Високият Дух на Негово Величество е оставил на човечеството небивали с вълшебното си внушение словесни визии
25.06.2015
Излезе огромен том с най-съществените творби на гениалният украинец, различният руски писател Н. В. Гогол.
Многобройните му почиталите по света с пълно право го наричат Негово Величество, защото Високият му дух е оставил на човечеството небивали с вълшебното си внушение словесни визии. Николай Василиевич е роден през 1809 г. край украинския град Полтава, но умира през 1852 г. като велик руски писател. Освен белетрист той е и драматург, поет, публицист и критик.
През 30-те години на XIX в. Гогол написва поредица от градски истории за малкия човечец, който диша в гранд града Санкт Петербург, сетне шест от тези истории влизат в сборника му „Петербургски повести“. Това са невероятно живописните „Невски проспект“, „Каляска“ и „Портрет“, фантастичните „Нос“ и „Шинел“, убийствените „Записки на един луд“. Новото издание на „Изток-Запад“ включва и две по-малко известни творби на Негово величество, става дума за разказите „Вий“ и „Съвременни помешчици“, разказващи за ужасяващи живот на украинските крепостни селяни, за порядките на казаците и за малодушието на дребното местно дворянство. Тук слугите са лениви и мързеливи, при всеки сгоден момент крадат от имението на господарите, гледат да се наплюскат и отново да легнат да поспят, или да се налочат със самогон до пълна безпаметост. Ставаме съвременни свидетели на хирургически точната Гоголева дисекция на руския бит и манталитет, душевност и особености, които и до днес са все така актуални.
Разбира се в този обемен том е поместен и романът поема „Мъртви души“. Гениалният Гогол отделя 17 години от живота си за това свое най-велико произведение. То е грандиозно и като замисъл, трябвало е да бъде трилогия, посветена на битието в Русия през първата половина на XIX век, но за съжаление изцяло е завършена само първата част, от втората са запазени пет глави, а работа по третата Гогол така и не започва. След като написва първият модерен руски роман, Господ го прибира, за да не се измъчва повече в гърчовете на съмненията за дявола у себе си, и у себеподобните. Но ролята му за световната литература е огромна, нещо, в което никой просветен читател вече не се съмнява.
Превъзходният превод на тази възхитителна проза е дело на покойните писатели и преводачи Димитър Подвързачов, Константин Константинов и Иван Добрев. Новите илюстрации в сборника са рожба на художника оформител Петър Станимиров, а подборът и осъвременяването на българския текст са на редактора Румен Леонидов.
„...През тези два дни в годината става
скачането по огъня. Целта на това скачане е,
първо, да се умилостиви Светока и, второ,
да се види кому Светока...
Нашият уеб сайт използва бисквитки, за да Ви предоставя своите услуги. Осведомете се за нашите общи условия и защита на личните данни.ПриемамНе приемамВижте повече