.
Изглежда президентът на САЩ е жертва на ПАРАДОКСА НА ПРИЗРАКА и бълва лъжи, взети директно от руския хибриден репертоар. За какво става дума?
Политикът се движи по ситуационен конвейер и обикновено е вторачен в много подробностти /детайли от контекста/, които препускат пред очите му. Няма достатъчно време за размисъл и задълбочен анализ /Тръмп няма такава нагласа заради арогантната самоувереност на милионер/ и неизбежно пропада в медийната „експертна” пяна, възникваща по правило около тежките управленски проблеми. Създава се измамна среда, наситена целенасочено с фалшиви тези, манипулативни мнения, дори абсурдни идеи. Политикът не осъзнава, че е обект на психологическа атака и не бива да приема на доверие „чудодейните” решения /В политиката няма чудеса./. Тъй като всяко политическо действие е трагично в същността си и го обвързва с потресаваща отговорност.
При диктатурата на Путин Русия е най-мащабният генератор на „призраци”: перфидно опаковани лъжи за „враговете”, опозицията, критиците и всеки, който обвинява режима в терор, насилие, престъпни действия, включително убийства, нарушения на международното право и за „суверенната демокрация”, която въпреки санкциите процъфтява. Те заливат света по всевъзможни канали: купени и зависими медии, журналисти, политици, анализатори, коментатори и широка мрежа от агенти. Фокус на тези неспирни атаки е войната срещу Украйна.
Подложени на тях съветниците, консултантите, министрите губят ориентация, защото не са достатъчно компетентни, за да обхванат сложността на казуса и последиците от грешно решение. Приемаме, че при Тръмп е така – вицепрезидентът Ванс демонстрира в Мюнхен тотално политическо невежество относно глобалните заплахи от посткомунистическите диктатури в Русия и Китай.
Но в хибридната война, която винаги избухва при голям политически конфликт има и невидим фронт – агентурната мрежа се активира и допълнително формира нереална, объркваща привидност, за да скрият истината и очернят противника. Сблъсъкът с Парадокса е неизбежен:
Колкото по-сложен е обектът за политическо въздействие, толкова по-малко време има политикът, за да го изследва.
Тъй като преследва „призраци”, несъществената обвивка, „плявата на конфликта”, които го отнасят на ничия земя. Там изчезва дързостта да забави темпото, дори да спре текущия политически конвейер и да определи безспорният Приоритет, а той винаги е сплит от интереси. Лобният момент на повечето политици, защото им липсва обикновена смелост, за да го разсекат.
Изводът е ясен: Дори лидерите с развита интуиция се нуждаят от времеви хоризонт, за да вникнат в дълбочина, да фокусират погледа си, да анализират спокойно страничните мнения, за да вземат правилното решение – не става в движение. Само с изключителна компетентност и целенасоченост политикът може да определи вярната посока, отхвърляйки призрачните „чудовища”, които я замъгляват и го примамват към бездната от компромиси.
Всяка проява на призрака е обусловена и от още по-съдбовен водораздел.
ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ИЗБОР НЕ Е ПРОСТО ТЕХНОЛОГИЯ.
Той е драматично свързан с изповедта пред Бог: дали стоиш от светлата страна или си преминал към тъмната сила, правиш ли Добро или Зло на хората?
Президентът Доналд Тръмп не е споменавал името Господне и от изявленията му проличава, че живее на отдалечена от реалността дезинформационна галактика. Той е обладан от руски „призрак”, за да твърди, че
„Зеленски е позволил изобщо войната да започне”
и да сипе нелепи обвинения:
„Е, ти си там от три години и трябваше да я прекратите. Никога не трябваше да я започвате /войната/. Трябваше да сключите сделка.”
Този злонамерено абсурден коментар отрича безспорният факт: Злото в лицето на Руската федерация започна войната срещу независима Украйна с цел да я завладее и да ликвидира нейният суверенитет. Явно Тръмп е по-заинтересован от нормализиране на отношенията с Русия, приемайки военнопрестъпникът Путин за миротворец въпреки становището на собственото му разузнаване, че диктаторът не се е отказал от унищожаването на украинската държава и не иска траен мир, а временна пауза, за да комплектова армията си с войници и оръжия.
