕАЛИСТИЧНО ЛИ Е РЕШЕНИЕТО?
