Евгени Зашев
Откъс от урок по литература за 8 клас.
На снимката: (The Magnificat/Le magnificat, James Tissot – Brooklyn Museum.)
Източниците за живота на Дева Мария са толкова оскъдни, че св. Йероним възкликва: „Ако някой ме попита как е прекарала времето на младините си Пресветата Дева, аз ще отговоря: това е известно само на Едничкия Бог и на Нейния неотстъпен хранител – архангел Гавриил“.
Според каноническите евангелия девойката живее в Назарет, където се сгодява за мъж на име Йосиф, който е от цар Давидовия род. На шестия месец от бременността на нейната сродница Елисавета пред Мария се явява архангел Гавриил с благовестието, че ще зачене и роди Син Божи: „не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.“ (Лука 1:30–33).
Ангелът обяснява на девойката, че „Дух Светий ще слезе“ върху нея и „силата на Всевишния“ ще я осени. Така тя ще зачене, а „Светото, Което ще се роди“, ще се нарече „Син Божи“ (Лука 1:34–35). Мария приема с покорство отредената й роля и това е моментът на зачатието.
Следващото свидетелство е за посещението на Девата при сродницата й Елисавета. Щом Богородица пристъпя прага на дома й я поздравява, младенецът в утробата на Елисавета се разиграва . В този момент тя се изпълва със Светия Дух и на висок глас изрича към Мария: „благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ?“ (Лука 1:42–43).
Това е първото признание, че Мария е Богородица. В отговор Девата произнася вдъхновено хвалебствие на Бога: „…душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят; Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си; свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо; взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.“ (Лука 1:46:55).
Това изречено от Мария славословие, по-късно става кулминация на вечернята в католическата църква под името Магнификат. В православното богослужение песнопението е познато като Химн на св. Богородица и се изпълнява в рамките на утренята. В думите на Богородица присъства същото преобръщането на стойностите, за което по-късно ще проповядват първо Йоан Предтеча, а после и самият Исус: силните падат от власт, а слабите се въздигат, бедните получават блага, а богатите остават с празни ръце.
Изглежда, че събитията, свързани със забременяването на Дева Мария, са били известни само на евангелист Лука, тъй като само той ги предава. Неговият разказ проследява привидно близките съдби на две жени – Елисавета и Мария: те са сродници, зачеват в резултат на свръхестествена намеса, едната предстои да роди Спасителя на света, а другата – неговия Предтеча.
Между бъдещите майки обаче има съществена разлика – юдеите приемат, че детето на Елисавета е рожба на чудо. Но то е заченато по естествен начин, след като Елисавета цял живот е била безплодна. Съдбата на Захария и Елисавета в очите на съгражданите им напомня на случилото се с Авраам и Сара, чийто първороден син Исаак се ражда по подобен начин. В очите Захария и Елисавета са наградени от Господа. Елисавета несъмнено ражда в дома си под грижите на близките си.
Пред Мария обаче предстоят много изпитания. Днес можем само да гадаем на какви унижения и подигравки е била обект една бременна млада жена без съпруг в консервативното юдейско общество. За разлика от зачеването на Елисавета, което се известява на Захария публично, докато цялото множество се моли отвън пред храма, за непорочното си зачатие знае само Мария. Тя трудно може да го обясни и още по-трудно е някой да приеме обяснението ѝ.
Съдбата на тази майка е да бъде разбирана само от хора, които имат вяра. Нейните добродетели остават скрити за околните, а евангелията загатват, че злословията и клеветите около раждането на Исус никога не затихват.
Евгени Зашев
3. Т. е. Йоан Кръстител, който е в утробата на Елисавета, познава че до него се е приближил Спасителят.
- Думите на Елисавета повтарят почти дословно приветствието, с което се архангел Гавриил се обръща към Мария в момента на Благовещението (Лука 1:28) и влизат в състава на католическата молитва „Ave Maria“ („Здравей, Мария“). В българската православна традиция молитвата е известна като „Богордице, Дево“ или „Похвална песен в чест на св. Богородица“.
- Названието идва от превода на глаголната форма magnificat (величае), която в латинския текст стои на първо място: Magnificat anima mea Deum [Величае душата моя Бога]. Тази кантика (религизна песен) е източник на вдъхновение за стотици европейски композитори, сред които Джовани да Палестрина, Клаудио Монтеверди, Йохан Себастиан Бах, Антонио Вивалди, Волфганг Амадеус Моцарт, Феликс Менделсон Бартолди, Кщищов Пендерецки и др.