Парадоксът е превърнал американският президент в рупор на руската хибридна кампания за очерняне на украинският лидер. Той казва:
„Зеленски е диктатор! Имаме ситуация, в която не сме имали избори в Украйна, в която имаме военно положение, където лидерът е с 4% рейтинг и страната е разбита на пух и прах.”
Огромна лъжа – според последните изследвания 57 % от украинците имат доверие на Зеленски. Но защо пропуска от кого е разбита? И какви избори в държава, с окупирани четири области и всекидневно атакувана, разрушавана, опожарявана, изтребвана от руските нашественици, чията единствена цел е да я унищожат. Да повтаряш като папагал кремълските „опорки” е ужасно позорно за американската демокрация.
Всеки човек рано или късно прави равносметката на чия страна е бил в битката между Добрите и Злите сили и политикът не може да избяга от този кръст, разпънат между риска и отговорността на жестоки, но спасителни решения. Този момент скоро ще настъпи за Доналд Тръмп, но украинците, съсипани от смъртта и разрушенията и нетърпеливи да видят края на войната са шокирани от проруската му позиция, обидно безразлична към съдбата им.
За да измъкнем президента на САЩ от руският захват ще му припомним за
АНГЛИЙСКИЯТ СЛУЧАЙ
с референдума за излизане на Великобритания от ЕС, типична проява на парадокса. Дейвид Камерън, водач на Консервативната партия, реши да го проведе набързо, за да се справи с опонентите, оспорващи неговото лидерство. Но не оцени, че допитването /обектът на политическо въздействие/ е много сложно, съдбовно и успешна кампания за оставане в ЕС изисква време за обстоен анализ и подготовка. Очакването за автоматична победа на здравия разум не отчете какви мощни „подземни” сили ще се задвижат за напускането. Силните групировки на руската олигархия, настанили се трайно на острова, вложиха огромни средства и проведоха мащабна кампания с хиляди сайтове, които атакуваха възрастните и неинформирани англичани, раздувайки „минусите” от членството в ЕС, емигрантската напаст и особено илюзията за възкресянате на Британската империя.
Правителството на Камерън не успя да отрази атаката, защото му липсваха ресурси, загуби темпо и затъна в мръсната „експертна” пяна на дезинформацията. Противопоставянето ескалира във враждебност и тежък разлом между младото, образовано проевропейско поколение и консервативните гетерации. Стратезите на отделянето от ЕС успяха да обвият избора с гъста мъгла от лъжи и формираха в съзнанието на жителите, живеещи с миналото величие Призрака на лошия ЕС, който ограбва страната и я залива с емигранти паразити. И това реши гласуването в полза на Брекзит, за който повечето от половината англичани сега съжаляват и осъзнават, че са направили грешка.
Има ли оптимистично развитие на кризата в евроатлантическото единство и зомбираният от руската пропаганда президент да слезе на земята? Тръмп не е САЩ, там има трезвомислещи политици като републиканецът, Роджър Уикър, председател на Комисията по въоръжените сили на Сената, който на 19 февруари на журналистически въпрос може ли да се има доверие на Путин е заявил с увереност, че
„ Кремъл ще направи само това, което е изгодно за него и ще предприеме само временни стъпки /към мирно уреждане/”
„Владимир Путин е военнопрестъпник, нарушил всички норми на международното право и трябва да бъде обвинен, преследван, хвърлен в затвора и евентуално екзекутиран.”
Това изявление, което не се нуждае от коментар, дава надежда, че САЩ няма да изберат безчестието и след него да получат войната /по знаменитата реплика на Чърчил към премиера Невил Чембърлейн след сключването на позорния мирен договор с Хитлер през 1938 г./.
Д-р Панайот Ляков
